Определение № 357 от 13.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2006/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 259 от 04.04.2013 г. по ч. т. д. № 1635/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение от 19.09.2012г. по ч. гр. д. № 9421/2012 г. на Софийски градски съд. С обжалваното пред първия тричленен състав въззивно определение е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 124 състав разпореждане от 11.06.2012 г. по гр. д. № 21597/2012 г., с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма], [населено място] за сумата 9 731.09 лв., представляваща регресна претенция против длъжника за причинени на застрахованото по застрахователна полица № 164006210000002 лице [фирма] имуществени вреди. Частният жалбоподател подържа, че определението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода за недопустимост да бъде обжалван въззивният акт, като твърди, че в случая се касае за граждански, а не за търговски спор и поради това преценката за допустимостта на касационния контрол следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за гражданските дела – 5 000 лв., а не за търговските дела – 10 000 лв., както е приел първият тричленен състав. Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея определение не подлежи на касационен контрол, тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. за вземане, което произтича от търговска сделка. Определението е правилно. Настоящият състав намира, че обжалваният акт е в съответствие с императивно установения от закона /чл. 280, ал.2 ГПК/ минимален размер на цената на исковете. Критерий за определяне на едно дело като търговско е качеството на страните по него и характерът на правоотношението, предмет на спора. В случая делото следва да бъде определено като търговско, защото възникналият между страните спор е свързан с договор за имуществена застраховка, т.е. с едно застрахователно правоотношение. И доколкото застрахователното правоотношение е част от застрахователната дейност, която несъмнено е типична търговска дейност /с оглед изричната норма на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ/, то спорът, произтичащ от съществуването и последиците на това правоотношение, следва също да бъде квалифициран като търговски. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 365 ГПК, уреждаща правилата за разглеждане на търговските спорове, приложими за всички искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговските сделки, тъй като процесното регресно право на дружеството е породено именно от застрахователна сделка. Поради това, неоснователно е позоваването от страна на частния жалбоподател на чл. 89, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, където е проведено разграничение между видовете дела и като търговски са посочени делата, образувани по всички молби и жалби в производствата по чл. 365 ГПК и по несъстоятелност. С оглед изложеното и предвид размера на заявеното вземане, приложима в случая относно допустимостта на касационния контрол е разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, както правилно е прието и в обжалваното определение. Ето защо, същото следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение