Определение № 293 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. М. срещу решение № 70 от 19.03.2013 г. по в.гр.д.№ 10 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено решение № 522 от 31.10.2012 г., постановено по гр. д. № 2392 по описа за 2012 г. на Пернишкия районен съд за признаване за установено, че И. Г. дължи на Р. И. М. сумата 1956,83 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно. При проверка на допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: Касаторът е предявил срещу ответника искове за установяване дължимостта на сумата от 1 956,83 лв. на основание невърнат паричен заем, а при евентуално отхвърляне на този иск- за установяване дължимостта на сумата като неоснователно обогатяване, както и за извършените за заповедното производство разноски в общ размер от 170 лв. Следователно всеки един от заведените искове е с цена под 5 000 лв., поради което решението на въззивния съд съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Ето защо касационната жалба, която е подадена срещу необжалваемо въззивно решение, е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение