Определение № 1841 от 11.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 191/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Вълчи дол срещу въззивно решение № 1134/04.11.2024 г. по в.гр.д. № 1924/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Девненския районен съд, с което са уважени предявените от Г. Г. Б. срещу община Вълчи дол обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ответникът по касационната жалба Г. Г. Б. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Ищцата е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата – на длъжността „технически сътрудник“ в общинската администрация.

С утвърждаването на ново щатно разписание на община Вълчи дол е премахната една щатна бройка за длъжността „технически сътрудник“ в дейност „Битово и комунално стопанство“, на която е била назначена ищцата. Не е установено по делото според длъжностното разписание, действало преди това, да е имало друга длъжност с идентична или сходна трудова функция на длъжността, заемана от ищцата.

Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и допълнително заключение на ССчЕ въззивният съд е приел, че с новото щатно разписание е създадена длъжност „домакин“, в която са прехвърлени почти всички трудови функции на съкратената длъжност „технически сътрудник“, заемана от ищцата, без да са създавани нови. Вещото лице е описало и сравнило задълженията и отговорностите на двете длъжности. Заключението на вещото лице е, че е налице съвпадение на задълженията и отговорностите на новата длъжност „домакин“ с тези на длъжността „технически сътрудник“, заемана от ищцата.

Вещото лице е установило и че община Вълчи дол е сключила и граждански договор, считано от деня на влизане в сила на новото щатно разписание, за задължения, които преди това са били вменени на ищцата като трудово задължение съгласно длъжностната й характеристика.

Така въззивният съд е приел извода, че не е налице съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ, тъй като с новото щатно разписание трудовата функция на ищцата не е премахната, а само е променено наименованието й – от „технически сътрудник“ в дейност „Битово и комунално стопанство“ при община Вълчи дол на „домакин“ в същото структурно звено.

Основанието по чл.328, ал.1, предл.2 от КТ, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, не е осъществено.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване, без да сочи и обоснове такова допълнително основание (предвидено в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК).

1. Задължителен ли е подборът по чл.329, ал.1 КТ при извършено уволнение поради съкращаване на щатни бройки, когато е налице трансформиране на щатни бройки в ново щатно разписание на други длъжности със сходен характер?

2. Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?

3. Допустимо ли е съдът да основава решението си за законосъобразност на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата без в исковата молба да са изложени твърдения за незаконосъобразно извършен подбор при уволнението?

Настоящият съдебен състав намира следното:

Първият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради неизвършен задължителен подбор, а поради това, че не е налице реално съкращаване на заемания от ищцата щат.

Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд е обсъдил всички факти, които са релевантни за преценката дали е налице реално съкращаване на щата въз основа на преценка на събраните по делото доказателства.

Съпоставил е предвидените в длъжностните характеристики трудови функции на съкратената и новосъздадената длъжност, за което е прието и заключение на ССчЕ.

Въззивният съд е обсъдил наведените от жалбоподателя-ответник доводи за неправилност на първоинстанционното решение след като е извършил проверка на правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, които са отразени в мотивите към неговото (първоинстанционното) решение. По-конкретно въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите във въззивната жалба на община Вълчи дол за законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Въззивният съд е изследвал спорния въпрос за наличието на съвпадение в трудовите функции на длъжностите „технически сътрудник“ и „домакин“ и е изложил мотиви за своя извод за наличие на пълно съвпадение на трудовите функции на длъжността „домакин“ с тези на закритата длъжност „технически сътрудник“, заемана от ищцата преди уволнението и.

Третият въпрос не е обуславящ, защото (както беше посочено за първия въпрос) въззивният съд не е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради неизвършен задължителен подбор, а поради това, че не е налице реално съкращаване на щата.

Отделно от това твърдението, на което е основан въпросът, е невярно. В исковата молба се съдържа такъв довод.

Не са посочени и обосновани допълнителни основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Това само по себе си е достатъчно, за да бъде формиран извод, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски. Искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция в размер на 1 500 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна защита и съдействие, е основателно и следва да бъде уважено.

Воден от изложеното съдът