Определение № 1206 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура – В., срещу въззивното решение от 24.04.2014г., постановено по в.гр.д. №127/2014г. на Апелативен съд – В., в частта, с която е потвърдено решение от 17.01.2014г. по гр.д.№258/2013г. на Окръжен съд – Разград за уважаване на предявения от Н. Б. А. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000лв. К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Н. Б. А. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Н. Б. А. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000лв. За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България сочи, че с въззивното решение въпросът: „относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност при вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано” е разрешен в противоречие с т.19 на ТР № 1 от 04.01.2011г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК. С. от касатора противоречие не обуславя допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като въззивният съд, съобразно приложимия процесуален ред и съгласно възможността, дадена му от чл.272 ГПК, е препратил към мотивите на въззивния съд. Отделно от това, по доводите на страните във въззивното производство, са изложени и изводите на съда. В останалата част от изложението касаторът не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението касаторът е изложил касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които оплаквания касационната инстанция не може да разглежда в определение по чл.288 ГПК. С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение