Определение № 21 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 47/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 15811/30.08.2024 г. на Административен съд София-град е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Софийски градски съд и делото е изпратено на петчленен смесен състав за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа подадената от „DANA“ Кфт искова молба срещу Народното събрание и срещу Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз при законодателна дейност на Народното събрание и срещу Комисия за енергийно и водно регулиране. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд констатира следното: Софийски градски съд е сезиран с искова молба от „DANA“ Кфт срещу Народното събрание на Република България / НСРБ /и Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 1 341 933.33 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиране на приходи от инвестициите му в „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД и „ФМ Сол“ ЕООД, тъй като същите са пропуснали да реализират приходи от продажба на електроенергия по гарантирана цена на изкупуване за периода 01.02.2019г. – 31.08.2023г. и на сумата от 354 574. 49 лв. представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2021г. – 01.03.2024г. Ищецът твърди нарушения на правото на ЕС от законодателния орган НСРБ и от КЕВР. По отношение на първия ответник, СГС е приел, че отговорността се основава на приемане на законодателна рамка, която представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, довело до имуществени вреди за ищеца като инвеститор в капитала на българско дружество. А отговорността на КЕВР е обоснована с приемане на Правила за търговия с електрическа енергия, въвежда механизъм за балансиране. Съдът е приел, че правилата и решенията на КЕВР представляват подзаконови административни актове, които подлежат на оспорване по реда на АПК и са част от осъществяваната от КЕВР административна дейност .Исковите суми се търсят солидарно от НС и КЕВР. В определението си съдът е посочил, че в ЗОДОВ са уредени три хипотези за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС – съгласно чл. 2в, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Съдът е счел, че ищецът сам твърди в исковата си молба, че увреждането е следствие от кумулативния ефект на законодателна дейност и определените от КЕВР премии. В тази връзка СГС е приел, че предявения иск за заплащане на обезщетението подлежи на разглеждане от Административен съд София-град (АССГ). За да повдигне препирня за подсъдност административният съд приема, че правното основание на иска и съответно компетентния съд се определя въз основа на твърденията на ищеца в обстоятелствената част от исковата молба. В случая видно от същата се твърди, че извършените вреди са причинени от законодателни промени в противоречие с правото на ЕС, които промени са направени чрез законодателната дейност на НС и дейността по делегирано законодателство от КЕВР, съгл. чл. 91, ал. 2 от ЗЕ. Съдът е споделил изложеното от исковата молба, че вредите от така приетите законодателни промени не попадат в хипотезата на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като се търси отговорност на ответниците за нарушение на правото на ЕС не по отношение на тяхната административна дейност, а законодателна такава. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че дейността на КЕВР по приемане на ПТЕЕ е административна дейност, това не означава, че искът за вреди от законодателна дейност на НСРБ, в нарушение на правото на ЕС, следва да се разглежда от административните съдилища, дори и предявени с една искова молба. Следователно двата иска срещу два различни ответника почиват на твърдения за различна дейност, в резултат на които са вредите и това обосновава различна подсъдност. Ето защо дори и иска срещу КЕВР да бъде прието, че е подсъден на АССГ, съединеният с него отделен иск срещу разпоредби на ЗЕ и ЗЕВИ, приети от законодателния орган на РБ, не му е подсъден. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд констатира следното: Производството пред СГС е започнало по иск на “DANA Gazdasagi Szolgaltato Korlatolt felelossegu tarasasag” (DANA Кфт) срещу Народното събрание и КЕВР за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 1341 944.33 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиране на приходи от инвестициите му в дружествата „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД и „ФМ Сол“ ЕООД, поради нереализиран от същия приход от продажби на електроенергия по гарантираната им цена на изкупуване, действала към края на 2012г., когато ищецът е направил инвестицията си в българските дружества, както и законна лихва за забава в общ размер на 354 574.49 лв. за периода от 01.02.2021г. – 01.03.2024г. Пропуснатите ползи са в резултат на описани в исковата молба промени в законовата и подзаконовата нормативна уредба от страна на НС и КЕВР, като НС приема изменения в ЗЕВИ и ЗЕ, а ДКЕВР, при условия на делегирана законодателна власт приема Правила за търговия с електрическа енергия в нарушение на чл. 10 и чл. 13 от Договора за енергийна харта, в нарушение на Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, нарушение на чл.4, §3 от ДЕС и в нарушение на чл. 63 от ДФЕС. Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица е изведена като основен принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията). Условията и редът, по които се осъществява защитата на засегнатите правни субекти, са доразвити в ЗОДОВ. В предметния обхват на ЗОДОВ са включени няколко паралелни вида отговорности на държавата и общините в зависимост от характерните особености на вредоносния факт. В чл. 1 от закона е уредена отговорността за вреди, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията, в чл. 2 от същия - от дейност на правозащитните органи, в чл. 2а - от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в чл. 2б - от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и в чл. 2в – от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Предвид заявените претенции от DANA Кфт, приложима за определянето на реда, по който следва да бъде разгледан възникналият правен спор, е нормата на чл. 2в ЗОДОВ. Същата въвежда специална хипотеза, обхващаща случаите на причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като предвижда приложимост на реда по ГПК винаги, освен когато се касае за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или когато същите произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. В случая предмет на иска безспорно не са вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. Затова, за да се прецени колизията между общите и административните съдилища, е необходимо да се провери дали дейността, от която се твърди да са произтекли вреди, не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както е посочено в Тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК на Върховния касационен съд, и ОСС, I и II на Върховния административен съд, административната дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се осъществява от административни органи. Това следва и от заглавието на разпоредбата – "Отговорност за дейност на администрацията". Народното събрание, от чиито действия се претендират вредите, не е административен орган, нито "администрация" по смисъла на закона. По аргумент от чл. 62 ал. 1 КРБ Народното събрание осъществява законодателната власт. Ето защо и дейността, която извършва, не може да се квалифицира като административна, а оттам и да подлежи на евентуално обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което на свой ред да предопредели родовата подсъдност на спора на административните съдилища. В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящата искова претенция следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. На следващо място по отношение на исковата претенция насочена срещу КЕВР, следва да се посочи, че същия е юридическо лице и е независим специализиран държавен орган съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от ПРАВИЛНИК за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, но претенцията към него не е за вреди, причинени при или по осъществяваната от същия административна дейност. Видно то съдържанието на исковата молба, претендираните вреди са причинени на дружеството от КЕВР в следствие на приемане на ПТЕЕ в противоречие с правото на ЕС, посредством които е въведен механизъм за балансиране и въз основа на които са възникнали разходите за балансиране за дружеството. Следва да се има предвид, че направените промени в ПТЕЕ са в резултат на законова делегация съобразно чл. 91, л.2 от ЗЕ и същите по своето естество не представляват административна дейност, нормотворческа такава. В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, исковата претенция насочена срещу КЕВР, следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. Следва да се подчертае, че в случая не се претендират вреди от отменен административен акт и в този смисъл е практиката на смесени петчленни състави по дела: адм. дело № 40/2020 г.; адм. д. № 30/2019 г. и гр. д. № 12/2022 г. Изложеното налага извод, че родово компетентен да разгледа спора по иска на DANA Кфт, подаден на основание чл. 2в ЗОДОВ и чл. 10 и чл. 13 от ДЕХ във вр. с чл. 26 от ДЕХ и чл.4, §3 ДЕС, срещу Народното Събрание на Република България и Комисията за енергийно и водно регулиране, съдържащ претенция за обезщетение в размер на 1 341 944.33 лева за причинени имуществени вреди и и законна лихва за забава в размер на 354 574.49 лева произтичащи от нарушение на на чл. 10 и чл. 13 от Договора за енергийна харта, в нарушение на Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, нарушение на чл.4, §3 от ДЕС и в нарушение на чл. 63 от ДФЕС, е гражданският съд, поради което делото следва да се изпрати на СГС по подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд