Определение № 841 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 985/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от ищеца „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрисконсулт И. Н. К., касационна жалба против решение № 400 от 09. 12. 2022 г. по в. гр. д. № 601/2022 г. на ОС – Хасково в частта му потвърждаваща решение № 260055 от 07. 06. 2022 г. по гр. д. № 2705/2020 г. на РС – Хасково, с което е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Юг“ ЕАД против Ф. А. Ф. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да осигури безпрепятствен и неограничен достъп до енергиен обект „кабелен колектор“ на ищцовото дружество, преминаващ през поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответника, като премахне изградената в сервитутната зона около кабелния колектор бетонова настилка, както и да разчисти терена от отпадъци. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – недопускане на поискана от ищеца във въззивното производство съдебнотехническа експертиза и необсъждане на противоречието между гласните доказателства и заключението на комплексната тричленна съдебнотехническа експертиза, необсъждане на всички доводи и твърдения, съдържащи се във въззивната жалба. Сочи се и необоснованост на фактическите изводи, както и противоречие с материалния закон. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или постановяване на решение, уважаващо иска по чл. 109 ЗС.

Ответникът по иска и по касационната жалба Ф. А. Ф., чрез адв. Т. Н., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд, възприемайки фактическите и правни изводи на първоинстанционния, на основание чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, е приел, че ищцовото дружество е собственик на енергиен обект по смисъла на пар. 1, т. 23 ДР ЗЕ – кабелен колектор, което съоръжение минава през процесния имот, собственост на ответника. Колекторът е пуснат в експлоатация през 1973 г.. По силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ в полза на ищеца е възникнало сервитутно право, запазило действието си и при действието на ЗЕ, съгласно пар. 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ. От това сервитутно право произтичат следните права за ищеца и ограничения за собственика на имота: съгласно чл. 64, ал. 3, т. 1, б.“б“ ЗЕ, ищецът има право да влиза в имота и да преминава през него, за да извършва дейности, свързани с експлоатацията на енергийния обект, използвайки и необходимата за това техника; съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2, б. „а“ ЗЕ, собственикът няма право да застроява сервитутната зона и да засажда върху нея трайни насаждения.

Установено е по делото, въз основа на заключенията на съдебнотехническата и комплексната съдебнотехническа експертиза, че в процесния имот има изграден автосервиз, въз основа на одобрени строителни книжа, въведен в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 111/09. 08. 2019 г. При проектиране на обекта е съобразено трасето на кабелния колектор и същото е отразено на визата за проектиране.

Процесният колектор не е „проходим колектор“ по смисъла на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 35 от 30. 11. 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (няма минимална светла височина 1, 80 м., минимална широчина 0, 80 м.). Изграден е по типов проект, одобрен 1960 – 1965 г., въведен е в експлоатация с протокол обр. 16/4. 12. 1973 г. и заповед № 2672/16. 12. 1973 г. на директора на Електроснабдяване – клон Хасково. Изграденият непроходим кабелен колектор отговаря на техническите изисквания, установени в Правила и норми за подземни и надземни улични проводи и съоръжения (ДВ, бр. 39/1965 г.). За изграждането му не се е изисквало изработване на градоустройствен план.

Част от 32, 89 кв.м. от циментовата настилка пред автосервиза попада в сервитутната зона на кабелния колектор. Настилката не представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР ЗУТ, няма характеристиките на сграда или съоръжение. Достъпът до кабелния колектор в процесния имот е неограничен и не се ограничава от бетонното покритие и насипа от чакъл. Кабелният колектор е линеен обект, който е пресечен от множество пътища и улици, които са значително по-натоварени и по тях минава значително по-тежка техника и по-голям поток превозни средства от изградената бетонна площадка в двора на автосервиза. Бетонната площадка в двора на автосервиза не застрашава по никакъв начин целостта на кабелния колектор и не лишава от необходимия достъп до колектора в случай на авария, както и от необходимия достъп за обслужване и експлоатация на колектора с оглед предназначението му.

Прието е, че показанията на свидетелите на ищцовото дружество, според които асфалтовата настилка ограничава достъпа до енергийното съоръжение и пречи на експлоатацията му, не следва да се кредитират, тъй като противоречат на заключенията на експертизите, които са обосновани и се базират на конкретни измервания на място и изчисления, а не на субективната преценка на свидетелите.

Освен част от циментовата настилка, в сервитутната зона не попадат други обекти и съоръжения, нито има данни за наличие на отпадъци в имота на ответника.

От правна страна искът е приет за неоснователен по съображения, че бетонната площадка не представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР ЗУТ, не препятства достъпа на ищцовото дружество до енергийното съоръжение и възможността за обслужването му, нито застрашава целостта на съоръжението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал.. 1, т. 1 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди в решението си всички оплаквания, изложени във въззивната жалба.

2. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (в случая експертиза), ако с въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение – необсъждане на всички допуснати и събрани в хода на съдебното дирене доказателства в тяхната съвкупност, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени по делото и може ли да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.

4. Може ли да се приеме за неоснователно по смисъла на чл. 109 МС действие, което, макар и в изпълнение на издадено по надлежния административен ред разрешение за строеж, нарушава чужди права.

Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос - в противоречие решение № 55 от 03. 04. 2014 г. по т.д. № 1245/2013 г., 1 т.о., решение № 263 от 27. 06. 2015 г. по т.д. № 3734/2013 г., 1 т.о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т.д. № 1544/2014 г., 2 т.о., решение № 157 от 8. 11. 2011 г. по т.д. № 823/2010 г., 2 т.о., решение № 344 от 21. 09. 2012 г. по гр. д. № 862/2010 г., 4 г.о., решение № 127 от 05. 04. 2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г., 4 г.о. и решение № 544 от 08. 02. 2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г., 4 г.о., втори въпрос –в противоречие с решение № 167 от 26. 10. 2017 г. по гр. д. № 209/2017 г. на ВКС и ТР № 1/19. 12. 2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, трети въпрос –в противоречие с решение № 146 от 13. 06. 2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на ВКС, четвърти въпрос - в противоречие с решение № 23 от 09. 04. 2014 г. по гр.д. № 5465/2013 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 43 от 04. 03. 2009 г. по гр. д. № 4983/2000 г., 3 г.о., решение № 1229 от 29. 12. 2008 г. по гр. д. № 3930/2007 г., 3 г.о.

Първият и третият въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Въззивният съд е обсъдил оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба. За неоснователно е приел оплакването на ищеца за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за неизвършване от страна на ответника на противоправни действия, препятстващи възможността на ищеца да упражнява правото си на собственост върху преминаващия през имота на ответника кабелен колектор. За неоснователно е приел оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционното решение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилна преценка на обсъдените, липса на мотиви защо съдът кредитира заключението на комплексната съдебнотехническа експертиза и не кредитира ангажираните от ищцовото дружество гласни доказателства в частта им относно преценката дали бетонната площадка създава пречки за ищеца да обслужва и експлоатира енергийното съоръжение.

Препращайки към изводите на първоинстанционния съд от фактическа страна, по реда на чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени фактически изводи, въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства. Приел е, че от заключението на съдебнотехническата и от заключението на комплексната тричленна експертиза, неоспорено от страните, се установява категорично, че бетонната площадка не ограничава достъпа на служители на ищцовото дружество до процесния кабелен колектор и не препятства възможността за обслужването му и експлоатацията му по предназначение. Приел е, че преценката на свидетелите на ищеца относно обстоятелството дали изградената бетонна настилка ограничава достъпа до колекторите и пречи за тяхното обслужване е субективна, а тази на експертите е основана на извършени замервания и изчисления на място, както и на факта, че на спорния участък от колектора са извършвани ремонтни работи и съществуващата настилка по никакъв начин не е препятствала достъпа до колектора и ремонтирането му.

Обстоятелството, че изводите на въззивния съд във връзка с оплакванията във въззивната жалба, както и тези, касаещи спора от фактическа и правна страна, не съвпадат с тезата на ищцовото дружество и поддържаните от процесуалните му представители становища, не е основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Дали преценката на въззивния съд за обоснованост на фактическите изводи в мотивите към първоинстанционното решение, за съответствие на правните изводи на първоинстанционния съд с материалния закон и за недопускане от първоинстанционния съд на сочените във въззивната жалба съществени процесуални нарушения, е законосъобразна или не е законосъобразна е недопустимо да се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като в тази фаза е недопустимо да се извършва преценка на правилността на въззивното решение.

Вторият въпрос не е разрешен в противоречие с решение № 167 от 26. 10. 2017 г. по гр. д. № 209/2017 г. на ВКС и ТР № 1/19. 12. 2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По делото е допусната еднолична съдебнотехническа експертиза и тричленна комплексна съдебнотехническа експертиза, осъществен е подробен разпит на експертите в проведените заседания, при което същите са направили допълнителни разяснения и обяснения във връзка с дадените заключения. Никоя от страните не е възразила срещу приемане заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза, не е изразила съмнение в обосноваността й и не е поискала поставяне на допълнителна задача на вещото лице. Въззивният съд е приел заключенията на експертизите за пълни, аргументирани, установяващи в достатъчна степен релевантните за спора обстоятелства, и не е намерил за необходимо служебно назначаване на повторна тричленна комплексна експертиза. При тези данни не би могло да се приеме, че действията на въззивния съд, изразяващи се в недопускане на друга съдебнотехническа експертиза със същите и/или допълнителни задачи противоречат на указанията по приложението на чл. 195 ГПК, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Четвъртият въпрос (може ли да се приеме за неоснователно действие, по смисъла на чл. 109 ЗС, действие, което, макар и в изпълнение на издадено по надлежния административен ред разрешение за строеж, нарушава чужди права) не кореспондира с обективираните в мотивите към въззивното решение правни изводи. Въззивният съд не е приел, че действията на ответника по изграждане на бетонна площадка пред автосервиза и поддържане на така създаденото състояние пречат на ищцовото дружество да упражнява сервитутните си права върху имота на ответника (да държи, да ремонтира и поддържа кабелния колектор, преминаващ през имота на ответника, да обслужва същия и извършва всички дейности, свързани с експлоатацията му, включително и да има свободен достъп до колектора през имота на ответника). Обратното, прието е, че процесната бетонна площадка не препятства по никакъв начин достъпа на ищеца до енергийното съоръжение, нито затруднява обслужването му, ремонтирането му и експлоатацията му по предназначение. Решението не съдържа извод, според който искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, независимо от обстоятелството, че действията на ответника пречат на ищеца да упражнява сервитутното си право върху имота на ответника, в какъвто смисъл е зададеният въпрос.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контролна въззивното решение.

С оглед изхода на делото жалбоподателят „Електроразпределение Юг“ ЕАД следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Ф. А. Ф. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,