Определение № 120 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 783/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Електроразпределение юг“ ЕАД обжалва решение № 47 от 12.01.2022 г. по т.д. 2127/21 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 261914 от 08.07.2021 г. по т.д. 6239/20 г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато за установено, че ищецът „Старият Пловдив 96“ ЕООД не дължи на „Електроразпределение юг“ ЕАД сумата от 7 649,98 лв – допълнително начислено вземане, поради неизмерване, непълно или неточно измерване на ел. енергия за периода от 31.01.2020 г. до 01.05.2020 г. по фактура № [ЕГН] от 19.05.2020 г. и фактура № [ЕГН] от 19.05.2020 г. Ответникът „Старият Пловдив 96“ ООД е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от решението е връчен на касационния жалбоподател на 21.01.2022 г. Касационната жалба е подадена на 21.02.2022 г. Следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени допустимостта й. Законодателят в посочената норма е ограничил обжалването с касационна жалба на въззивни решения когато са постановени по искове, чиято цена е под 5000 лв за гражданските дела и под 20 000 лв за търговските дела. Следователно от значение е видът на делото, за да се определи дали е налице посоченото законодателно ограничение. Видно от исковата молба и съдебното решение, че предмет на делото са исковете на търговско дружество „Стария Пловдив 96“ ООД срещу друго търговско дружество „Елетроразпределение юг“ ЕАД, като се оспорват права във връзка с правоотношение, основано на договор, сключен при общия условия за доставка на мрежовата услуга „разпределение на ел.енергия“ през електроразпределителната мрежа. Предвид очертания предмет на делото – отрицателен установителен иск за недължимост на цена за доставена електроенергия, следва да се приеме, че делото е търговско по своя характер, тъй като е относно спор за правоотношение, основано на търговска сделка. Така очертаният спор между търговци и относно материално правоотношение, основано на търговска сделка, налага извод, че делото е търговско по своя характер. Цената на исковете се определя съгласно правилото на чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК от стойността на оспорените в процеса вземания, чиято цена е 7 649,98 лв, под 20 000 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че в случая е въведено законодателно ограничение и делото с цена на иска под 20 000 лв, не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България