Определение № 455 от 09.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3442/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 521 от 10.12.2013 г. по гр.д.№ 817/2013 г. на софийски окръжен съд по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, предявен от И. И. Р. и И. И. Р.- Ш. е намалено завещанието, направено от техния баща И. Л. Р. в полза на В. Р. Н., като е възстановена запазената част на ищците в размер на по 1/3 ид.ч. от завещания имот, представляващ ½ ид.ч. от УПИ ХVІІ- 83 в кв.15 по плана на [населено място], ведно с реална част от построената в имота двуетажна жилищна сграда. Ответницата В. Р. Н. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли обжалването да се допусне по въпроса следвало ли е ищците да приемат наследството на своя баща по опис, за да могат да упражняват правото да искат намаляване на завещанието. Счита че по този въпрос въззивното решение противоречи на ТР № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС. Ищците не са взели отношение по жалбата и нейната допустимост. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е безспорно, че ищците са наследници с право на запазена част от наследството на И. Л. Р., който е притежавал процесния имот, както и че приживе същият го завещал на ответницата. Не е спорно също така и не са представени доказателства за противното, че имотът изчерпва цялото наследство на починалия и завещавайки го на ответницата тя придобива качеството на универсален правоприемник. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че се касае за универсално завещателно разпореждане, за което разпоредбите на чл.31 и чл.30, ал.2 ЗН са неприложими и затова ищците могат да упражняват правото за възстановяване на запазената им част без да има изискване да са приели наследството по опис. Даденото от съда разрешение е в съответствие с ТР № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, а не му противоречи, както поддържа касаторката, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторката се позовава на текст от тълкувателното решение, който е неотносим към настоящия случай. ТР № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС разглежда значението на приемането на наследството по опис за случаите, при които наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, като изрично е посочено, че даденото тълкуване на закона и разясненията по него не се отнасят за хипотезата, когато завещателното разпореждане е универсално, тъй като последното придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник, а не на кредитор на наследството –т. 4, изр. последно от мотивите към тълкувателното решение. В посочения смисъл е и последващата практика на ВКС- напр. р. № 276 от 5.03.2014 г. по гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., р. № 57 от 7.05.2014 г. по гр. д. № 5702/2013 г., I г. о. и др. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение