Определение № 794 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение11.06.2014 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2045 от 8.11.13г.,постановено по в. гр.дело № 2410/13г.на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателката Е. С. да внесе държавна такса в размер на 4800 лв за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС и да представи доказателства за това. Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от Е. В. С. чрез адв.К. Д. срещу решение № 2045 от 8.11.13г.по в.гр.дело № 2410/13г.на Софийски апелативен съд в частта,с което е потвърдено решение № 602 от 19.02.13г.по гр.дело № 333/11г.на Благоевградския окръжен съд.С него жалбоподателката е осъдена да заплати на С. Д. З.,М. Н. И. и А. Н. И. по 80 000 лв на всеки от тях обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря и майка С. А. И.,настъпила на 27.06.07г.в резултат на причинено на 20.06.07г.пътно-транспортно проишествие,ведно със законните лихви върху тези суми,считано от 20.06.07г.до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: следва ли при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се подхожда индивидуално към всеки от ищците с оглед отношенията на всеки от тях с пострадалия,който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Ответниците по жалбата не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Поставеният от жалбоподателката въпрос: следва ли при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се подхожда индивидуално към всеки от ищците с оглед отношенията на всеки от тях с пострадалия, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС –ППВС № 4 от 23.12.68г.на Пленума на ВС,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.