Определение № 534 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2435/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Я. К., К. Я. Т. и М. Я. В., чрез пълномощника адв. П. Т., срещу определение № 260619 от 19.03.2021 г. по в. ч. гр. д. № 296/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.11.2020 г. по гр. д. № 10228/2019 г. на Бургаския районен съд за прекратяване като недопустимо на производството по делото по исковете на ищците – жалбоподатели за установяване правото на собственост по отношение на А. Д. Т., Т. А. Т. и Ц. В. Т. върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], както и по иска с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на сделки, извършени от първия ответник на 21.09.2016 г. и 28.09.2016 г. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Посочва се, че е налице правен интерес от предявените положителни установителни искове за собственост, обоснован с позоваването на относителната недействителност на сделките, извършени от сънаследника А. Т. в полза на Т. Т.. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. „при предявен иск по чл.76 ЗН срещу сънаследника – прехвърлител в производство с участие като необходим другар и на приобретателя, съединен с установителен иск по чл.124 ГПК, предметът на спора изчерпва ли се само с установяване на дяловете в съсобствеността или се дължи и произнасяне кои са съсобствениците към момента на постановяване на решението“; 2. „съдът обвързан ли е от поредността на предявените искове“; 3. „при положение, че сънаследникът, който не се е разпоредил с дела си, може да се позове на относителната недействителност по чл.76 ЗН в делбено производство или по иск за собственост, чрез инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като във всички случаи като главна страна в процеса следва да участват и двете страни по атакуваната сделка – прехвърлител и приобретател, налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск“; 4. „при предявения от ищците като съсобственици общо на 1/2 ид. ч. от процесния имот, установителен иск, налице ли е за тях правен интерес да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с ответниците спор кой от тях е участник в съсобствеността, заедно с ищците“. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Същата е обоснована със съществуването на правен интерес от установителен иск за собственост в хипотеза, когато ищецът твърди, че е носител на правото, а ответникът го оспорва или смущава с фактически или правни действия /извършените разпоредителни сделки в полза на трето за съсобствеността лице/. В срока за отговор ответниците А. Д. Т. и Т. А. Т. излагат становище за неоснователност на жалбата. Ответницата Ц. В. Т. не е изразила становище. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Производството по гражданско дело № 10228/2019 г. на Бургаския районен съд е образувано по искова молба, подадена от К. Я. К., К. Я. Т. и М. Я. В.. Ищците са изложили твърдения, че са наследници по закон на Я. Т., починал през 2005 г. В полза на наследниците на общия на страните наследодател П. Т., починал през 1979 г., с решение от 17.03.1993 г. било възстановено право на собственост върху земеделски имот –нива, с площ от 7 дка, в землището на [населено място], м. “С.“. Същият е оставил наследници по закон: братя /Я. Т. и Д. Т./ и сестра – К. И., всеки един от които имал право на 1/3 от наследството. Починалият през 1982 г. негов брат Д. Т. е бил заместен при наследяването от двете си деца А. Т. /първия от ответниците/ и А. Т.. Починалата през 1975 г. негова сестра К. И., била заместена от двете й дъщери Е. К. и Т. С.. На 11.04.2002 г. между наследниците била извършена доброволна делба, като имотът бил разделен на два дяла от по 3.500 дка. Единият дял /индивидуализиран като имот № 001106/ получили общо А. Т., Е. К. и Т. С.. Другият дял получили общо Я. и А. Трендафилови /описан като имот № *** по картата на землището/. С договор за дарение, извършен с нотариален акт на 21.09.2016 г., първият ответник А. Т. дарил на сина си Т. Т. 10/3499 кв. м. ид. ч. от имота /същият е индивидуализиран като имот с идентификатор *** по кадастралната карта/, а с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт от 28.09.2016 г., му продал още 1739.50/3499 кв. м. ид. ч. по време на брака му с ответницата Ц. Т.. С договора за доброволна делба в общ дял на съделителите Я. и А. Т. е бил поставен и имот № *** по картата на землището, който е бил отчужден от същите с нотариален акт № 30/2003 г. С влязло в сила определение по ч. гр. д. № 2059/2019 г. на Бургаския окръжен съд е отменил определение на първоинстанционния съд от 06.12.2019 г., в частта, с която е прекратено производството по иска за прогласяване недействителността на договора за покупко- продажба, сключен между двамата ответници на 28.09.2016 г. относно 593/3499 кв. м. ид. ч. от процесния имот и делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В уточняваща молба от 26.02.2020 г., след оставяне на исковата молба без движение, ищците са уточнили исковете с правно основание чл.124 от ГПК, като са посочили, че искат да бъде прието за установено, че същите са съсобственици на имота само с първия ответник, при дялове, произтичащи от делбата, както следва: „по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците или общо за всички тях 3/6 ид. ч., а за първия ответник останалите 3/6 ид. ч.“. С определение от 25.11.2020 г., постановено в открито съдебно заседание, Бургаският районен съд е констатирал, че между страните не съществува спор относно правото на собственост върху процесния имот. За ищците липсва правен интерес от предявяването на положителни установителни искове за собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния имот. Изложил е съображения, че ответниците А. и Т. Т. признават участието на ищците в съсобствеността с посочения дял, като сключените от тях разпоредителни сделки касаят другата 1/2 ид. ч. от имота. Недопустим е и искът по чл.76 ЗН, като тази недопустимост произтича от недопустимостта на установителните искове за собственост. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че действително липсва правен спор относно собствеността, тъй като няма противоречие между твърденията на страните относно притежаваните от тях квоти в съсобствения имот. Ищците са посочили, че с установителните искове за собственост претендират да бъде прието за установено, че същите притежават общо 1/2 ид. ч. от процесния имот. В този смисъл са и твърденията на ответниците, които заявяват, че след като в договора за делба не са били посочени дяловете, при които имота се съпритежава, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС, която презюмира, че частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното, т. е. по 1/2 ид. ч за ищците и 1/2 ид. ч. за ответниците. При така направените от страните изявления, съдът е приел, че липсата на правен спор по отношение на правото на собственост между страните по отношение на процесния имот обосновава и липса на правен интерес от водене на установителните искове по чл.124 ГПК, наличието на какъвто представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им. Доколкото иска по чл.76 от ЗН не може да бъде воден самостоятелно, а следва да бъде съединен с иск за делба или иск за собственост, то прекратяването на производството по установителните искове по чл.124 ГПК има за последица недопустимост и на иска с правно основание чл.76 от ЗН, производството по който също правилно е било прекратено. Изложените от районния съд мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл.76 ЗН, в случаите когато съсобствеността произтича не пряко от наследственото правоприемство, но и от друг правопораждащ факт, какъвто в случая е договора за доброволна делба, по принцип са правилни, но същите са такива по съществото на спора и не могат да служат като основание за прекратяване на производството поради недопустимост на същото. Това се отнася и до извода, че процесният имот бил останал единствен, след разпореждането на страните с другия имот от наследството, поради което ограничението по чл.76 ЗН е неприложимо, като страните са могли да се разпореждат свободно с идеалните си части. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не съществува противоречие с постановките на тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС относно приложението на нормата на чл.76 ЗН. В т.1 от същото е дадено тълкуване, че правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Правен интерес от иска по чл.76 ЗН, така, както е изяснен в цитираното тълкувателно решение, е налице, когато при уважаването му ще е възможно делбата да бъде извършена само между наследниците и без участието на приобретателя по относително недействителната сделка. Това тълкуване е доразвито в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като в решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 4344/2018 г., II г. о., е посочено, че позоваване на относителна недействителност по чл.76 ЗН извън делба може да извърши сънаследник, спрямо когото приобретателят на идеална част, прехвърлена му от друг сънаследник, предяви претенции по чл.31, ал.2 ЗС, по чл.32, ал.2 ЗС или с когото не може да постигне съгласие за управление на общата вещ - чл.32, ал.1 ЗС. Прието е също така, че ако сънаследникът избере предявяването на отрицателен установителен иск като начин да отблъсне евентуални настоящи или бъдещи претенции на приобретателя, то относителната недействителност следва да бъде предявена чрез отделен иск, съединен с отрицателния установителен, който иск да е насочен срещу прехвърлителя и приобретателя на съответната идеална част. Чрез възражение относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде предявена само в производството по съдебна делба или в исково производство по спор за собственост, в който участват и двете страни по оспорената сделка. Преюдициално позоваване на тази недействителност, извършено от ищец по отрицателен установителен иск за собственост спрямо приобретател на идеална част от наследствен имот, не може да бъде разгледано от съда, предвид тълкуването по Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Ако относителната недействителност по чл.76 ЗН е единственото основание, с което ищецът по отрицателния установителен иск за собственост обосновава интереса си от водене на иска, то този иск е недопустим. В настоящата хипотеза тази относителна недействителност също е единственото основание, с което е обоснован интересът на ищците от положителните установителни искове, предвид липсата на спор относно притежавания от тях дял в съсобствеността. Горните разрешения са изцяло в съответствие с тълкувателното решение, като поставените въпроси, които касаят единствено приложението на чл.76 ЗН, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Поддържаното основание по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност отново е обосновано с наличието на правен интерес от положителните установителни искове за собственост, предвид позоваването на относителната недействителност по чл.76 ЗН. Същото не произтича пряко от съдържанието на обжалвания акт, предвид изложените по-горе съображения. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касасационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,