Определение № 105 от 25.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2084/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ГТ воден транспорт“ ЕООД срещу решение №417/06.07.2021 г. по т.д. №2277/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №44/13.01.2020г. по т.д.№56/17г. по описа на Видински окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Фанти Г“ООД/н/ и „Токуда банк“АД искове за прогласяване на нищожност на три договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт №084, том II, рег.№2418, н.д.№284/2007г. на нотариус Ц. Д., нотариален акт №083, том II, рег.№2417, н.д.№283/2007г. на нотариус Ц. Д. и нотариален акт №073, том III, рег.№7937, н.д.№473/2009г. на нотариус Ц. Д., с които ответникът „Фанти Г“ООД, по първите два договора, като трето лице ипотекарен длъжник,а по третия и като кредитополучател е учредил в полза на „Токуда банк“АД договорни ипотеки върху бензиностанция със сервиз за техническо обслужване, автомивка със сервиз за техническо обслужване, масивна двуетажна спомагателна сграда /административна сграда/ с надстройка и трафопост, всички находящи се в землището на [населено място], извън регулационния план в източната част на път Е 79, крайпътен комплекс „Фанти Г“. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът счита,че с атакуваното от него решение съставът не се е произнесъл по наведените от него в исковата молба и въззивната жалба аргументи - конкретно - основното му твърдение,че по време на изповядването на трите договорни ипотеки първият ответник не е представил никакви документи, удостоверяващи правото му на собственост, а от представените такива е видно,че имотите към датите на ипотеките са били собственост на едноличния търговец „Фанти Г – И. Й.“. Сочи,че никога не е твърдял,че ипотекарният длъжник не е собственик на имотите,а че не е удостоверил този факт пред нотариуса, който е изповядал сделките, вместо да откаже, противно на изискването на чл.586 ал.1 ГПК. Поддържа,че сред описаните в договорните ипотеки доказателства, представени пред нотариуса, няма нито едно, което да доказва, че „Фанти Г“ООД е собственик на ипотекираните имоти.В тази връзка прави оплакване,че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, обсъждайки ги в тяхната съвкупност, което е довело до формиране на грешни изводи от негова страна. В касационната жалба са изложени съображения за формиране на неправилни и необосновани изводи, както от страна на първоинстанционния, така и от въззивния съд и по отношение на твърдението на касатора за наличие на нарушения на разпоредбите на чл.166 ал.2, чл.167 ал.2 и чл.170 ЗЗД при изповядването на сделките, които счита за доказани по делото. Твърди се в тази връзка, че не са обсъждани доказателствата по делото, не е съобразена незаконосъобразността на извършените процесуални действия по събирането им, както и,че липсват мотиви по възраженията на дружеството за липса на идентификация на ипотекарния длъжник и за липса на дата на третия нотариален акт. По тези съображения касаторът прави искане касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд, като уважи исковете и му присъди разноски за всички инстанции. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и всички направени доводи и възражения на страните? и 2. Следва ли въззивният съд в своя съдебен акт да обоснове защо приема едни, а не приема за относими други доказателства по делото и длъжен ли е да обсъди събраните доказателства, възражения и доказателства на страните в тяхната взаимовръзка? Според отразеното в изложението, тези въпроси касаторът поставя във връзка с оплакването си, че въззивният съд не е анализирал представените с исковата молба нотариални актове и други писмени документи, от които е видно, че пред нотариуса не е било представено нито едно писмено доказателство, установяващо право на собственост на ипотекарния длъжник върху недвижимите имоти, обект на ипотеките, като в мотивите си, освен че е игнорирал тези доказателства, въззивният съд е обсъдил само въпроса дали ипотекарният длъжник е бил собственик на недвижимите имоти, вместо да се произнесе по съответните изложени в горния смисъл негови доводи. Пак във връзка с доводите му за липса на представени пред нотариуса доказателства за собственост върху имотите касаторът формулира и въпроса 3.Нарушаването на императивната норма на чл.586 ал.1 ГПК /чл.482 ал.1 ГПК/отм./, изразяващо се в непредставяне на каквито и да е доказателства за собственост върху имот, собственост на ипотекарния длъжник, служещ за обезпечение при учредяване на договорна ипотека, влияе ли върху нейната действителност, респективно липсата на доказателства /непредставянето им/ за собственост, от страна на ипотекарния длъжник при учредяване на договорна ипотека, води ли до недействителност на изповяданата сделка? В обосноваване твърдението си за приложимост на допълнителния селективен критерий и по двата въпроса касаторът сочи като релевантна съдебна практика, в противоречие с която се е произнесъл въззивният състав, решение №63/28.06.2019г. по гр.д.№2296/18г. на второ г.о. на ВКС, решение №145/07.01.19г. по гр.д.№811/18г. на второ г.о. на ВКС, решение №65/30.07.14г. по т.д.№1656/13г. на второ т.о. на ВКС, решение №217/0.06.11г. по гр.д.№761/10г. на четвърто г.о. на ВКС и решение №175/31.01.19г. по гр.д.№3115/17г. на четвърто г.о. на ВКС. Поддържа се и основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – поради очевидната му неправилност. В депозирания писмен отговор, ответникът по касационната жалба „Фанти Г“ООД/н/,представляван от синдика на дружеството П. Ц., изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. В този смисъл излага съображения за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания и искания. Основателността на касационната жалба е оспорена и от втория ответник по делото „Токуда банк“АД, като в представения от него отговор са наведени и съображения за липса на сочените от касатора предпоставки за допускането на обжалваното решение до проверка по същество от касационната инстанция. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Видински окръжен съд е бил сезиран с предявени от „ГТ воден транспорт“ ЕООД и ЕТ“Фанти Г – И. Й.“ срещу „Фанти Г“ООД/н/ и „Токуда банк“АД искове по чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на три договора за учредяване на ипотеки върху недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти - бензиностанция със сервиз за техническо обслужване, автомивка със сервиз за техническо обслужване, масивна двуетажна спомагателна сграда /административна сграда/ с надстройка и трафопост с агрегатно, поради сключването им в нарушение на разпоредбите на чл.167 ал.3 ЗЗД /при учредяването им не са били представени доказателства за право на собственост върху имотите у ипотекарния длъжник „Фанти Г“ООД/, чл.166 ал.2 ЗЗД /имотите не са поединично определени/, чл.167 ал.2 ЗЗД /имотите не са индивидуализирани/, чл.170 ЗЗД /липсва тъждество/, чл.580 т.3 ГПК /ипотекарният длъжник не се е идентифицирал пред нотариуса с ЕИК при изготвянето на нотариален акт №083/20.07.2007г./, чл.137 ал.1 т.7 ТЗ /липсва взето решение на ОСС на „Фанти Г“ООД за учредяване на ипотеката с нотариален акт №073/ и чл.580 т.1 ГПК /нотариалният акт №073 е без дата, съдържаща деня на изповядване на сделката/. С постановеното по така предявените искове първоинстанционно решение Видински окръжен съд, след анализ на събраните по делото доказателства е приел,че по делото е установено по категоричен начин от дружествения договор и решението на Видински окръжен съд по фирменото дело, че имотите са били апортирани в капитала на дружеството от едноличния търговец през 2005г. и след това декларирани от юридическото лице като негова собственост в общината - факти, които не са били оспорени от ищците след представянето на тези доказателства от страна на втория ответник „Токуда банк“АД и изрично признати от едноличния търговец в хода на процеса. Поради това е направен извод,че към датата на ипотекирането им имотите са се намирали в патримониума на търговското дружество- ипотекарен длъжник и следователно липсва противоречие с разпоредбата на чл.167 ал.3 ЗЗД. Констатирано е от съдържанието на нотариалните актове,че имотите са поединично определени и индивидуализирани в достатъчна степен с посочване на местоположение, вид, граници, съседни имоти, описани са и построените в тях сгради; същите съответстват на приложената скица графично и с посочения номер на съответния нотариален акт, с което са удовлетворени изискванията на чл.166 ал.2, чл.167 ал.2 и чл.170 ЗЗД. Прието е от първоинстанцонния съд,че при изписването в нотариален акт №083 на ЕИК на „Фанти Г“ООД е допусната грешка, но юридическото лице е идентифицирано като правен субект и страна по сделката в достатъчна степен с останалите индивидуализиращи го белези като седалище, адрес на управление номер на фирмено дело, том, страница и партида от регистъра на ОС Видин. Съобразена е задължителната практика на ВКС по тълк.д.№3/2013г. на ОСГТК, приемаща,че липсата на решение на Общото събрание на съдружниците не води до нищожност на осъществената сделка с недвижим имот на дружеството, а липсата на посочен в нотариалния акт ден, в който е осъществено изповядването, не прави нотариалното удостоверяване нищожно, същият се издава в няколко екземпляра и липсват данни върху всички тях да липсва дата, като фактът, че ипотеката е вписана в Службата по вписвания налага извод за наличие на всички изискуеми реквизити на нотариалния акт. За да потвърди така постановеното решение на окръжния съд, съставът на Софийски апелативен съд е изразил съгласие с изложените от първата инстанция фактически и правни мотиви, към които е препратил по силата на предоставената му с разпоредбата на чл.272 ГПК възможност. Изложил е свои мотиви по наведените във въззивната жалба възражения, като е намерил за неоснователно оплакването, поддържано и в исковата молба, относно собствеността на имотите, ипотекирани с трите нотариални акта в полза на банката. Посочил е,че от събраните в производството писмени доказателства, без това да се оспорва от ищците, е установено,че вследствие на извършен и довършен към момента на ипотекирането фактически състав на сделка с транслативен ефект – апорт, имотите са внесени от едноличния търговец в капитала на ответното търговско дружество с ограничена отговорност, като апортирането им е вписано и в имотния регистър, с което той е станал противопоставим на третите лица. Несподелени от състава, като относими към релевантния въпрос налице ли е противоречие с нормата на чл.167 ал.3 ЗЗД, са останали наведените в исковата молба и поддържани във въззивното производство доводи, че при изповядването на сделките не са били представени пред нотариуса доказателства, с които да е удостоверено пред него правото на собственост върху имотите на ответника – ипотекарен длъжник. Развити са от съда в тази връзка съображения,че значение за основателността на предявения пред съда иск имат единствено твърденията за съществуването/ несъществуването на съответното заявено за съдебна защита субективно материално право, а не такива, целящи установяването наличието или липсата му в други предходни охранителни производства, каквото е нотариалното. Прието е от съда за недопустимо да бъдат правени изводи за нищожност на сделка въз основа на извършване на косвен контрол дали представените пред нотариуса доказателства са били или не достатъчни за установяване правото на собственост, респ. – за обосноваността на изводите му досежно наличието на такова право, стига да са спазени правилата за сключване на сделката в съответната установена от закона форма /която е такава за действителност/. Посочено е, че погрешната преценка на нотариуса относно наличието на право на собственост при оформянето на сделката би имала значение за ангажиране на имуществената му отговорност за обезвреда в случай,че от нея са произтекли вреди, но не би могла да опорочи самата сделка, доколкото наличието или липсата на притежавано право на собственост при сделките по чл.18 ЗЗД, като основание за тяхната нищожност, подлежи на установяване в гражданския процес със съответните доказателствени средства. За неоснователни са счетени и възраженията по т.т.2-4 от въззивната жалба, касаещи твърденията на въззивника за неизпълнени изискванията на чл.166 ал.2, чл.167 ал.2 и чл.170 ЗЗД – че имотите не са поединично определени и индивидуализирани в нотариалните актове и не е установено тъждеството им.За да формира този си извод съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза и на съдържанието на самите нотариални актове. По другите доводи във въззивната жалба – по т.т.5 и 6, касаещи останалите наведени основания за нищожност на ипотеките /по същество покриващи се с поддържаните в първоинстанционното производство твърдения, с формално посочване,че изводите на съдебния състав на СГС са необосновани и незаконосъобразни/ съдът е споделил съображенията, изложени в решението на първата инстанция. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Формулираните от касатора под т.т.1 и 2 два процесуално-правни въпроса са поставени в контекста на повторените към въпросите в изложението оплаквания за необсъдени от състава на апелативния съд твърдения, доводи и доказателства, свързани с установяването на правото на собственост на ипотекарния длъжник върху ипотекираните имоти в нотариалното производство. Тези въпроси не могат да бъдат определени като правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /с обуславящо изхода на делото значение/, поради което по тях не може да бъде допуснато касационното обжалване на решението. Липсата на обсъждане на доказателства, установяващи или не дали и какви документи са били представени пред нотариуса във връзка с удостоверяването на правото на собственост на ипотекарния длъжник в охранителното нотариално производство не е резултат от допуснато от състава процесуално нарушение, тъй като е мотивирано от него с аргументи за ирелевантност на изложените в тази връзка твърдения в исковата молба, респ. - оплаквания във въззивната жалба спрямо соченото основание за нищожност по чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл.167 ал.3 ЗЗД. Освен това при произнасянето му по този и по останалите искове /макар касаторът да не обвързва в изложението си първите два въпроса с наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения и при произнасянето си по останалите основания за нищожност на ипотеките/ въззивното решение не е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в сочените от касатора решения, така и в служебно известните такива на състава решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на І т. о. и др., доколкото с препращането към мотивите на първата инстанция по предвидения в чл.272 ГПК ред въззивният съд не е отказал изобщо да изпълни задължението си по чл.236 ГПК и е изложил свои мотиви по наведените във въззивната жалба доводи и възражения, без да е бил длъжен да излага такива по основанията – липса на идентификация на ипотекарния длъжник и липса на дата на нотариален акт №073, при липсата на конкретни доводи и възражения, направени във въззивната жалба /в т.см. реш. по т.д.№587/18г. на І т. о. на ВКС/. Третият от въпросите,с материално-правен характер, също не би могъл да се възприеме като обуславящ изхода на делото, доколкото, за да мотивира извода си за липса на противоречие със сочената от ищците императивната норма на чл.167 ал.3 ГПК при сключването на договорите за учредяване на ипотека, съдът не е приел,че е налице нарушение на нормата на чл.586 ал.1 ГПК,което не води до недействителност на сделката,а изобщо е отказал да я приложи като релевантна към наведеното в исковата молба основание за нищожност. Освен че по отношение на този въпрос не се осъществява общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, в изложението нито се сочи,нито се представя относима към него съдебна практика,в противоречие с която да е формираният от съда решаващ извод, обосноваваща наличие на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Напротив, този извод е изцяло съобразен с константната такава на Върховния касационен съд, според която „случаи, в които извършени от нотариуса по предвидения ред проверки на документи във връзка с установяване на право са довели до съставяне на акт поради неправилна положителна правна преценка на обстоятелствата по проверката, не се обемат от състава на чл. 470 от ГПК /отм./, не са основания на иска по чл. 472 от ГПК /отм./, съответно и квалификация на иск за нищожност на това основание не може да бъде извеждана от твърдения за несъответствие на нотариално удостовереното с действителното правно положение“ /решение № 685 от 3.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г. на III г. о./; „непредставянето на документи за собственост…не води до нищожност на договора нито поради нарушение на изискуемата от закона форма, нито поради нарушение на закона“ /решение №1341/27.11.2008г. по гр.д.№5810/07г. на V г.о./; изискването на чл.586 ал.1 ГПК за проверка на собствеността при извършването на нотариалната сделка по чл.18 ЗЗД е въведено с посочената разпоредба като задължение на нотариуса, неизпълнението на което води единствено до ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност по ЗННД /решение № 25 от 30.03.2021 г. по гр. д. № 3265/2020 г. на IV г. о./ или неговата имуществена отговорност / решение № 339 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 325/2011 г. на III г. о./, както е приел и въззивният съд, а съставеният нотариален акт доказва до оборването му, че приобретателят по сделката по чл.18 ЗЗД е станал носител на прехвърленото или учредено вещно право / решение №674/08.10.2008г. по т.д.№274/08г. на II т.о./, като оборването на това обстоятелство може да бъде извършено в съдебно производство с доказване на твърдение, че праводателят му не е бил носител на съответното вещно право /но не и,че не го е удостоверил пред нотариуса/. Допускането на касационното обжалване не може да бъде осъществено и на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на посочената разпоредба, съдебното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция, извършвана в производство по вече допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др. В представеното от касатора изложение нито се сочи,нито се обосновава която и да е от посочените хипотези на очевидна неправилност,а нормата на чл.280 ал.2 ГПК само е цитирана формално. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Данни за направени от ответниците по касационната жалба разноски няма,поради което такива не се присъждат за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение