Определение № 1468 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 751/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Д. Б., гражданин на Нидерландия, против решение № 367/04.12.2025г. по т.д.№ 508/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 268/13.06.2025г. по т.д.№ 565/2024г. на Окръжен съд Пловдив. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на „ЕСВ България„ООД, на основание чл. 240 ЗЗД, суми от дължими главница, възнаградителни лихви и мораторни лихви, на основание сключен с дружеството договор за заем от 22.05.2023г.. Правилността на въззивното решение се оспорва като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необосновано. Неправилен касаторът намира извода на съда, че във взаимоотношенията между него и ответното дружество решението на ОС на съдружниците от 07.07.2023г., за освобождаването му като управител, е произвело незабавно действие, преди вписване на обстоятелството по избора на нов управител, респ. заличаване на вписването му като управител, в ТРРЮЛНЦ – на 13.09.2024г. Неправилно, според касатора, съдът не е зачел, че факта на освобождаването му като управител, съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ, му е противопоставим, в качеството му на „трето лице„ по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ, едва от вписването. Оттук следва и неправилност на извода, че сключеният на 13.09.2024г. / преди вписването в ТР / анекс към договора за заем от 22.05.2023г. - между ищцовото дружество - заемодател, представлявано от касатора, в качеството на негов управител и от същия - в лично качество, като заемополучател, с който е променен падежа на задълженията му по заема - след 31.12.2030г. - е сключен от името на дружеството от лице без представителна власт. Качеството „трето лице“ страната обосновава веднъж с качеството си управител, независимо от съвместяващото го качество на съдружник, а втори път - с качеството си на страна - физическо лице - по договора за заем, което правоотношение не е свързано по никакъв начин с качеството му на съдружник в дружеството - заемодател. Ответната страна – „ЕСВ България„ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с подробни доводи по всеки от формулираните въпроси, съобразими при следващия коментар. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „ЕСВ България„ООД е предявил против Р. Т. Д. Б., гражданин на Нидерландия, обективно съединени искове за главница от 50 000 лева, възнаградителна лихва от 900 лева и лихва за забава от 5 019,19 лева, на основание сключен с ответника договор за заем от 22.05.2023г., с падеж за задълженията на заемополучателя - 31.12.2023г., настъпил към датата на исковата молба / 20.09.2024г. /. Ответникът оспорва исковете, като заведени преждевременно, поради ненастъпила изискуемост на вземанията от главница и възнаградителна лихва, позовавайки се на сключен анекс към договора за заем, с който падежа на задълженията е предоговорен на 31.12.2030г.. Анексът е представен с отговора на исковата молба и е с достоверна дата / датата на нотариалната заверка на копие от оригинала / - 24.09.2024г.. Анексът е сключен от ответника, в качеството на представляващ дружеството - заемодател и в лично качество, като заемополучател. Ищецът е възразил, че с решение на Общото събрание на съдружниците / ОСС / от 07.07.2023г. Р. Т. Д. Б. е освободен като управител на „ЕСВ България„ООД и доколкото дружеството узнава за анекса с депозирането на отговора на исковата молба, изрично се противопоставя на същия, като сключен от лице без представителна власт за дружеството. Ответникът е възразил, че освобождаването му като управител, спрямо него, има действие от вписването на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ, каквото – към момента на депозиране на отговора на допълнителната искова молба – не е извършено, предвид постановено спиране по чл. 536 ГПК, в обезпечаване на предявен от ответника срещу дружеството иск по чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на ОСС от 07.07.2023г., вкл. това за освобождаването му като управител. Исковете по чл. 74 ТЗ са отхвърлени с влязло в сила на 21.03.2025г. решение. На 31.03.2025г. е заличено вписването на Р. Т. Д. В. като управител и вписан новият. Първоинстанционният и въззивният съдилища са уважили исковете на „ЕСВ България„ООД, като мотивите на въззивния съд за това са следните: Предвид решението на ОСС от 07.07.2023 г., за освобождаването му като управител, към датата на анекса - 13.09.2024 г., вкл. към достоверната дата на същия – 24.09.2024г., Р. Т. Д. В. не е разполагал с представителна власт за дружеството - ищец. Позовавайки се на различието във формулировката на чл. 140, ал. 3 ТЗ и съответно ал. 4 на същата разпоредба, на приетото в т. 7.1 от ТР № 1/31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, считайки го за аналогично приложимо и в настоящата хипотеза, както и на изобилна практика на касационна инстанция, съдът се е аргументирал, че конститутивният ефект на вписването, по смисъла на чл. 140, ал. 4 ТЗ, конкретно - на избора или освобождаването на управител - е само по отношение на „третите лица „, каквото ответникът - в качеството на съдружник и управител - не е. Между него, вкл. в качеството му на орган на дружеството, и дружеството решението от 07.07.2023г. е породило незабавно действие. С допълнителната искова молба ищецът се е противопоставил изрично на сключването на анекса, за който е узнал с получаване на отговора на исковата молба, т.е. се е противопоставил веднага след узнаването, съгласно чл. 301 ТЗ, поради което анексът е недействителен. Насетне са изложени мотиви в обосноваване размера на предявените искове, вземанията по които са изискуеми съобразно падежа, уговорен с договора за заем, спрямо които мотиви не е въведен касационен довод за неправилност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Притежава ли представителна власт управител, който е освободен от длъжност с решение на ОСС, но това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ ? Губи ли управителят представителната си власт незабавно с вземането на решение от ОСС за освобождаването му ? Меродавен ли е моментът на узнаване от управителя на това решение, за преустановяване на представителната му власт ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в определение по ч.т.д.№ 1471/2025г. на І т.о. на ВКС; 2/ Имат ли решенията на ОСС незабавно действие и спрямо управителя, освен спрямо съдружниците, и явява ли се управителят трето лице спрямо дружеството, без значение дали съвместява качествата управител и съдружник ? Следва ли управителят да се счита трето лице по отношение възприетото действие на решенията на ОСС и това решение би ли имало действие за управителя, ако същият не беше съдружник ? - в идентична хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на ТР № 1/3.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС и на решение по т.д.№ 184/2009г. на І т.о. на ВКС; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и аргументи на страните и всички аргументи и възражения, обективирани във въззивната жалба ? - по този въпрос не е обоснован допълнителен селективен критерий; 4/ Действие без представителна власт ли е, по смисъла на чл. 301 ТЗ, действие извършено от освободения управител, имащ и качеството съдружник, изразяващо се в постигане на договореност със самия себе си, ако същата е позволена от закона ?; 5/ Трябва ли да се счита, че освободеният, но все още вписан управител на дружеството, няма представителна власт да договаря сам със себе си, като контрагент на дружеството, когато качеството му на контрагент не е обусловено от качеството му на съдружник и управител ? – последните два въпроса са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика, в отговор на същите. Първите два въпроса по п. 1 и въпросите по п. 2 по същество са идентични, като различието се състои в инкорпорирането на аргументи от защитата на ответника, в частност - че незабавно действие на решението на ОСС за освобождаването на управител не настъпва в отношенията между същия и дружеството, което представлява, независимо че съвместява и качеството съдружник, тъй като с качеството „управител„ се явява „трето лице„ по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ. Дали разрешението би било идентично и в хипотеза на управител, който не е съдружник в представляваното от него дружество, е ирелевантно според фактологията по спора. Въпросите са обобщими до въпроса: Незабавно ли е / преди вписването в ТРРЮЛНЦ / действието на решение на ОСС, за освобождаване на управител, в отношенията между същия и дружеството, независимо от обстоятелството, че съвместява и качество на съдружник ? Същият удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като кореспондиращ на решаващите мотиви на въззивното решение. Третият въпрос по п. 1 е неотносим към същите, тъй като ответникът не е въвел защитна теза, основана на факта на узнаване за освобождаването му като управител след сключването на спорния анекс. Такъв не следва и от доказателствата по делото, с оглед предявения от ответника иск по чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на ОСС от 07.07.2023 г., при постановено на 11.07.2023г. спиране на регистърното производство по реда на чл. 536 ГПК, по заличаване на ответника като управител и вписването на нов. Ако пък под „узнаване“ в подвъпроса касаторът визира оповестителното действие на вписването, то смисълът му се свежда до обобщения по-горе. Не се обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитираните актове на касационна инстанция. В определение по ч.т.д.№ 1471/2025 г. на І т.о. ВКС е споделена последователната практика на касационната инстанция, „че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага, а вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване, има действие по отношение на третите лица (т. е. за третите лица управителят на дружеството се счита избран) от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър (чл. 141, ал. 6 ТЗ). Ограниченото действие на решението за избор на управител ( само по отношение на съдружниците ) ще бъде преодоляно чрез вписването му в търговския регистър, когато ще настъпи конститутивния ефект на вписването и решението ще произведе действието си по отношение на третите лица (чл. 140, ал. 4 ТЗ) „. Същото е възприето и в решение по т.д.№ 184/2009г. на І т.о. на ВКС. Вероятно касаторът изхожда от посочване на ограниченото незабавно действие на решението изрично „само по отношение на съдружниците„. От фактологията на споровете по двете дела и поради липсата на мотиви, свидетелстващи за формирана воля в такъв смисъл, не може да се обоснове извод, че в изричното ограничаване незабавното действие на решенията на ОСС, конкретно - за освобождаване на управител, до съдружниците, касационните състави са обективирали и отговор за неприложимостта му в отношенията между дружеството и лицата от състава на неговите органи, респ. спрямо управител, още по-малко такъв, съвместяващ и качеството съдружник. Поради същите причини - обхвата на произнасянето - липсва такъв отговор и в ТР № 1/31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Подобно схващане е и напълно нелогично, като се има предвид оповестителното действие на вписването, при това само по отношение на трети добросъвестни лица / чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ /. Конститутивният ефект на вписването на обстоятелства по чл. 140, ал. 4 ТЗ, в обхвата на които попада и освобождаването на управител, се изразява в това, че за третите добросъвестни лица тези обстоятелства се считат за съществуваващи /възникнали / от момента на вписването. Третите лица са винаги външни за дружеството, неговите съдружници и органите му лица - такива, които не са в отношения с дружеството, които предполагат/допускат знание за възникване на подлежащи на вписване обстоятелства, преди тяхното вписване. Няма правни аргументи за квалифициране на управител - съдружник в дружество, като „трето лице„, по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ, спрямо вземаните от органите на това дружество решения. Третият въпрос не е обоснован с допълнителен селективен критерий, което е достатъчно да не бъде коментиран като възможно основание за допускане на касационното обжалване. Дори да би бил обоснован такъв, въпросът не би имал характеристиката на правен, тъй като отговорът му би бил без значение за произнасянето на настоящия състав, ограничено до касационните доводи за неправилност на въззивното решение. Касационната жалба не съдържа обоснован касационен довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от визирания във въпроса вид - непроизнасяне по въззивните доводи на страната, съобразно защитните й възражения по спора. Касае се за правоизключващи, правопогасяващи, правопораждащи или правоотлагащи възражения. Липсата на коментар по аргументи, в обосноваване на поддържана от страната теза, не съставлява такова нарушение, освен ако директно визират неправилно приложение на правна норма или принцип, съобразяване и отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение или необоснованост, с оглед опитните и научните правила или формалната логика. Такива не се съдържат в касационната жалба, а и във въззивната, извън приложението на чл. 140, ал. 4 ТЗ, по което съдът е формирал мотиви. Четвърти и пети въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират с решаващ мотив на въззивния акт. Едва с касационната жалба страната се позовава на качеството си на „трето лице“, бидейки физическо лице и страна по облигационно правоотношение, което няма никакво отношение към качеството й на „управител“ и „ съдружник „. Предвид това, въззивният съд не е имал повод да разсъждава върху подобна теза, която е и несъстоятелна, най - малкото защото това качество на касатора се отнася до заемополучателя в правоотношението, а не заемодателя - ищец, липсата на представителна власт спрямо който е обусловила извода за недействителност на анекса. Не е обоснован и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Аргументът на касатора, че възприетото от въззивния съд води до правна несигурност, е в директно противоречие със смисъла и действието на вписването в ТРРЮЛНЦ: да защити третите добросъвестни лица от правните последици на факти, които не са могли да им бъдат известни. Напълно лишена от логика е и тезата на касатора, че такова разрешение лишава от смисъл уредбата в чл. 536 ГПК - спиране на вписването, очевидно формирана с оглед неправилното му схващане, че е „трето лице„ спрямо вписваното обстоятелство. Спирането на вписването препятства – временно или окончателно, с оглед резултата от преюдициалния спор - именно конститутивния ефект на вписването спрямо третите добросъвестни лица, но не засяга незабавното действие в отношенията между дружеството и съдружниците, вкл. спрямо органите на дружеството. За последните / управителя /- изводът следва именно от незабавното действие в отношенията между съдружниците и дружеството: немислимо е едно и също лице да не е управител за съдружниците и дружеството / с оглед незабавното действие на решението /, но да е все още такъв за себе си, тъй като това му „незнание“ е правно ирелевантно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение