Определение № 397 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 684/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Д. П. чрез адв.Р. Г. от АК-С. срещу решение № 260053 от 1.12.20г. по в.гр.дело № 390/20г.на Силистренския окръжен съд ,с което е обезсилено решение № 261678 от 16.09.20г.по гр.дело № 1217819г.на Районен съд –Силистра като недопустимо и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с молбата за отказ от иска и депозираната въззивна жалба. Жалбоподателят моли да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „В случай,че преди влизане в сила на решението,постановено от първоинстанционния съд, отказът от правото на иск е направен пред него, а не пред въззивната или касационната инстанции,може ли съдът,постановил решението по спора да обезсили собствения си акт, въпреки забраната по чл.246 ГПК и да прекрати производството по спора поради окончателното десезиране на правосъдието от защитата на нарушеното материално право“,без да сочи някое от специалните основания по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Ответницата по жалбата М. М. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решението от 16.09.20г.на Силистренския районен съд,с което сам е обезсилил постановеното на 29.07.19г.свое решение по същото дело,поради отказ от иска.Въззивният съд е счел това решение за недопустимо,тъй като в разпоредбата на чл.246 ГПК се съдържа императивна забрана за съда да отменя или изменя,а по аргумент на по-силното основание – и да обезсилва собственото си решение,след като го обяви по съответния ред.Посочено е,че процесуалната възможност за обезсилване или изменение на решението съществува в предвидените от закони случаи – чл.249 ГПК,когато преди влизането му в сила страните заявят, че са постигнали спогодба и искат прекратяване на делото, каквато не е настоящата хипотеза.В случая липсва изявление на двете страни по делото.Ето защо, въззивният съд е обезсилил обжалваното пред него решение е и е върнал делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.В случая жалбоподателят не се е позовал и не е обосновал нито едно от специалните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Не е посочено дали поставения от него въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС,не са изложени доводи с какво произнасянето от ВКС по този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, при наличие на съдебна практика по приложението на чл.233 ГПК и на чл.249 ГПК.В определение № 644 от 17.10.13г.на ВКС по гр.дело № 5727/13г.на Трето г.о.,което е съобразено от въззивния съд,е посочено,че в разпоредбата на чл.246 ГПК е установена императивна забрана за съда да отменя или изменя, а по аргумент за по-силното основание - и да обезсилва, собственото си решение по делото след като го обяви по предвидения за това ред. Процесуална възможност за обезсилване или изменение на решението от съда, който го е постановил, съществува само в изрично посочените в закона случаи. Предпоставките и условията, при които на съда е признато правомощие да отмени или промени изразената в обявеното съдебно решение воля за разрешаване на конкретен правен спор, са уредени изчерпателно в процесуалния кодекс. Съгласно чл.249 ГПК, решението може да бъде обезсилено от постановилия го съд, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са постигнали спогодба, и поискат прекратяване на делото. Основанията за изменение на решението са визирани в чл.247 и чл.248 ГПК, и са свързани с необходимостта от поправяне на очевидна фактическа грешка в съдебния акт или от изменение на произнасянето по отговорността за разноски. Извън посочените хипотези обезсилването, отмяната и изменението на постановеното решение са възможни единствено и само по реда на инстанционния контрол - ако решението подлежи на обжалване, и са от изключителната компетентност на по-горния по степен съд - въззивен или Върховен касационен съд. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.