Определение № 50950 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Д. К. Г. срещу решение № 773 от 08. 12. 2021 г. по в. гр. дело № 8037/2021 г. на СГС в частта му, с която е признато за установено по предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД срещу касатора Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 5 737. 91 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2015 г. до 30.04.2017 г. за следния топлоснабден имот: апартамент № 192, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г. до окончателното плащане; сумата 249. 68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 31.07.2018 г., и сумата 58. 30 лв., представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, сумата 810. 17 лв. - разноски в първоинстанционното производство, сумата 165. 91 лв. - разноски в заповедното производство /ч. гр. д. № 54581/2018 г. на СРС, 171 състав/, и сумата 480. 90 лв. - разноски във въззивното производство. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закoн и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат уважени изцяло. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства по делото и всички доводи на страните, като посочи кои правнорелевантни факти приема за установени, въз основа на кои доказателства, и кои – за неосъществени?, по който навежда разрешаването му в противоречие с решение № 216 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 87/2010г. на ВКС, Второ т.о. и с решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на ВКС, Първо г.о. и значимостта му за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба – "Топлофикация София" ЕАД и третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не подават отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в частта му досежно процесната главница и мораторна лихва, доколкото е постановен по граждански спор, с цена на главния иск над 5 000 лв., т.е. в тази част тя е допустима. В останалата част срещу иска за възнаграждение за дялово разпределение с цена 60. 95 лв., ведно със законната лихва върху него, касационната жалба е недопустима /арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По наличието на основания за селектиране на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Съобразявайки задължителните постановки на т. 1 ТР N 2/2017 г. по т. д. N 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, топлоснабдена, са потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, като подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а, § 1 от ДР на ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. След съвкупна преценка на приетите писмени доказателства СГС е намерил, че ответникът – касатор е собственик на процесния имот през процесния период /01.05.2015 г. до 30.04.2017 г./, поради което той е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между него и ищеца е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при публични общи условия. Счел е за осъществена и втората предпоставка за уважаване на иска - че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия за отопление и подгряване на вода, чиято цена за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е 3 010. 88 лв., а за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 2 808. 65 лв., която е останала неплатена. Съобразил е и е обсъдил направеното в отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност съобразно ТР N 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Посочил е, че предявяването на иска прекъсва течението на давността. Искът е предявен в съда на 15.08.2018 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната давност са всички вземания за доставена топлинна енергия, чиято изискуемост настъпва след 15.08.2015 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Съобразявайки всичко гореизложено, въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата 5 737. 91 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г. до окончателното плащане. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е намерил за дължима сумата 249. 68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 31.07.2018 г., отново съобразявайки че част от акцесорното вземане е погасено с приложимата спрямо него тригодишна давност. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационното обжалване, но спрямо него не са налице релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Той е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната от касатора, както и ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС и др.. Според същата въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд е обсъдил всички доводи на ответника, вкл. че липсват доказателства в процеса за това, че той е бил собственик на топлоснабдения апартамент през целия процесен период и в това си качество е субект на процесните главно и акцесорно задължения към "Топлофикация София" ЕАД. За целта е проследил вещноправния статут на имота от придобиването му от ответника в рамките на съдебна делба чрез възлагането му в негов дял до прехвърлянето му на трето лице, извършено през 2018г., изследвайки всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, които еднозначно установяват правото на собственост на ответника през целия процесен период. Ето защо решаващите правни изводи на СГС в атакуваното решение са изведени при съобразяване с горепосочената практика на ВКС, наличието на която изключва осъществяването и на другото релевирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание гореизложеното не следва да бъде допускан касационен контрол на обжалваното въззивно решение в горепосочената му част, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение