Определение № 2946 от 20.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1264/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 245/06.03.2025 г. по в.т.д. № 2361/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 14 граждански състав, в частта, с която е частично потвърдено и отменено решение № 52/22.04.2024 г. по гр.д. № 30/2023 г. на Софийски окръжен съд за осъждане на настоящия касатор да заплати на Е. К. З. сумата над 7 000 лева до присъдените 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 05.06.2022 г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2022 г. до окончателното плащане.

Въззивното решение в отхвърлителната част за разликата между 25000 лева и 30 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и допуснати съществени процесуални нарушения – липсата на обективна и цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Изразява се несъгласие с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, който бил завишен. В тази връзка се счита, че не апелативният съд не е съобразил стабилното общо здравословно състояние на ищцата към момента на приключване на делото, възстановяването й в пълна степен в обичайните срокове. Не е дал оценъчно значение на всеки един от критериите, които са относими към определяне на обезвредата. Не е отчел действащите към момента на увредата лимити на застрахователно покритие и съдебната практика за аналогични травми към процесния период. Поддържа се наличие на принос от страна на пострадалата поради неправилно проведено лечение, изразяващо се в напускане на лечебното заведение въпреки препоръките на специалистите, както и поради липса на предпазна екипировка. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за сумата над 7 000 лева, ведно с произтичащите от това последици за лихвите и разноските.

Иска се допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение за постановяване на обжалваното решение в разрез със задължителната практика на касацията - ППВС № 4/1968 г., съответно на т. 3 от същата разпоредба – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжен ли е съдът, прилагайки чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка?”.

2. “ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начинът, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще?”.

Релевира се и директното касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация Е. К. З. е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационен контрол и на подадената жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно приложения списък.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение и да уважи иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 25 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата З. неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, настъпило на 05.06.2022 г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, е приел, че тя е пострадала, като е паднала от мотор, управляван в нарушение на правилата за движение. Намерил е за установено, че освен мекотъканни увреждания и навяхване на шията, ищцата е претърпяла средна телесна повреда, поради наличните данни за фрактура на две ребра и последвалото затруднение в движението на снагата.

Относно възражението на ответното дружество за принос на пострадалата въззивният съд е счел, че същата е била с предпазна каска, което е осуетило по-тежки увреди в областта на главата, но наличието на каска не е можело да предотврати навяхването на шията. Така тя е изпълнила задължението си по чл. 182, т. 3 ППЗдВП. Посочил е, че в закона не се съдържат други задължителни изисквания относно облеклото на водачите и пътниците с мотопеди, поради което не е доказано противоправно поведение на ищцата. Не се установява, че тя е допринесла за вредните последици поради напускане на лечебно заведение – обратно, по делото е изяснено, че възстановителния процес е приключил в нормални срокове без усложнения. Няма установено задължително предписано допълнително рехабилитационно лечение, от което пострадалата да се е отклонила.

При тези данни съставът на апелативния съд е приел, че размерът на обезщетение следва да бъде завишен със сумата от 5 000 лева. Изложил е съждения, че сумата от 25 000 лева е обичайно определяна от съдилищата при подобен вид травми (навяхване на шията, фрактура на ребра, мекотъканни травми), създали затруднения в движението както на главата, така и на снагата. Взел е предвид, че, от една страна, ищцата се е възстановявала, като е имала период, в който е туширала болковия синдром с лекарства, движението й е било затруднено, имала нарушение на вестибуларните функции. От друга страна, няма данни за настъпили последващи усложнения, за провеждани оперативни интервенции, за последвали нетипични лечебни процедури и пр. Съобразил е установеното от свидетелските показания, че ищцата търпяла болки и дискомфорт, възстановявала се в домашна обстановка, не можела да работи, стресирала се, изпитвала страх, била раздразнителна, изолирала се от социални изяви. Преценил е, че за възстановителния период оказваната помощ на ищцата е била частична и имаща характер на подкрепа, а не заместваща изцяло ежедневните самостоятелни дейности. Добавил е, че посочената сума е на стойност на минималните работни заплати за повече от 2 години, което е подходящо за обезщетителната функция на плащането от застрахователя. По тези мотиви след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е присъдил на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева и е потвърдил решението на първата инстанция в останалата обжалвана част – за уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 7 000 лева до 20 000 лева и за отхвърлянето му над сумата от 25 000 лева до 30 000 лева.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационна проверка поради “очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, от мотивите на който може да се констатира, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от страната и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното несъгласие на касатора с решаващата воля на въззивния съд относно размера на определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания вследствие на ПТП, представлява оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и за очевидна такава. Такива доводи не могат да бъдат обсъждани в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол на релевираното от касатора директно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставените от страната въпроси са материалноправни и са обуславящи за изхода на спора, поради което същите покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Относно приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана задължителна практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и постоянна такава, намерила израз в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, II т.о., решение № 47/01.06.2022 г. по т.д. № 550/2021 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 50082/17.10.2023 г. по т.д. № 1231/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 90/28.03.2025 г. по т.д. № 2010/2024 г. на ВКС, I т.о.). Приема се, че понятието “справедливост” по смисъла на горецитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективни обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на травмата, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., като от значение е и възрастта на пострадалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършването му, др. Следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, намерило отражение и в установените лимити на отговорност на застрахователя. Съгласно приетото в решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., справедливостта изисква още сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Наличието на така формирана задължителна и постоянна практика на касационната инстанция относно критериите при определяне по справедливост на обезщетението за обезвреда на неимуществени вреди, както и липсата на аргументиране от касатора на промяна в обществените отношения, налагащи нейното осъвременяване, изключват приложение на поддържания от него допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за осъществяване на касационна проверка.

В случая въззивният съд при определяне размера на справедливото обезщетение не се е отклонил от така формираната практика на ВКС, като е взел предвид възприетите критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните по делото доказателства и конкретните факти. Отчетени са вида на уврежданията, степента на търпените болки и страдания, възстановителния период, неговото протичане и търпените през същия неудобства за ищцата. Съобразена е липсата на данни за последващи усложнения, за провеждани оперативни интервенции, за нетипични лечебни процедури и др. Взети са предвид размерът на работната заплати за страната, за да се обоснове обезщетителната функция на плащането от застрахователя, както и съдебната практика за подобни травматични увреждания, създали затруднения в движението както на главата, така и на снагата. Ето защо, формулираните от касатора два въпроса не могат да послужат за достъп до касация и в поддържаната от него допълнителна хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната част.

По разноските:

Поради недопускане на касационно обжалване ответникът по касация има право на разноски. В случая се претендират такива за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката действия – депозиране на отговор на касационна жалба и изложение на основанията за допускането й, както и неприложимостта на предвидените в препращащата норма минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, с които се нарушава конкуренцията по смисъла на член 101, пар. 1 ДФЕС, съобразно даденото задължително тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи и присъди в размер на 1 500 лева с ДДС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,