Определение № 2011 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 252 от 01.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 177/2022 г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 169/25.10.2021 г. по гр. д. 542/2020 г. на Елинпелинския районен съд, с което по предявения от Б. И. Б. против касатора иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР е признато за установено, че към момента на одобряване със заповед № 0719/1971 г. на регулационния план на [населено място], Софийска област, ищецът, като наследник на И. Б. М., е съсобственик на отразената графично и оцветена в зелен цвят в комбинирана скица от м. 11.2020 г., изготвена от кадастрална кантора, неразделна част от решението, реална част с площ от 47 кв.м от УПИ *-* в кв. 22, заснета погрешно като част от УПИ *-* в кв. 22, вместо в пределите на УПИ *-* в кв. 22. По делото е установено, че с нот. акт № 101/1971 г. И. Б. М. е признат въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на дворно място, образуващо парцел *-* в кв. 43 по плана на [населено място], с площ 932 кв. м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите се към парцела 214 кв. м, заедно с находящите се в него къща и плевня. И. Б. М. е починал на 11.01.2002 г. и е оставил за свои наследници по закон С. П. М. – преживяла съпруга /починала през 2007 г./, Б. И. Б. – син и Д. И. В. – дъщеря. Съгласно скица от 1943 г. имотът е записан на името на Б. М. М. и е с площ 775 кв. м, като от него се отчуждават и придават към парцел *-* 54 кв. м; към парцел *-* се придават 175 кв. м от двор пл. № *, а от двор пл. № * – 35 кв. м, като урегулираният парцел *-* е с площ 932 кв. м, а според скица № 866/14.07.2011 г., издадена от [община], УПИ *-* в кв. 22 по плана на [населено място] е записан на наследници на И. Б. М. и е с площ от 852 кв. м, като са придадени 47 кв. м и урегулираната площ е 900 кв. м. Със заповед № 744/04.09.2019 г. на зам. кмет на [община] е наредено да бъде премахнат неподходящ по местонахождение и разположение строеж „Паянтов навес“, находящ се в УПИ *-* в кв. 23 по плана на [населено място], собственост на З. И., изпълнен от собственика на съседния УПИ *-* в кв. 22 Б. И. Б., която последният е обжалвал. С нот. акт № 54/1957 г. И. И. У. е дарил на сина си З. И. И. собственото си празно дворно място, представляващо парцел *-* в кв. 22 по плана на селото, с площ от 628 кв. м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите се 180 кв. м. С нот. акт № 127/2010 г. З. И. И. е признат за собственик по давност на 300/740 ид. части от УПИ *-* в кв. 22, с площ от 740 кв. м, заедно построената в имота двуетажна вилна сграда на степен груб строеж със застроена площ от 50,40 кв. м. Съгласно скица № 1030/15.09.2020 г., издадена от [община], УПИ *-* в кв. 22 е записан на наследници на И. Б. М. и е образуван от парцел *-*, кв. 43 по отменения план на селото, като е с графически изчислена площ от 853 кв. м, придаваеми 47 кв. м и всичко урегулирана площ от 900 кв. м. В скица № 751/18.07.2014 г., издадена от [община], е отбелязано, че УПИ *-* в кв. 22 е записан на З. И. И. и е с площ от 740 кв. м, като към момента на издаване на скицата промяна на регулацията няма. С декларация рег. № 5478/23.09.2009 г. Д. С. А. и И. Ц. А. са декларирали, че нямат неуредени регулационни сметки и същите са уредени за отчуждаемите се 143 кв. м през 1977 г. със З. И. И. като собственик на УПИ *-* в кв. 22, като границата между двата имота е по регулационната линия съгласно утвърдения със заповед № 0719/12.09.1971 г. регулационен план. Съгласно удостоверение изх. № УТ2-10-1922-2/20.09.2021 г., издадено от [община], за УПИ *-* в кв. 22 има приложена регулация. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е установено, че при изготвяне на кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1971 г. 47 кв. м площ от парцел *-* в кв. 43 /по плана на същото село от 1936 г./ не е включена в УПИ *-* в кв. 22, а е включена в УПИ *-* в същия квартал. От имот пл. № * /от който е образуван парцел *-* в кв. 43 по плана на селото от 1936 г./ са включени 12 кв. м в УПИ *-* в кв. 22 по плана на същото село от 1971 г. Южната граница на имот УПИ-*-* на ответника по плана от 1971 г., граничеща с парцел УПИ *-*, не е променяна до изготвяне на експертизата. Същата на място е материализирана като ограда от телена мрежа и дървени колове. По плана на селото от 1971 г. към имота на ответника УПИ *-* са придавани части от съседни имоти – от имот пл. № * /откъм [улица]- о.т. 98/ и имот пл. № * /от изток/. Частта от имот пл. № * е завзета, а от имот пл. № * – не. Регулационната линия е по имотната граница. В заключението е посочено, че представената по делото комбинирана скица правилно отразява кадастралните и регулационни планове на [населено място] от 1936 г. и 1971 г. за имоти пл. № * /парцел *-*/ и пл. № * /парцел *-*/ по плана от 1936 г. и имоти пл. № * /УПИ *-*/ и пл. № * /УПИ *-*/ по плана от 1971 г. В заключението на приета от въззивния съд съдебно-техническа експертиза на в. л. Д. Х. е посочено, че след извършено геодезическо заснемане на сградата, нейното местоположение е съгласно строителен протокол от 30.04.1954 г., с изключение на югоизточния й ъгъл, където разстоянието до дворищнорегулационната граница с УПИ *-*, кв. 43 по РП 1936 г. е 1,39 м, което е в съответствие с нормите за точност, съгласно действащата нормативна уредба. Вещото лице е констатирало, че за УПИ *-*, кв. 22 регулационният план е приложен съгласно действащата нормативна уредба по смисъла на § 22 ДР ЗУТ, както и на място за северната, западната и източната имотна граница, но не и за южната с УПИ *-*. За УПИ *-*, кв. 22 регулационният план е приложен на място само за западната и източната граница. Материализираната ограда от юг е с конфигурацията на дворищнорегулационната линия, но е извън критериите за точност. Според представения нотариален акт регулацията документално не е приложена. Кадастралната и регулационната линия по плана от 1971 г. съвпадат с участъка между УПИ *-* и УПИ *-*, кв. 22. Вещото лице не е дало категорично становище относно наличието или липсата на грешка в регулационния план, поради липсата на данни по времето на неговото изготвяне дали са представени и взети предвид всички налични документи за собственост, както и дали не е имало материализирана имотна граница, идентична с отразената в плана. След извършено геодезическо заснемане на сградата, вещото лице е посочило, че местоположението на сградата е съгласно строителен протокол от 30.04.1954 г., с изключение на югоизточния й ъгъл, където разстоянието до дворищнорегулационната граница с УПИ *-*, кв. 43 по първия регулационен план от 1936 г. е 1,39 м, което е в съответствие с нормите за точност. Съгласно изготвената комбинирана скица отстоянието на сградата до регулационната линия от 1936 г. е съответно 3,05 м. и 3,08 метра, което съответства и на приетия строителен протокол, предвиждащ отстояние 3 м. От показанията на свидетелката Д. В. /сестра на ищеца/ е установено, че оградата навремето била от плет и разделяла имота на ответника и на брата на свидетелката. Разстоянието от къщата до оградата винаги е било около 3 метра, където се намирала границата между двата имота. Свидетелят И. Б. /син на ищеца/ е посочил, че още през 1979 – 1980 г. между двата имота имало ограда, изградена от мрежа, която стои и към момента. Оградата била поставена от бащата на З. И. и никога не е местена. Споровете между страните възникнали през 2005-2006 г., когато ищецът изкопал спорното място от 3 метра, за да предотврати влага в къщата. Свидетелят Г. Я. също е посочил, че между имотите има бряг – около 2,5 метра, което представлява границата между двамата имота, а свидетелката М. И. /съпруга на ответника/ е заявила, че оградната мрежа била на разстояние 2-3 метра от къщата на ищеца, поставена на дървени колове, която вече не съществува /последното твърдение съдът е приел за опровергано от заключенията на вещите лица, констатирали наличието на такава/. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че за установяване обстоятелството дали кадастралният план, одобрен след първоначална регулация от 1936 г., отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват на документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и части от други имоти. Ако регулацията предвижда придаваеми части, същата ще се счита приложена, ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. Изложени са съображения, че в настоящия случай не са налице данни за заплащане на обезщетение за придаваеми части, но от свидетелските показания е установено, че между имотите е съществувала ограда, която е била разположена на разстояние около 3 метра от къщата на ищеца. Със завземането на придадените места по съответния ред, процесът по прилагане на регулацията е приключил и тя е стабилизирана. В този случай планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план, съгласно чл. 33, ал. 3, вр. с ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. При изработването на следващия план от 1971 г., тъй като първата регулация е приложена, е следвало парцелните граници да се приемат за имотни, съобразно които да се изработи новият план. Приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа на последващия, а регулационните линии по предходния план - имотни граници за действащия план на населеното място. Доколкото материализираната на място граница /ограда/ между двата имота не е променяна и представлява телена мрежа на дървени колове, съдът е приел, че действителната имотна граница между тях е старата имотна граница по плана от 1936 г., отразена по зелените линии на изготвената от кадастрална кантора комбинираната скица. Реалната част с площ от 47 кв.м., защрихована в зелен цвят на скицата, неправилно е заснета към имота на ответника. Съгласно скица № 866/14.07.2011 г. УПИ *-*, в кв. 22 е с площ от 853 кв. м и придаваеми 47 кв. м, всичко урегулирани 900 кв. м, но тъй като при изготвяне на плана е допусната кадастрална грешка, съдът е приел, че приложението на тази регулация не подлежи на изследване. В заключение е направен решаващ извод, че е налице грешка в кадастралния план от 1971 г. и ищецът е съсобственик на отразената графично и оцветена в зелен цвят в комбинираната скица реална част с площ от 47 кв. м от УПИ * - * в кв. 22, заснета погрешно като част от УПИ * -* в кв. 22, вместо в пределите на УПИ *- * в кв. 22. Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение е потвърдено. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Има ли ищецът правен интерес да установи право на собственост към минал момент; 2. Допустим ли е установителен иск за право на собственост към минал момент; 3. Към кой момент следва да се установи правото на собственост при предявен установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; 4. При противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, или при неясен петитум нередовна ли е искова молба, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е собственик на спорната част към настоящия момент, а в петитума на същата се иска установяване собственост към минал момент; 5. Допустим ли е иск за установяване на граници между урегулирани поземлени имоти; 6. Относно задължението на въззивният съд, като втора инстанция по същество на спора, да обсъди в решението си поотделно и в съвкупност всички доказателства, възражения н доводи на страните; 7. Въпросът относно доказателствената сила на съставения констативен нотариален акт; 8. При предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът следва ли да съобрази фактите и обстоятелствата, настъпили след одобряване на кадастралната карта - напр. съставени констативни нотариални актове, изграждане и местене на ограда, видът и местоположението на оградата, нанасяне (заснемане) на оградата в кадастралния план, както и да изследва всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, включително прилагането на последния одобрен peгулационен план за имота; 9. Кога се счита приложен предходният регулационен план, включително има ли значение моментът на завземане на процесната реална част и на прилагането на регулационните планове при произнасяне по установителен иск за собственост за реална част от имот по отменен регулационен план, която попада в съседен имот по следващ регулационен план. Ответникът по жалбата Б. И. Б. е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая по отношение на поставения въпрос относно момента, към който следва да се установи правото на собственост при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, касаторът основателно сочи, че той е решен в противоречие с посочената от него практика на ВКС – ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 178 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 2438/2018 г., I г. о., решение № 132 от 11.12.2020 г. по гр. д. № 4121/2019 г., I г. о. и решение № 79 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 2087/2018 г., I г. о., поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на останалите въпроси евентуално ще бъде даден с решението по съществото на спора. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,