Определение № 50003 от 01.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 423/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. ,чрез адв.С. С. срещу въззивно определение № 544 от 24.11.2021г по ч.гр.дело № 444/2021г на Апелативен съд –Велико Търново в тази негова част ,с което е потвърдено определение №609/28.09.2021г за прекартено производството по част от исковете, предмет на гр.д №138/2021г по описа на Окръжен съд –Ловеч Потвърдено е преграждащото определение за прекратяване на производството по иска,предявен от ищеца И. Д. Д. на основание чл.439, ал.1 ГПК, като собственик на ипотекиран ,но не от ищеца, недвижим имот в [населено място] По отношение на договорната ипотека, вписана на 18.06.2007г, със същата искова молба е предявен и иск за обявяване на нейната нищожност на основание чл.167, ал.3, във вр чл.26,ал.1 ЗЗД ,тъй като договорът е сключен от длъжника А. И. Д. в полза на Българска пощенска банка АД за имот ,по отношение на който с влязло в сила решение е установено ,че не е бил нейна собственост По отношение на имота, представляващ УПИ застроен с еднофамилна жилищна сграда, е насочено принудително изпълнение по изп. дело №1083/2020г на ЧСИ В. П..Поради това ищецът е обосновал интерес от предявяване включително на иск по чл. 439 ,ал.1 ГПК,заявен евентуално и основан на твръдение за погасено по давност право на „Юробанк –България „ АД като взискател по изпълнителното дело и ипотекарен кредитор,по издаден срещу длъжника А. И. Д. изпълнителен лист и за несъществуване на ипотечното право в полза на банката тъй като ипотеката е била подновена 02.02.2017г,към който момент по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Въззивният състав на свой ред е приел,че с исковата молба са предявени три иска квалифицирани с определение №338/21.07.2021 г. по в.ч.гр.д. No 265/ 2021 г. по описа на ВТАС,постановено по жалба на И. Д. срещу предходно преграждащо определение за прекратяване на делото,както следва: два главни иска съответно по чл.440 ГПК – отрицателен установителен иск,че вещта, срещу която е насочено принудително изпълнение не принадлежи на длъжника,и по чл.167 ал.3 ЗЗД вр.чл.26 ЗЗД – за прогласяване за нищожен на сключения между взискателя и длъжника договор за учредяване на ипотека и предявен в условията на евентуалност иск по чл.439 ГПК – за установяване,че в полза на взискателя не съществува право на принудително изпълнение.По отношение на иска,основан на изтекла погасителна давност за правото на принудителнто изпълние върху ипотекираното в полза на взискателя имущество производството е прекратено с определение №609/28.09.2021г на ОС–Ловеч,потвърдено с обжалваното понастоящем въззивно определение на ВТАС. По твърдението на ищеца че имотът не принадлежи на длъжника,като главен е приет за разглеждане иск квалифициран по чл. 440ГПК.Преграждащото определение за прекратяване на производството по него е отметнено с определение № 544 от 24.11.2021г по ч.гр.дело № 444/2021г на Апелативен съд –Велико Търново Въззивният съд е приел ,че с депозирана в срок допълнителна молба ищецът е изпълнил изискването да насочи този иск и срещу длъжника в изпълнителното производство А. И. Д., указано му поради задължителбния характер на нейното участие като ответнк, докато по другите искове не е изпълнил същото изискване. Констатирано е,че с Разпореждане No 134 от 24.08.2021 г.първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да конституира като ответник длъжника в изпълнителното производство А. И. Д., да представи копие от исковата молба и приложенията за връчване на същата, а обоснове правен интерес от иска си по чл.439 ГПК,да внесе държавна така по иска за прогласяване на договора за ипотека за нищожен и да внесе държавна такса по евентуално предявения иск.Ищецът е поддържал ,че А. И. Д., която е негова дъщеря, не следва да е страна и по предявените искове, тъй като между тях е налице влязло в сила решение ,установяващо негово право на собственост по отношение на имота.В указания срок за отстраняване на нередовностите ищецът е внесъл дължимата държавна такса за иска по чл.167 ал.3 и чл.26 ЗЗД,заявил е, че не дължи държавна такса по евентуалния иск и няма да я внесе. Във връзка с указанията за насочване на исковата претенция срещу А. И. Д., с подадената в срок молба е изложил становище, че не счита предявения иск да е по чл.440 ГПК, тъй като за ищеца липсва правен интерес от такъв, поради разрешен между тях спор за собственост,но след като съдът счита, че А. И. Д. следва да бъде конституирана като ответник-задължителен необходим другар,то представя копие на исковата молба и доказателствата за връчване на същата.Обосновал е интереса си от иска по чл.439 ГПК с обстоятелството,че в съдебното изпълнение го третират като длъжник ,насочвайки изпълнение върху негово имущество поради даденото реално обезпечение за чужд дълг и затова има право да противопостави на взискателя всички възражения,с които длъжникът разполага. Първоинстанционният съд е прекратил производството поради неизпълнение на указанията.Въззивният ВТАС е приел,че ищецът е изпълнил указанията на съда досежно иска по чл.440 ГПК,но не и по иска за нищожност ,основан на чл.167 ал.3 ЗЗД вр.чл.26 ЗЗД и евентуалния иск ,основан на правопогасяващи факти, като в дадения му срок, с приложаната допълнителна молба е насочил иска и срещу длъжника по изпълнителното дело А. И. Д. само по отношение първата от исковите претенции /по чл.440 ГПК/. Отбелязано е ,че съдът конституира страните в процеса, изхождайки от това кой заявява претенции и срещу кого са насочени. В тази част преграждащото определение е отменено като незаконосъобразно и делото е върнато на ОС– Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия с конституиране на длъжника ,единствено с предмет отрицателен установителен иск за собственост съгласно чл.440ГПК. В тази част определението на въззивния съд не е допустим предмет на обжалване, както вече е изтъкнато в определение №248 от 27.07.2022г на ВКС ,Трето г.о, Настоящата инстанция няма правна възможност да го отменява и изменява ,с оглед на което и да дава указания по прилагането на закона при връшане на делото за разглеждане. Поради това, съображенията по раздел Първи от изложението,съдържащи формулиран правен въпрос в оспорване на съображенията на съда кои са пасивно легитимираните страни по иск ,основан на чл. 440 ГПК ,който иск след отмяната на преграждащото определение следва да бъде разгледан с участието на А. И. Д. като ответник ,в условията на задължително другарство, са неотносими към предмета на касационно обжалване. Касационната жалба има за предмет преграждащото определение засягащо иска за нищожност на договора за ипотека и иска по чл.439,ал.1 ГПК заявен като евентуален,основан на възражение за изтекла давност довела включително и до погасяване на ипотечното право В раздел втори на изложението касаторът релевира основанията за очевидна неправилност,както и специалните оснонования на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по формулиран правен въпрос следва ли по тези искове, след като се предявават права при условията на чл. 151 ЗЗД длъжникът да участва в процеса в качеството му на необходим задължителен другар Основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК защитата на касатора подкрепя с Решение №153/29.12.2016 г. по т. д. No 896/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС и изтъкнатото в него ,че изричната норма на чл. 151 ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота,ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, какъвто именно се явява ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения,с които разполага длъжникът. Нормата е прилагана в много други решения,според които в случай като настоящия ищецът може да изтъква погасителна давност,за да препятства реализиране на ипотечното право(реш. № 257/2020г по гр.д №694/2019г Трето г.о) като при така установената практика на ВКС ответна страна в исковото производство е бил само кредитора Основанието на чл. 280,ал.1, т.3 ГПК се изтъква, тъй като има противоречива практика и в обратния смисъл. С определение №284 от 27.07.2022г настоящият състав на Трего г.о на ВКС е спрял по ч гр.д № 423/2021г до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д № 7/2020г на ОСГТК.Постановено е Тълкувателно решение №7 от 13.01.2023г на ОСГТК и производството по настощето дело следва да бъде възобновено По поставения въпрос в Тълкувателно решение №7 от 13.01.2023г на ОСГТК е даден отговор за всичики случай, при който неучастващо в договора лице допустимо предявява иск за установяване на неговата нищожност.По въпроса в изложението следва да се допусне касационно обжалване поради противоречие на въззивното определение с разяснените в задължителната практика на ВКС действия на съда при непосочен в исковата молба ответник,който задължително следва да участва в делото при съвместна процесуална легитимация.Както по главно заявения иск, така и по евентуално предявеният,за редовността на исковата молба в случая не е от решаващо значение приложното поле чл.151 ЗЗД, а въпросът за задължителното условие за процесуално участие на длъжника по изпълнението като страна, когато правото на принудително изпълнение се оспорва въз основа на факти, настъпили при условията на чл.439 ГПК,от собственик на ипотекиран имот. По въпроса Върховен касационен съд, Трето г.о изтъква следното: За правния интерес на ищеца да установи по исков ред и при предпоставките на чл.439 ГПК,че правото на принудително изпълнение е погасено, е от значение обвързващото действие на изпълнителното основание. Както е изтъкнато в решение No 93/17.05.2021г. по гр.д. № 2766/2020г на ВКС Четвърто г.о ,собственикът на вещ, която служи за обезпечение на чужд дълг (залог или ипотека),не е страна в производството по снабдяване с изпълнително основание.Изпълнителното основание (решение или заповед за изпълнение)е за дълга, поради което в него фигурират кредиторът и главният длъжник по правоотношението,обезпечено с ипотека. Издаденият изпълнителен лист обаче има сила срещу ипотекарния длъжник,респ.срещу неговия правоприемник,когато изпълнението се насочи върху вещта (чл.429, ал. 3 ГПК и чл.173, ал. 1 ЗЗД).Поради това ипотекарният длъжник,макар и да не е страна в производството по изпълнителното основание, разполага с всички защитни средства,които законът предоставя на главния длъжник.Ипотекарният длъжник разполага и с иска по чл. 439 ГПК,подобно на главния длъжник.С предявяването на този иск той цели създаване на основание за прекратяване на принудителното изпълнение,макар и само за публичната продан на ипотекираната вещ като изпълнителен способ. За да бъде съобразено от съдебния изпълнител решението,с което искът по чл. 439 ГПК се уважава, респ. за да възникне правомощието му да прекрати изпълнението по изпълнителния способ касателно ипотекираната вещ, ипотекарният длъжник трябва да насочи иска си срещу кредитора и главния длъжник по обезпеченото вземане, респ. срещу техните правоприемници (лицата по чл.429,ал.1 и ал.2 ГПК).Процесуалната легитимация на ответниците е съвместна и решението трябва да бъде еднакво спрямо тях- правото на принудително изпълнение върху ипотекираната вещ или съществува, или не.В тези случаи е налице задължително (а не факултативно) необходимо другарство на страната на ответника.Същото разрешение на въпроса се застъпва в решение №80/01.04.2021г. по гр. дело № 2583/2020 г. на ІІІ-то гр. отд.на ВКС, определение №457/27.09.2017 г. по частно търг. д № 2021/2017 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 93/17.05.2021 г. по гр. дело № 2766/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.Съгласно решение № 88/08.01.2020 г. по търг. дело № 2056/2018 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 60143/ 28.07.2021 г. по г.д. No 3830/2020г. ІV г.о. на ВКС, споделящо същата установена практика що се отнася до задължителното участие ,няма пречка както длъжник,така и ипотерен длъжник /собственика на ипотекирания имот/ да предявят искове по чл.439 ГПК с обща искова молба,тогава длъжникът по изпълнението не се констатитуира като ответник. Извън този случай,при иска по чл.439 ГПК ответници задължително са страните по главното вземане,респ правоприемниците им.С иска се оспорва материалната основа на правото на принудително изпълнение върху собствена вещ,която обезпечава чуждия дълг(дълга по изпълнителния лист) Различните възражения, с които разполага и които може да въведе ищецът като обстоятелства разкриват особеностите към изискванията за редовност на исковата молба по чл. 439 ГПК.Ипотекарният длъжник поначало може да основе иска по чл. 439 ГПК на твърдения,с които оспорва ипотечно право.То има относителна самостоятелност, юридическите факти които го пораждат са различни от фактите, пораждащи главното вземане, същевременно то е акцесорно и от значение са фактите с правопогасяващо действие за дълга и за правото на принудително изпълнение, на които искът също може да бъде основан. Затова в практиката на ВКС има колебания дали задължителното привличане на длъжника не следва да е редом с ищеца –ипотекарен длъжник. Съществуват както основания,свързани с дълга, така и самостоятелни основания,които водят до прекратяване на обезпечението Нормата на чл.151 от ЗЗД предвиждаща правото на собственика на имота,ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение-какъвто се явява и ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът и затова искът по 439 ГПК е на негово разположение.Собственикът на ипотекиран имот може да упражни всички възражения на длъжника, но в защитата си по исков ред не е ограничен само до тези, с които последният разполага. След като привличането на длъжника по главното задължение за участие в делото несъмнено е задължително във всички случаи, на това правно положение ,независимо от предмета на иска ще са съответни защитните средства,които законът му осигурява като страна чрез процесуалното положение на ответник. Длъжникът следва да бъде конституиран наред с обезпечения кредитор като ответник, както е посочено в решение № 153 от 29.12.2016 г. по т. д. №896/2015 г. на II ТО на ВКС и решение №80/01.04.2021г. по гр. дело № 2583/2020 г. на ІІІ-то гр. отд.на ВКС и за случай като рагледания понастоящем ,когато едни възражения, на които искът е основан ,биха ползвали еднакво както ипотекарния длъжник ,така и длъжника по главното вземане ,а други биха утежнили положението на последния и му се противопоставят.Неспазеното изискване за съвместна легитимация прави исковата молба нередовна.За абсолютната процесуална предпоставка съдът е длъжен да следи служебно (чл. 129, ал. 4 ГПК). От друга страна,законът съдържа специални изисквания за формата,елементите и съдържанието на акта за учредяване на ипотеката,като изрично е изискването тя да се учреди от собственика.При иск за нищожност на ипотечния договор,предявен от собственик,който не го е сключвал,ищецът не упражнява възражения на длъжника. Собственикът на ипотекиран имот,при положение че не е страна по договора за учредяване на ипотеката, има правен интерес да изтъква недействителност поради сключването й от несобственик, в който случай на общо основание следва да насочи иска срещу двете страни по сделката,чието действие оспорва.Изискването е искът задължително да се предяви срещу страните,сключили сочения за нищожен договор,както е разяснено с приемането на Тълкувателно решение №7/23.01.2023г по тълк.д.№7/2020г на ОСГТК и ако длъжникът по изпълнението го е сключил,съдът следва да следи за задължителното негово участие като ответник, включително при условията на насочено принудително изпълнение срещу имота и висящ изпълнителен процес. По касационната жалба. Съгласно дадения отговор на поставения правен въпрос,въззивният съд правлно е намерил ,че и при двата иска ,по които е потвърдил постановеното преграждащо определение на първоинстанционния съд следва задължително като ответник да бъде привлечена А. И. Д..Отделен е впъроса за правната им квалификация и дали като главно поддържан искът за нищожност на учредената ипотека следва да се обвързва с другите предявени в същата искова молба отрицателни установителни искове.Този въпрос съдът ще реши с участие на легитимираните страни в процеса,след като бъдат конституирани.Квалификацията не засяга решаващо прецененото в обжалваното определение процесуално условие относно задължителното другарство на ответниците.Правилно е и разпореденото на 24.08.2021г от първоинстанционния Ловешки ОС оставяне на исковата молба без движение ,но не и по причина задължение за внасяне на изчислената като дължима държавна такса от 3473,03лв по евентуално предявения иск,както законосъобразно е приел Великотърновски апелативен съд. Неправлно и в съществено нарушение на процесуалния закон обаче въззивният съд е приел,че исковата молба в тази част,както и по иска за нищожност на ипотечния договор е останала с неотстранена от ищеца нередовност ,тъй като в депозираната молба с изпълнение на указанията нямало изрично волеизявление на ищеца за конституиране на страната по тези искове, каквото имало по иска с правно основание чл.440ГПК.Волята на ищеца е изведена неправилно,неправилно е приложен и чл.129,ал.3 ГПК ,като оплакванията на касатора са основателни. Ищецът е санкциониран с връщане на исковата молба в една част заради указание,зададено неясно:да конституира като ответник А. И. Д..Указанието за внасяне на държавна такса в една част е незаконосъобразно ,по него ищецът е възразил и не го е изпълнил. Останалите указания е изпълнил,макар да е възразил и по тях.Същите не са точни и пълни касателно всички изисквания за редовност на исковата молба в случай,не в нея не е посочен ответник ,чието конституиране е задължително Необходимо е било да се укаже на ищеца отстраняване на нередовността в неговата искова молба, която е по чл.127 ал.1 т.2 ГПК, т.е задължението да посочи име и адрес на ответник, чието конституиране е задължително.Съгласно разясненията дадени с приемането на ТР№7/23.01.2023г по тълк. д №7/2020г на ОСГТК нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба,за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 ГПК Указаната на ищеца за отстраняване нередовност е единствено по чл.128 т.3 ГПК и тя е отстранена ,но по този начин от връчените книжа (искова молба,допълнителна молба, приложения към нея ) ответницата не би разбрала защо съдът я призовава,като й дава срок за отговор. Непълните указания,а не неизпълнението им са довели съдилищата до неправилния извод,че правните доводи на защитата по привличането на страна изразяват противопоставяне,което следва да се санкционира с връщане на исковата молба.Ако съдът бе дал на ищеца пълни и точни указания ,изпълнението или неизпълнението им би заствидетелствао предпоставките за конституиране на надлежната страна по делото, или последици по чл.129, ал.3 ГПК. Предвид изложеното,след възобновяване на настоящето производство обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно,а делото върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение