Определение № 3298 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 669/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. С., чрез процесуалния представител адв. Бр. Б., срещу решение № 185/02.12.2022 г. по в. гр. д. № 387/2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260009/18.05.2022 г. по гр. д. № 153/2015 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е постановено издаването на дубликат на изпълнителен лист № 87/27.06.2019 г. въз основа на влязлото в сила на 14.05.2019 г. решение № 100/09.05.2018 г. по гр. д. № 153/2015 г. на Окръжен съд - Добрич в полза на Д. Б. С. и А. Б. С. срещу В. А. С. за сумите: 545 лв. - съдебно- деловодни разноски по гр. д. № 153/2015 г. на Окръжен съд - Добрич и 3500 лева - адвокатско възнаграждение; съдебни разноски по гр. д. № 1249/2019 г. на ВКС - 1000 лева; в полза на Д. Б. С. срещу В. А. С. за сумата от 400 лева - съдебни разноски по в. гр. д. № 524/2018 г. на Апелативен съд - Варна. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване инкорпорирано в касационната жалба, касаторът се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ,както и на основанието по чл.280, ал. 2, предл. трето ГПК. Сочи, че решението е постановено в противоречие с приетото в множество решения на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Б. С. и А. Б. С., подаден чрез адв. В. С., в който излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. В обжалваното решение е прието, че въз основа на влязлото в сила на 14.05.2019 г. решение по гр. д. № 153/2015 г. на Окръжен съд - Добрич, е издаден изпълнителен лист № 87/27.06.2019 г. за присъдените за трите инстанции разноски, който е бил получен от Д. Б. С. и въз основа на който изпълнителен лист не е образувано изпълнително дело. Съдът е посочил, че предпоставките по чл. 409, ал. 1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителния лист са налице, доколкото от свидетелските показания по делото е установено, че процесният изпълнителен лист се съхранявал с други документи в шкаф, върху който имало аквариум с рибки. През есента на 2021 г., 3-годишният син на молителя и свидетелската счупил предното стъкло на аквариума и водата заляла шкафа и документите в него. Молителят изхвърлил голяма част от тях, тъй като били негодни. Възражението на ответника по чл. 409, ал. 3 ГПК за пълното погасяване чрез плащане на съдебните разноски, за принудителното удовлетворяване на които молителят се е снабдил с изпълнителен лист, върху който било направено отбелязването, не е подкрепено с никакви доказателства и по тази причина е счетено за неоснователно. Настоящият състав на Върховния касационен съд при проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради следното: Въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно,тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона,нито извън закона,нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно основателността на иска. Не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като във връзка с него не е формулиран въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Поисканите разноски от ответниците по касация не следва да се присъждат, доколкото към отговора на касационната жалба не е представено описаното приложение - договор за правна помощ и/или други доказателства за извършването им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.