Определение № 2119 от 26.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 932/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ти Си Чойс“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 1053 от 25.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 896/2023 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1033 от 3.07.2023 г. по гр. д. № 589/2022 г. на Благоевградски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената от жалбоподателя искова молба ведно с приложенията към нея поради неотстраняване в срок на нередовностите й. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Настоящият състав на ВКС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в производството, но е недопустима. Определението на Благоевградски окръжен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до обективно съединени искове за връщане на платена сума от 18 000 лв. по договор от 11.03.2019 г. за консултантски услуги, сключен между ищеца „Ти Си Чойс“ ЕООД и ответника „НК Консултинг 2017“ ЕООД, за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди във връзка с неизпълнение на задълженията на ответника по същия договор, и за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 18 000 лв. за периода 13.03.2019 г. – 7.03.2022 г. В исковата молба се твърди, че е налице пълно неизпълнение на обвързващия страните договор. Тъй като претендираните вземания произтичат от неизпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ - договорът е сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие, делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. Цената на обективно съединените главни и акцесорен искове, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. Ето защо на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на акта на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й е процесуално недопустима. По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Благоевградски окръжен съд следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение