Определение № 134 от 31.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2022 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд-Враца и Административен съд-Враца относно компетентния съд, който да разгледа искова молба с вх. №3348/25.10.2022г., подадена от М. Ш. Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в ЗОЗТ „Б.", с която са предявени искове против Окръжния прокурор на ОП-Враца, наблюдаващ Затвора във Враца и против Началника на затвора в гр.Враца за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в общ размер 60 000 лева. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира за установено следното: Исковата молба на М. Л. е подадена до Административния съд - Враца, който с определение № 642/16.11.2022г. е прекратил производството по адм.дело №664/2022г. и изпратил същото по подсъдност на Врачанския окръжен съд. Съображенията са, че направените на 15.11.2022г. от ищеца уточнения на исковата молба, че претенцията е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева, предявена против Окръжния прокурор на гр.Враца, като правозащитен орган, обосновават извод, че е предявен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, който следва да се разгледа от общ съд-районен или окръжен, в зависимост от цената на иска. След получаване на делото от Врачанския окръжен съд е образувано гр. дело № 484/2022г. С определение №656 от 15.12.2022г. съдът е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че в случая не се претендира присъждане на обезщетение за вреди, претърпени от правораздавателна дейност на прокуратурата, очертани в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ, а се твърди, че вредите са причинени от отказ на Прокуратурата да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода" на ищеца и същият да бъде изпратен за лечение. Съдът е приел, че се касае за надзорната дейност на прокуратурата по чл. 5 ЗИНЗС, която не е свързана с възможността да се обезщетят вреди по чл. 2 ЗОДОВ. Предвид това и позовавайки се на решение № 5229/10.04.2012г. по адм.дело № 15432/2011г. на III отделение на ВАС, съдът е посочил, че изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за осигуряване на ефективни средства за защита, налага чл. 1 ЗОДОВ да бъде прилаган и по отношение на Прокуратурата в изпълняваните от нея надзорни правомощия по чл. 5 ЗИНЗС. Съдът е съобразил също, че с уточнителната искова молба от ищецът изрично е заявил, че предявява иск и против Началника на затвора в гр.Враца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева, причинени от отказ на този ответник да уважи молбата на ищеца за постъпването му в болница за лечение. Затова е повдигнал препирня за подсъдност. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като съобрази раззпоредбите на ЗИНЗС и на ЗОДОВ приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по предявените от М. Л. искове е Административният съд - Враца, по следните съображения: В подадената искова молба на М. И, лишен от свобода, са изложени твърдения, че по време изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора в [населено място] ищецът се разболял, имал нужда и право на болнично лечение, било необходимо прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по медицински причини, но такова му било отказано. Сочи, че е претърпял неимуществени вреди в размер 60 000 лева, които претендира от Окръжния прокурор на Враца и от Началника на затвора в гр.Враца. След дадени от съда указания, ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в размер 30 000 лева от Окръжния прокурор на гр.Враца, като наблюдаващ затвора, за това, че въпреки изпратеното му от медицински специалист становище за лечение на ищеца, не е прекъснал изтърпяването на наложеното наказание. Уточнява, че претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева и от Началника на затвора в гр.Враца, който в нарушение на чл. 129, ал.3 и чл. 135, ал.1 ЗИНЗС е оставил без уважение молбата на ищеца за постъпване в болница за операция. Вторият от предявените искове е за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията (на затворническата администрация) при или по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода", като с т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. по тълк. дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС е прието, че такъв иск е подсъден на административните съдилища. В цитирания тълкувателен акт е посочено, че когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Така даденото разрешение е задължително за съдилищата. По отношение на първия иск, следва да бъде посочено, че изложените в исковата молба бездействия на окръжния прокурор на Враца имат административен характер, тъй като са извън функциите на прокурора по чл. 46 от НПК и са в рамките на надзора, упражняван от Прокуратурата по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗИНЗС. Както е отбелязъл и съставът на ОС-Враца надзорната дейност на прокуратурата по чл. 5 от ЗИНЗС не е свързана с възможност да се обезщетяват вреди от нея по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. По тази причина, изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за осигуряване на право на ефективни средства за защита, налага чл. 1 от ЗОДОВ да бъда прилаган и по отношение на прокуратурата в изпълняваните от нея надзорни правомощия по чл. 5 от ЗИНЗС. Предвид изложеното исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претендирани от ищеца, като причинени му през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", следва да се разгледат от Административния съд-Враца. Съдът следва да се произнесе по направеното от ищеца искане за предоставяне на правна помощ, след което да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Така мотивиран, петчленният състав на ВКС и ВАС