Решение № 72 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2010 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303 ГПК. Подадена е молба от Т. Х. П. от гр. К. за отмяна на влезлите в сила решение № 367 от 22.12.2006 г. и решение № 56 от 21.04.2008 г., двете по гр. д. № 130/06 г. на К. районен съд, за допускане и извършване на делба на съсобствен недвижим имот. Молителят твърди, че съдебните актове са недопустими и иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК. При проверката за допустимост на молбата за отмяна Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: С решение № 367 от 22.12.2006 г. по гр. д. № 130/06 г. на К. районен съд е допусната делба на дворно място, образуващо бивш парцел ****span>IV-219 от кв. 36 по плана на с. Х., Б. област, с площ 1 055 кв. м., заедно с построената в него мелнична сграда на 160 кв. м., а по сега действащия план на селото съставляващ част от парцел ****span> III от кв. 38, целият с площ 3 500 кв. м. Съобщението за това решение и възможността то да бъде обжалвано с въззивна жалба в 14-дневен срок е връчено на молителя чрез съпругата му С. Т. П. на 15.02.2007 г. С решение № 56 от 21.04.2008 г. по същото първоинстанционно дело делбата е извършена чрез изнасяне имота на публична продан. С определение № III-235 от 30.07.2009 г. по в. гр. д. № 833/08 г. на Бургаския окръжен съд без разглеждане поради просрочие е оставена подадената от молителя въззивна жалба срещу решението по извършване на делбата, и производството по делото е прекратено. В молбата за отмяна молителят Т. П. твърди, че решенията, постановени по двете фази на делбеното производство, са недопустими поради това, че предмет на делба е идеална част от съсобствен парцел, въпреки че законът не допуска делба на такава част. Наред с това недопустимостта на иска, както и на постановените по него решения, се обуславя от забраната на чл. 38, ал. 3 ЗС, която според молителя е относима към съсобственото дворно място. На последно място се твърди, че тъй като делбеният имот е част от съсобствен с Общината гр. К. имот, то общината, която не е конституирана и призовавана по делото, е била лишена, вследствие нарушаване на процесуалните правила от възможността да участва в делото и така е нарушено правото й на защита. Въз основа на така изложените основания се иска отмяна на влезлите в сила решения. С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл. 280, ал. 1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Отмяната на влезлите в сила решения като средство за извънинстанционен контрол не обхваща всички видове порочни решения, а само тези, които са неправилни поради някоя от причините, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Молителят счита, че влезлите в сила решения са недопустими, поради което не се констатира да е налице подлежащ на отмяна съдебен акт и на това основание молбата не може да бъде разгледана по същество. На следващо място трябва да се посочи, че решението, с което е допусната делбата, е влязло в сила за молителя с изтичане на срока за обжалването му - на 02.03.2007 г. Молбата за отмяна е подадена на 03.11.2009 г. и е както извън пределния едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, така и извън тримесечния срок по чл. 305 ГПК, поради което е просрочена и поради това - недопустима. На последно място основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано от молителя, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Разпоредбата има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Това твърдение на страната следва да бъде подкрепено с писмени доказателства. Макар да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с молбата не се въвежда такова основание, поради което същата не може да бъде допусната за разглеждане по същество. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК обхваща няколко хипотези, при които страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във водене на делото. Легитимирана да подаде молба за отмяна на посоченото основание е заинтересуваната страна, а това е лицето, което е обвързано от неизгодно за него решение. Молителят изтъква основание, което би могло да се релевира от неучаствалото в делото трето лице, каквото се явява Общината гр. К., ако същата счита, че е обвързана от влезлите в сила съдебни актове. Молителят няма правен интерес, а следователно и право на молба за отмяна, тъй като не се позовава на накърнени свои процесуални права. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.