Определение № 43 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7416/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ срещу определение №235/17.10.2013 год. по гр.д. №6111/2013 на ВКС, 3-то г.о., с което е върната касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията, [населено място] против въззивното решение на Плевенския окръжен съд, ГО ,ІV състав, №425/18.07.2013 год., постановено по в. гр.д. №239/2013 год. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно Излагат се доводи, които касаят съществото на спора. Ответникът Н. Д. П. от [населено място], не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2,изр.2-ро ГПК,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, 3-то г.о. е приел, че цената на предявения иск, който е с пр. осн. чл.211,ал.5,т.2 ЗМВР е под 5000 лв., поради което, с оглед разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК в приложимата редакция / Д.в. бр.100/21.12.2010 год.в сила от 21.12.2010 год./, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Съобразно тези доводи е постановил връщане на касационната жалба като процесуално недопустима. Определението е правилно. С касационната жалба се обжалва въззивното решение № 425/18.07.2013 год., постановено по гр.д. №239/2013 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, с което по иска с пр. осн. чл. 211,ал.5,т.2 ЗМВР, касаторът /частен жалбоподател в настоящото производство/ е осъден да заплати на Н. Д. П. сумата 2168 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 400 часа извънреден труд през периода от 01.04.2009 год. до 31.03.2012 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото 29.06.2012 год. до окончателното й изплащане.Съгл.чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания се определя от търсената сума. Определена по този начин, цената на иска по чл. 211,ал.5,т.2 ЗМВР е в размер на 2 753,36 лв., какъвто е размера на заявената претенция – тоест под 5 000 лв. С оглед на това и като е съобразил, че касационното производство е образувано при действието на чл. 280,ал.2 ГПК в редакцията / Д.в. бр.100/21.12.2010 год.в сила от 21.12.2010 год./ съставът на ВКС, 3-то г.о. правилно е приел, че въззивното решение в обжалваната част не подлежи на касационно обжалване и е върнал касационната жалба като процесуално недопустима. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.