Определение № 213 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 20/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 20306 от 25.09.2020 г. по в.гр. д. № 253/2020г. на Смолянския окръжен съд,, с което е уважен частично иск по чл. 200 КТ. Жалбоподателя „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора Ответникът – А. З. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което заявения иск по чл. 200 от КТ е уважен в размер на 49, 352 18 лв. във връзка с възникнала трудова злополука на 01.10.2016 г. в рудник „Ерма река“, участък „М.“, хор. 565, [жилищен адрес] както отхвърлена заявения иск над сумата от 49 352, 18 лв. до 70 000 лв. като неоснователен и недоказан. Установено е по делото, че ищецът е изпълнявал длъжността „подземен машинист на товарачни машини“ по трудов договор № 121/10.12.2010 г., сключен с ответника, прекратен, считано от 18.12.2017 г., както и че на 01.10.2016 г. в [населено място] река, участък „М.“, хор. 565, /жилищен адрес/ при товарене на вагони с товарачна машина, при изпълнение на трудовите си задължения, е претърпял увреждане на здравето/травма на четириглавия мускул и сухожилията на ляв крак/. Увреждането е признато за трудова злополука с Разпореждане № 5101-20-94 № 1 от 12.10.2016 г. на длъжностно лице в ТП на НОИ – [населено място]. Установено е, че ищеца на 01.10.2016 г. по време на нощна смяна, на обичайното му работно място – рудник „Ерма река“, участък „М.“, хор. 565, [жилищен адрес] ищеца и негов колега трябвало да натоварят вагоните с камъни с товарачна машина – багер. Около 02.30 часа багерът е аварирал и ищеца е слязъл от него за да отстрани повредата и в този момент от тавана паднал скален къс, който ударил работника по гърба, левия крак и лявата ръка. От свидетелските показания на свидетелите К. и Б. е прието, че преди да започне работа пострадалия и свидетеля Б. са обезопасили работното място, като с метален лост са чукали по свода, убедили се, че мястото е каменисто и здраво, след което започнали работа. Според свидетеля Б. мястото е проверявано и преди двамата с пострадалия да започнат работа. Установено е, че след възникване на злополуката и извършен оглед на мястото на инцидента и е констатирано, че само този камък/който е причинил травматичните увреждания/ е паднал. Въззивният съд е приел за установено, че спорния въпрос по делото е обстоятелството дали поведението на работника съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. Прието е, че понятието „груба небрежност“ по чл. 201, ал.2 КТ предполага по – висока степен на невнимание, нарушение на правила за работа, неполагане на дължима грижа и несъобразяване с обективни фактори от страна на пострадалото лице в сравнение с общото понятие за съпричиняване. В конкретния случай съдът като е съъобразил доказателствата по делотоа е приел, че не е проведено пълно и главно доказване от страна на ответника - работодател за установяване на факта, че ищецът при изпълнение на трудовите си задължения в момента на злополуката е действал с груба небрежност. Съдът е взел предвид заключението на съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че при възникналата трудова злополука, на ищеца е причинена - травма на четириглавия мускул и сухожилията му на лявото бедро, разкъсно контузна рана по предна повърхност на лявото бедро, травма на друг флексорен мускул и сухожилие на лявата предмишница, разкъсно контузна рана по дланната страна на лявата предмишница. Травмата на четириглавия мускул и сухожилията му на лявото бедро, разкъсно контузна рана по предна повърхност на лявото бедро е причинила - трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, за повече от 30 дни. Според експерта травмата на друг флексорен мускул и сухожилие на лявата предмишница, разкъсно контузна рана по дланната страна на лявата предмишница е причинила - трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник, за повече от 30 дни, като болките и страданията, дискомфорта и неудобствата от тези увреждания са значителни, мощни, силни при такива травми,по-силни, значителни в началните, в острите периоди на травмата, в първите часове, дни. След обработката на раните и обездвижването на засегнатите крайници те намаляват постепенно до пълното им отзвучаване с напредването на оздравителните процеси. Установено е, че в конкретния случай се касае за мекотъканни наранявания на горен ляв крайник и на долен ляв крайник, като допълнителни затруднения ще се появят и от факта, че при това съчетание на травмите придвижването (което се извършва само с помощни средства - патерици) ще е затруднено значително до оздравяването и поява на възможност за здрав и стабилен захват със засегнатата ръка. Прието е, че прогнозата е благоприятна, като според вещото лице оздравителният период при тези травми е около 3-4 месеца до пълно възстановяване на функциите на левите - ръка и крак, съответно - хватателните функции на ръката, и ходенето - на крака, като временна нетрудоспособност от 01.10.2016 година до 29.03.2017 година - шест месеца, като приема, че този срок е напълно валиден и възможен за провеждане на цялостното лечение на засегнатите горен и долен леви ръка и крак. Предвид така установените обстоятелства и заплатената на пострадалия сума от застраховка, направена от работодаля, е счел че сумата в размер на 49 352, 18 лв., представлява справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: / какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и какви са предпоставките за да бъде уважено направеното възражение по чл. 201, ал.2 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на състави на ВКС по тълкуване на понятието "груба небрежност" по смисъла на чл. 201 КТ. Настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по така поставените въпроси и на сочените основания. На поставените въпроси въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, включително представената такава от жалбоподателя. В практиката, включително и в ППВС № 4/1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В посоченото постановление на бившия ВС е разяснено, че използваното от законодателя понятие "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В процесния случай не е налице отклонение от посочената практика. За да постанови своето решение въззивният съд е направил съвкупен анализ на всички доказателства по делото като е съобразил, какви са били нанесените на работника травматични увреждания в следствие на настъпилата трудова злополука, продължителността на болничния престой и последвалия период за възстановяване и възвръщане на двигателни функции на засегнатите при инцидента ляв крак и ръка. В практиката на ВКС ро приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, се приема, че отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Посочва се, че преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Приема се, че само при липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. В конкретния случай именно установения точен механизъм за настъпване на злополуката е обусловил извода на съда за това, че не е допусната от пострадали груба небрежност, довела до увреждането му. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о. и посоченото от въззивния съд решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ГК, IV Г. О. на ВКС. В случая въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, доколкото ответното дружество – работодател не е изпълнило своята доказателствена тежест по смисъла на чл. 154, ал.1 ГПК да установи, че работника е имал поведение, което е довело до увреждането му. Така установената практика не е неправилна за да трябва да бъде коригината като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.2801 ал.1,т.3 ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателятт следва да бъде осъден да заплати съответно адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по касацията, когото той е представлявал безплатно. Предвид изложените съображения, съдът