Определение № 2349 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4958/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 16410 от 30.09.2024 год. на М. Д. С. и Е. М. С., чрез адв. А. Ж. /надлежно упълномощен/, в частта й срещу определение № 3869 от 09.08.2024 год., постановено по гр. дело № 3684/2023 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на двамата жалбоподатели срещу въззивно решение № 259 от 06.03.2023 год. по в. гр. дело № 2215/2022 год. на Софийския апелативен съд – в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Б. Б. срещу двамата касатори насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 лв. и е прекратено в същата част касационното производство по делото. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение на тричленен състав на ВКС е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответницата по частната жалба М. Б. Б. счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Ответникът по частната жалба „Обединена българска банка“ АД счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК определение на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение ВКС е оставил без разглеждане подадената от двамата частни жалбоподатели касационната жалба срещу въззивното решение № 259 от 06.03.2023 год. по в. гр. дело № 2215/2022 год. на Софийския апелативен съд, в частта му, в която е отхвърлен предявеният срещу тях от М. Б. Б. насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 лв. и е прекратил касационното производство в тази част. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дело. Съдебната практика по приложението на тази разпоредба приема, че посоченото ограничение се отнася до въззивните решения по искове с цена на иска до 5 000 лв. включително /определение № 257 от 28.10.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1452/2011 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 423 от 23.09.2015 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4061/2015 год., I г. о., ГК, определение № 50229 от 11.10.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3409/2022 год., І г. о., ГК/. След като в разглеждания случай цената на предявения от М. Б. Б. срещу М. Д. С. и Е. М. С. насрещен иск е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела, то касационната жалба срещу въззивното решение в тази част е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Отделно от това за М. Д. С. и Е. М. С. липсва правен интерес от упражняване на право на касационна жалба, тъй като въззивното решение не засяга техни права /напротив същото е благоприятно за тях/. Съществуването на правен интерес от обжалване е от абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и след като в частност такъв не е налице, касационната жалба правилно е оставена без разглеждане и на това основание. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,