Определение № 60626 от 16.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 734/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете насрещни страни по спора. Ответникът Гаранционен фонд обжалва решението по въззивно търговско дело № 388/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 204/2019г. на ОС Пловдив за осъждането фондът да заплати на ищцата З. А. О., родена 2006г., действаща със съгласието на майка си А. Ш., сумата 15 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди за причинени на детето на 17.09.2016г. телесни увреждания от неидентифициран автомобил. Касаторът въвежда довод за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК като счита иска са изцяло неоснователен и недоказан. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на ответника се иска допускане на касационното обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно. Въведено е и твърдение, че съдебният акт е недопустим, тъй като съдът е излязъл извън пределите на търсената от ищцата защита като се произнесъл по непредявен иск. Иска се допускане на обжалването и по въпросите: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, въведени във въззивната жалба и да изложи мотиви; длъжен ли е да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и на установените чрез тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните; длъжен ли е въззивният съд да цени заключението на вещите лица, заедно с другите доказателства по делото; длъжен ли е да го възприеме, ако заключението е ясно и обосновано и да обсъди доказателствената му стойност; Длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на доводите на жалбоподателя ГФ за наличието на обстоятелствата по чл.172 ГПК по повод свидетелските показания и относно наличието на вътрешни противоречия в свидетелските показания и логическите им несъответствия; Длъжен ли е въззивният съд да подходи със засилена критичност при преценката свидетелските показания по чл.172 ГПК. Каква е доказателствената сила на актовете на органите на досъдебното производство и на събраните в наказателното производство доказателства за доказване на механизма на пътното произшествие в производството и как въззивният съд следва да прецени доказателствената сила на актовете на органите от досъдебното производство и на събраните в досъдебното производство доказателства във връзка с доказване механизма на ПТП; За доказателствената сила на констативния протокол с пострадали лица, когато ответникът е оспорил отразения в него механизъм и кой носи доказателствена тежест да установи механизма на птп; Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства и данни по делото и до какъв порок на въззивния акт води липсата на такова обсъждане. По въпросите касаторът въвежда допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1, т.1, предл. последно ГПК с позоваване на актове на състави на ВКС. Ищцата З. А. О. обжалва въззивното решение в частта за потвърждаване отхвърлянето на предявения иск за разликата над 15 000 лв. до предявения размер от 50 000лв. Позовава се на неправилно приложение на критерия за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. В изложението към касационната жалба на ищцата се иска допускане на обжалването по въпрос относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка от съда на всички установени по делото конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въведена е допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/1968г. и на актове по чл.290 ГПК. В писмен отговор Гаранционния фонд счита за недопустима касационната жалба на ищцата, тъй като според този касатор ищцата обжалва решението в частта за уважаването на иска й за 15 000лв. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалби на двете страни, въззивната инстанция след анализ и преценка по реда на чл.172 ГПК на показанията на свидетели-очевидци /баща и чичо на детето, което към момента на пътното произшествие е било на 10 години/, въз основа на обсъждане и съпоставка на заключението на съдебно-медицинската и автотехническа експертизи, е приела за установено, че на 17.09.2016г. около 18-18.30 часа малолетната ищца е пресичала кръстовище в [населено място], област Пловдив между улиците П. Б.” и „П. С.”, които нямат тротоари и бордюри, а настилката е неасфалтирана /черен път от пясък и камъни/. Неидентифициран лек автомобил предприел завой надясно, водачът му е имал е възможност своевременно да възприеме детето на улицата, но не реагирал - не спрял или намалил скоростта, а завил рязко. Възприети са изводите на експертите, че най-вероятно дясната задна гума е попаднала в съприкосновение с десния глезен, гумата е минала покрай външната част на дясното стъпало и леко го е натиснала във външната му част в областта на петата стъпална кост и е притиснала глезена външно в областта на долния край на дясната малкопищялна кост /без данни за премачкване на стъпалото/. Обсъдени е становището на експерта медик, че малко вероятно е травмата да бъде причинена от падане на твърд предмет върху стъпалото, а може да се получи от всяка движеща се гума, както и обясненията, че по-вероятно е увредатата да е причинена по директен път предвид съмнението за остеопифизиолизис на петната стъпална кост на дясното стъпалото. По делото е било безспорно, че детето е отведено в болница и е поставена диагноза остеоепифизиолизис /при децата откъсване на нарастващия край/ на дясната малкопищялна кост със съмнение за остеоепифизиолизис на петната стъпална кост на дясното стъпало. Въззивната инстанция е приела за доказани в процеса материалноправните предпоставки за уважаване на иска срещу Гаранционния фонд в хипотезата на чл.577,ал.1,т.1 КЗ. Счела е за установено, че водачът на неизвестното МПС е действал противоправно - при видимо за него препятствие на улицата - дете, не е предприел действия да спре автомобила и противоправно е допуснал съприкосновение на автомобила с дясното стъпало на детето. При определяне на размера на обезщетението са преценявани фактите за възстановяването на движенията на увредения крайник в пълен обем, протеклият без усложнения в рамките на три месеца оздравителен процес, обстоятелството, че значителни до умерени болки са търпени непосредствено след инцидента. Въз основа на очертани критерии - характера и степента на увреждането, интензитета и продължителността на търпените физически болки и неудобства, протичането на оздравителния процес и резултата от него - възможност за пълно възстановяване, социално-икономическите условия в страната, въззивният съд е счел, че присъденото на ищцата обезщетение от 15 000лв. е справедливото, с оглед на което първоинстанционното решение е потвърдено. По искането за допускане на обжалването по изложението на касатора-ответник: Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо. Разбирането на касатора, че въззивния съд е излязъл извън предмета на търсената защита, изразяващо се в произнасяне по непредявен иск /което е въведено и в изложението като предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК/ почива на твърдението, че „в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че причиненото на ищцата телесно увреждане е наложило същата да използва памперси и инвалидна количка при придвижването си. В исковата молба такива твърдения не са изложени. В нарушение на процесуалния закон съдът е кредитирал показанията на свидетелката З. Д., която заявява, че при възстановяването си ищцата е използвала памперси. По делото не са ангажирани други доказателства, чрез които съдът да извърши проверка на казаното от свидетелката“. Тезата на касатора, че тези обстоятелства попадат в хипотезата на произнасяне по непредявен иск и могат да бъдат квалифицирани като нарушение на диспозитивното начало, не кореспондират на изразено в съдебната практика тълкуване на съдържанието и проявните форми на нарушението на основния принцип, установен в чл.6,ал.2 ГПК. Касаторът изначално неуместно чрез така въведените обстоятелства се позовава на нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, които обстоятелства в конкретния случай не са и налице. /Въззивният съд единствено е възпроизвел свидетелските показания на З. Д., но не ги е включил в приетите за установени релевантни за спора обстоятелства. Твърдението на ГФ за кредитиране на показанията на свидетелката не съответства и на мотивите на обжалвания акт/. Доводът за очевидна неправилност е въведен единствено чрез цитиране на законовата разпоредба на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК. Отсъства каквато и да била аргументация за наличието на такъв порок на въззивното решение, отсъства и мотивировка какво е проявлението му в обжалвания акт. Обосноваването на приложното поле на основанието за директен достъп до касационен контрол е задължение на касатора и не подлежи на служебно изследване и установяване в производството по чл.288 ГПК. Поставените в изложението на ГФ въпроси нямат правна характеристика а съставляват касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат на послужат като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Част от въпросите са и изцяло хипотетични, тъй като въззивната инстанция е дала подробен отговор на възраженията на въззивника-ответник по отношение кредитирането на свидетелските показания на родствениците на детето във връзка с механизма на произшествието. Въззивната инстанция изрично е мотивирала, че съставеният протокол за птп с пострадали лица няма доказателствена стойност за установяване на механизма на произшествието, тъй като съставителят не е възприел непосредствено описаните обстоятелства и не е основавала изводите на това доказателство, поради което изцяло несъответни и хипотетични са въпросите за доказателствената стойност на констативния протокол и годността му да бъде източник за установяване на тези обстоятелства. Без връзка със спора са и въпросите за доказателствана сила на актовете в досъдебното производство, тъй като ценените от въззивната инстанция доказателства са протокола за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства, съдържащи информация за четири позвънявания на спешен телефон в периода от 18.24 часа до 19.12 часа за пострадало дете - пешеходец З. О.. Изводите за механизма на произшествието са изведени въз основа на експертните становища на вещите лица лекар и автоинженер, които са обсъждани с останалите доказателства в процеса, а поставените в изложението на ответника въпроси относно начина на кредитирането им, са по правилността на решението. По искането за допускане на обжалването по касационната жалба на ищцата: Неоснователен е доводът за нейната недопустимост, тъй като в жалбата ясно е очертан нейният предмет и искането на касатора-ищец - обжалване на решението в частта за отхвърляне на иска и постановяване на решение за уважаването му в предявения размер от 50 000лв. Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по въззивната жалба на ищцата: Поставеният въпрос не е правен а съставлява твърдение за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Този довод е от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполага извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговаря на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, акцентирайки на обстоятелството, че е налице пълно възстановяване на засегнатия от пътното произшествие крайник на детето, движенията са възстановени в пълен обем, резултатът от лечението е успешен. Касационното обжалване по двете жалби на насрещните страни не следва да бъде уважено поради отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касаторите за неправилност на решението, от твърденията по фактите и собствената им преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. С оглед резултата от производството разноски не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.