Определение № 269 от 09.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3678/2014 г.

Производство по чл. 274, ал.3,т.2 във вр. с ал.1 ГПК. Подадена е частна жалба от МБАЛ-Х.” АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. З. против определение № 872 от 12.05.2014г. на Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д. № 520/2014г., с което е оставена без уважение частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 373 от 01.04.2014г. по гр.д. № 86/2014г. на Хасковски окръжен съд за отхвърляне искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения иск. Според жалбоподателя определението е неправилно. С неуважаването на искането за освобождаване от държавна такса се нарушават принципите на равенство на страните в процеса и сигурност при приложението на закона. Твърди се, че дължимата държавна такса е непосилна за лечебното заведение и ограничава достъпът му до правосъдие. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи правният въпрос дали е допустимо освобождаването от предварително внасяне на държавна такса по гражданско дело на лечебно заведение за болнична помощ. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Частният жалбоподател [фирма] е предявил пред Хасковски окръжен съд обективно съединени искове против четири търговски дружества - за нищожност на договорна ипотека, за установяване правото на собственост върху недвижим имот и за предаване владението върху този имот. Съдът е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 9 109,31лв. по сметка на съда. С молба от 28.03.3014г. ищецът е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 84 ГПК като е изтъкнал, че акционерите в дружеството са публичноправни субекти - държавата и общините, че финансовото състояние на лечебните заведения в страната е затруднено и заплащането на държавна такса е непосилно, а искът се предявява за защита интереса на дружеството. С определение № 373 от 01.04.2014г по гр.д. № 86/2014г. Хасковски окръжен съд е оставил молбата без уважение. Изтъкнал е, че за ищеца като търговско дружество са неприложими хипотезите на чл. 83 ГПК за освобождаване от държавна такса на граждани; същевременно разпоредбата на чл. 84 ГПК, на която се позовава молителя, касае конкретни юридически лица - държавата, общините, Б. и конкретни искове - за публични вземания и права върху вещи, публична собственост. Ищецът не е след изброените правни субекти и предявените искове не са сред изрично посочените в закона. Пловдивски апелативен съд с обжалвания акт е оставил без уважение частната жалба на ищеца срещу определението на първоинстанционния съд. Отново е обсъдил предвидените в чл. 84 ГПК хипотези на освобождаване от държавна такса на юридически лица и е приел, че ищецът не попада сред лимитативно изброените правни субекти и искове. Според съда тези норми не могат да се тълкуват разширително, тъй като това е въпрос на законодателна и фискална политика - прерогатив на законодателя е да определи кои субекти се нуждаят от правна закрила и от каква конкретно - по отношение на лечебните заведения такава е налице в разпоредбата на чл. 243, ал.2 ГПК. Съдът е намерил, че нормата на чл. 84 ГПК не противоречи на Конституцията и на Конвенцията за правата на човека и основните свободи, тъй като достъпът до правосъдие се осигурява при спазване на определени законови изисквания, вкл. внасяне на определена държавна такса и определяне на хипотези на освобождаване от такава. Настоящият състав счита, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Не е необходимо тълкуване на закона, за да се отговори на поставения правен въпрос дали е допустимо лечебно заведение за болнична помощ да бъде освободено от предварително внасяне на държавна такса по гражданско дело. Разпоредбата на чл. 84 ГПК е ясна - в нея изчерпателно е посочено кои субекти и по кои искове се освобождават от държавна такса. Ето защо следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване по този правен въпрос и на това основание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.