Определение № 119 от 15.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1787/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Д. К. Д. срещу решение № 159 от 18.04.2024г. по в.т.д. № 351/2023г. на Апелативен съд П.. С него, след отмяна на решението по т.д.№ 581/23021г. на ОС Пловдив за отхвърляне на иска над сумата 65 800лв., ответникът е осъден да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.12 КЗ-отм. разликата до претендираната сума от 94 000лв. (още 28 200лв., ведно със законната лихва от 04.08.2021г.) - изплатено от Гаранционен фонд на пострадалия Н. Д. Д. по щета 210258/02.08.2016г. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес - установено на 25.07.2013г. влошаване на състоянието на пострадалия в резултат на уврежданията, получени при пътно произшествие от 26.11.2007г., причинено от Д. Д. при управление на лек автомобил „Хюндай Купе“ с [рег.номер на МПС], без наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Потвърдено е решението на окръжния съд за уважаване на иска за сумата 65 800лв. С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или определяне на обезщетение по справедливост само за онези вреди, които са във връзка с влошеното здравословно състояние. Поддържа се, че не е налице ексцес, за който Гаранционният фонд е изплатил на Н. Д. обезщетението по заведената щета, което обуславя неоснователността на предявената регресна претенция. Възразява се, че към момента на заявяване на претенцията за обезщетяване пред фонда през 2016г., причинената в резултат на пътното произшествие хидроцефалия е с давност близо 10 години, а поставянето на нова клапна система по оперативен път, за която е претендирано от пострадалия и е определено от ГФ обезщетение за ексцес, е поради изчерпването на старата клапна система по обективни причини, несвързани с увреждането, което отрича наличието на причинно-следствена връзка между влошаването на здравословното състояние на пострадалия с претърпяното през 2007г. транспортно произшествие. Изложени са оплаквания, че въззивният съд безкритично е възприел размера на изплатеното от фонда обезщетение за неимуществените вреди от екцеса и начинът на определянето му в процедурата по доброволното уреждане на претенцията - по 1 000 лв. за всеки процент трайно намалена работоспособност на база 94% трайно намалената работоспособност, посочена в решение на ТЕЛК от 02.02.2015г. Възразява се, че в това решение на ТЕЛК са включени всички увреждания на Д., настъпили веднага след процесното ПТП, (които не са по повод влошеното здравословно състояние, за което именно е заявено искането за плащане), поради което за тях ГФ не дължи обезщетение. При преценка за доказано утежняване на здравословното състояние касаторът възразява, че паричен еквивалент следва да бъде присъден само за тези вреди, които са във връзка с него, но не и за всички страдания, които пострадалият е претърпял от увреденото си здраве и за които той предходно не е търсил и претендирал от ГФ заместващо обезщетение. Поддържат се и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Заявява се искане приносът на пострадалия за собственото му увреждане да бъде приет в по-висока степен от посочения във въззивното решение от 30%. Твърди се, че той е равен на този на касатора - на употребилия алкохол водач, тъй като увреденият е формирал съзнателен и свободен избор да пътува в управлявания от него автомобил след като двамата заедно са били в заведение. Касаторът счита, че принос следва да бъде отчетен и поради нарушението от пътника на разпоредбата на чл.137а ЗДвП. Акцентира и на допуснато от апелативния съд съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.278,ал.3 ГПК - отказ да намали приетото за справедливо обезщетение при незачитане на задължителните указания на касационната инстанция, дадени с определението по ч.т.д.№ 2165/2023г. на І т.о. на ВКС. Обосновано е, че като приел, че намалението на обезщетението следва да се извърши по прекия иск на пострадалия срещу ГФ - предмет на гр.д. № 2704/2017г. по описа на СГС, апелативният съд незаконосъобразно обвързал решението по прекия иск с решението по регресния и е предпоставил връзка на обусловеност на настоящото производство от решението по прекия иск. Изложени са съображенията, че прекият иск на пострадалия срещу ГФ е за допълнително плащане с оглед и на други увреждания, различни от посочените в исковата молба по регресния иск; че решението по прекия иск не е влязло в сила, делото е висящо пред САС и последният не е задължен да възприеме изводите на СГС за намаляване на заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му вреди от твърдяния ексцес; че в този случай при осъдителен диспозитив по регресния иск, ответникът ще дължи 94 000 лева, само защото Апелативен съд - П. му е отказал дължимото правосъдие. С тези съображения е въведен доводът, че въззивното решение е очевидно неправилно поради явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и поради нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/„Относно задължителната сила на указанията на въззивната/касационната инстанция, които се съдържат в отменителното определение, касаещи дадено тълкуване на установени по делото факти и правните им последици и обвързват ли тези указания долустояшия съд при решаването на спора по същество?“ Твърди се противоречие на обжалваното решение с актовете по чл.290 ГПК, постановени по гр.д.№ 1649/2009г. на ІV г.о. и гр.д.№ 634/2011г. на ІІ го. на ВКС. 2/ „О тносно обусловеността на регресния иск на ГФ за вече изплатено обезщетение за вреди вследствие ПТП от решението по пряк иск на пострадалия срещу ГФ за разликата над доброволно изплатеното на пострадалия заместващо обезщетение в частта относно въведеното от делинквента възражение за съпричиняване“ като се твърди противоречие на обжалвания акт с т.5 на ТР № 7/31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС и с решението по т.д. № 903/2012г. на ІІ т.о. на ВКС. 3/ „ Относно вредите, които подлежат на обезщетяване при ексцес “ поради противоречие на въззивния акт с т.10 на ППВС № 4/1975г. и с решенията по гр.д.№ 2687/2008г. на ІV г.о., по гр.д.№ 1724/2009г. на ІV г.о. 4/ „Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане.“ Касаторът се позовава на несъобразяване от въззивната инстанция на разрешенията, дадени с ППВС № 4/23.12.1968, решенията на ВКС по т.д. № 1166/ 2022 г. на I т.о., по т.д. № 1398/2014г., по т.д. № 598/2016г. и по т. д. № 2960/2015 на I т.о. 5 / „ Относно задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат“ поради твърдяно противоречие на обжалвания акт с решението по т.д.№ 3871/2013г. на І т.о. на ВКС. Касаторът въвежда и в изложението основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК. В писмен отговор Гаранционен фонд възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Оспорва и основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че по силата на споразумение по н.о.х.д № 7638/2009г. на СРС Д. Д. е признат за виновен в това, че на 26.11.2007г. около 01.00 часа в [населено място], по [улица]в посока от „Околовръстен път“ към[жк], при управление на лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Н. Д. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.3 промила. По делото е установено, че на предна дясна седалка в автомобила е пътувал Н. Д.. Преди достигане зоната на сграда № 98 автомобилът е напуснал платното за движение отляво и се ударил в паркиран строителен фургон. Ударът е бил челен, блокиращ и е настъпил в предната част на автомобила, която заклинвайки, е навлязла под конструкцията на фургона. Той е достигнал до металната рамка на обзорното стъкло, деформирал е и е прегънал тавана на автомобила. В откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд автоекспертът е изяснил, че автомобилът се е намирал с предната си част под строителния фургон, конструктивно автомобилът в предната си част е по-нисък, като дъговидно нараства височината му и формата наподобява клин. Предвид това обстоятелство, навлизането на автомобила под строителния фургон, е описано като „вклиняване“. Според вещите лица пътникът на предна дясна седалка е бил без правилно поставен предпазен колан. В споразумението като причинени при пътното произшествието са описани: черепно - мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главния мозък, счупване на кости от черепната основа в областта на предна черепна ямка с навлизане на въздух в черепната кухина и развил се тежък мозъчен оток; тежко счупване на носни кости и горночелюстни синуси с излив на кръв в синусите; счупване на горната челюст; счупване на лява скулна кост; счупване на долна челюст; счупване на черепни кости и навлизане на въздух в черепната кухина; избиване на долни леви зъби; контузия на гръдния кош с тотален пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/; тежък гноен следтравматичен менингит; тромбоза на целия трансверзален синус вдясно; посттравматична енцефалопатия с епи-симптоматика и вътрешна хидроцефалия; ограничена дорзална флексия двустранно за ходилата; атаксичен синдром тежки координационни нарушения; гноен трахеобронхит и левостранна бронхопневмония; атрофия на оптични нерви. По отношение на така описаните в споразумението увреждания Гаранционен фонд не е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение. С молба от 02.08.2016г. пострадалият е отправил до Гаранционен фонд претенция за заплащане на сумата 250 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, свързани с влошаване на здравословното му състояние - ексцес, настъпил на 25.07.2013г. - малфункция на мозъчната клапа и оперативно подменяне с нова, произтичащ и намиращ се в причинна връзка с получените увреждания при настъпилото на 26.11.2007г. пътно - транспортно произшествие. ГФ е одобрил обезщетение в размер на 94 000 лв. за неимуществени вреди, представляващи - видно от одобрения от УС на фонда доклад на застрахователно медицинската комисия „влошаване на здравословното му състояние - ексцес, поради установено на 25.07.2013г. влошаване състоянието на хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане поставянето на нова по оперативен път, отчетено и в сега действащото решение на ТЕЛК от 2015г. с определени 94% ТНР, при 90% в предходното решение на ТЕЛК“. Медицинският експерт при фонда е предложил и застрахователно - медицинската комисия, съответно УС на фонда, са възприели алгоритъма за определяне на обезщетението: за посочените в последното ЕР на ТЕЛК 94% ТНР по 1 000лв., или 94 000лв. Няма спор че обезщетението е изплатено на пострадалия с преводно нареждане от 29.08.2016г. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни по спора. Първоинстанционният съд е приел за справедлив размера на определеното и изплатеното от ГФ обезщетение от 94 000лв. за неимуществените вреди от ексцеса, което, при въведеното от ответника възражение за съпричиняване, е намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД с 30% (15% поради това, че Д. е пътувал без поставен предпазен колан и 15% поради взето от него решение да пътува в автомобил, управляван от употребил алкохол водач). Ищецът е обжалвал частичното отхвърляне на иска. Ответникът е въвел довод за отсъствие на ексцес, алтернативно възражение, че на обезщетение биха подлежали вредите единствено от влошеното здравословно състояние, които следва да бъдат преценени по справедливост и е поддържал, че приносът на увредения не е по-малък от 80%. С определение № 274 от 05.02.2024г. по ч.т.д. № 2165/2023г. състав на І т.о. на ВКС е отменил постановеното от въззивния съд определение за спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК на производството по настоящия спор с предмет регресния иск на ГФ до приключване на производството по гр.д.№ 2704/2017г. по описа на СГС, по което е предявен пряк иск от пострадалия срещу ГФ за заплащане на разликата между претендираното от Д. по щетата (250 000лв.) и доброволно платеното от фонда обезщетение за неимуществени вреди от последващо влошаване на здравословното му състояние, в което производство като трето лице-помагач на Гаранционен фонд е конституиран делинквентът Д. Д.. Касационната инстанция е мотивирала, че по двете искови производства ще бъдат установявани общи за страните правно релевантни факти, съдът ще се произнесе и по идентични материалноправни възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, но общите за страните в настоящия процес факти няма да бъдат установени със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 2704/2017г. на СГС. Посочено е, че влязлото в сила съдебно решение по това дело ще породи сила на пресъдено нещо (установително действие) единствено в отношенията между ищеца (пострадалия), от една страна, и ответника (Гаранционен фонд) и третото лице-негов помагач (делинквента), от друга, а главната страна и третото лице - неин помагач, ще бъдат обвързани само от задължителната сила на мотивите (чл. 223, ал. 2 ГПК). Мотивирано е, че макар и обезпечителната отговорност на Гаранционен фонд да е функционално обусловена от обема на имуществената отговорност на делинквента, предмет на гр. д. № 2704/2017г. по описа на СГС не е паричното вземане по отношение на което е образувано настоящото съдебно производство - за възстановяване на доброволно заплатеното на пострадалия от Гаранционен фонд заместващо обезщетение в размер на 94 000 лв. Изведено е, че дори и при уважено материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия, съдът по гр. д. № 2704/2017 г. по описа на СГС да достигне до правния извод, че размерът на заместващото обезщетение възлиза на сума по-ниска от доброволно заплатената от 94 000 лв., той би отхвърлил прекия иск, но за дължимото обезщетение до доброволно изплатената сума в размер от 94 000 лв. не би се формирала сила на пресъдено нещо (с нейното установително действие по смисъла на чл. 223, ал. 1 ГПК) между пострадалия, от една страна, и Гаранционен фонд и делинквента, от друга; че в този смисъл, обективните предели на силата на пресъдено нещо няма да се разпрострат по отношение на тези общи за двата процеса факти, поради което, принципно нито едно от двете висящи дела не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за правилното решаване на правния спор, предмет на другото исково производство. Съставът на касационния съд е посочил, че по двете висящи дела инцидентно ще бъдат преценявани общи за правилното решаване на двете искови производства юридически факти и материалноправни възражения, поради което, макар и те да не бъдат обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо, в отношенията между Гаранционен фонд и делинквента, по другото дело ще следва да бъде зачетен материалноправният ефект на решението, постановено по едно от делата, по което то първо влезе в сила (ако първо влезе в сила решението по гр. д. № 2704/2017 г. по описа на СГС, съдът по настоящото исково производство трябва да зачете задължителната сила на мотивите на решението - по отношение на установените общи между главната и подпомагащата страна правнорелевантни факти, вкл. и тези, които обуславят твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат). Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл.288,ал.12 КЗ -отм. и са налице предпоставките за възникване на регресната отговорност на водача, който не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, за платеното от ГФ обезщетение. След анализ на представените по делото експертни решения на ТЕЛК и на приетите съдебни експертизи, въззивната инстанция постановила следното: 1/ Счела е за доказано твърдяното влошаване на здравословното състояние на пострадалия, установено на 25.07.2013г. относно състоянието на хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане поставянето на нова по оперативен път. Изложени са подробни съображения за формирания извод за наличието на ексцес. 2/ Приела е, че определеният и заплатен от Гаранционен фонд размер на обезщетението на пострадалия за вредите от този ексцес от 94 000лв., е в съответствие с критерия за справедливост. 3/ Въззивната инстанция е мотивирала извода си, че въведените от ответника възражения за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия - пътувал без поставен обезопасителен колан и при знанието, че водачът е употребил алкохол подлежат на разглеждане в настоящото производство. Приела е за правилен определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д. в размер на 30 %. Обсъдено е, че при изслушване на вещото лице д-р Б. в съдебното заседание пред първоинстанционния съд експертът е пояснил, че ако пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, травматичните увреждания биха били по-леки, особено тези в областта на главата и лицево - челюстната област. Въз основа на показанията на свидетелите С. и Д. е прието за установено, че пострадалият Д. и ответника Д. в деня на инцидента са били заедно в заведение „Винарната”. При телефонен разговор със свидетеля С. казали, че след като си допият питиетата ще отидат при него. Свидетелят Д. също е установил, че знае от Д. и Д., че в нощта на инцидента са вечеряли в заведение, където са консумирали алкохол и около полунощ си тръгнали с автомобила на Д.. 4/ На следващо място съставът на апелативния съд е счел, че следва да извърши преценка дали претендираното в настоящото производство по реда на регресната отговорност обезщетение подлежи на редукция в приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. По този въпрос са изложени съображенията, че пострадалият е претендирал от фонда обезщетение от 250 000 лв. за неимуществените вреди, произтичащи от влошаване на здравословното му състояние в причинна връзка с получените увреждания при настъпилото през 2007г. пътно транспортно произшествие, от които фондът е определил и заплатил 94 000 лв.; За останалата част над изплатеното обезщетение в размер на 94 000 лв. до пълния претендиран пред ГФ размер от 250 000 лв. (или за 156 000 лв.) пострадалият Д. е предявил иск, по който е образувано гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС, по което причинителят на ПТП Д. Д. е привлечен като трето лице - помагач. Въззивната инстанция е констатирала въз основа на служебна справка, че по гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС е постановено решение от 21.07.2023г., което не е влязло в сила. С него Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д. сума в размер на 26 000 лв. - неизплатена част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ексцес на телесните увреждания, получени при произшествието от 2007г. - влошаване състоянието на хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане поставянето на нова по оперативен път, установено на 25.07.2013г., а за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 156 000 лв., искът е отхвърлен. За компенсиране на вредите от ексцеса СГС е приел за дължимо обезщетение от 180 000 лв., което е намалил с 1/3, на 120 000 лв., поради отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - пътуване без поставен предпазен колан и при алкохолно повлиян водач като присъдената сума 26 000 лв. е разликата между 120 000 лв. и платеното от ГФ в размер на 94 000 лв. Съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че по гр.д.№ 2704/2017г. на СГС се претендира по-висок размер на обезщетението за същите вреди, за които ГФ е заплатил обезщетението, предмет на предявения регресен иск. С мотивите, че: присъдената от СГС сума от 26 000 лв. представлява аритметична разлика между дължимото обезщетение от 120 000 лв. и платеното от ГФ в размер на 94 000 лв.; че по силата на невлязлото в сила решение на СГС цялата дължима сума за обезщетение на пострадалия от твърдяния ексцес, установен на 25.07.2013г., е намалена заради съпричиняване „глобално - и по отношение на изплатената от ГФ сума от 94 000 лв“., съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че това обстоятелство следва да бъде съобразено по регресната претенция, по която е направено същото възражение за съпричиняване. Според въззивния съд зачитането на тези обстоятелства изисква по висящото пред него дело „ да не се извършва чисто математически намаляване на обезщетението със съответен процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а това следва да се извърши по иска, предмет на гр.д. №2704/2017г. на СГС, където ще се изследва въпросът за цялата дължима на пострадалия сума от делинквента, заради който отговаря Гаранционен фонд. Затова и платената доброволно сума от Гаранционен фонд, предмет на регресния иск не следва да се редуцира с определения процент съпричиняване от 30 %.“ С тези съображения регресната искова претенция е счетена за основателна в пълния предявен размер от 94 000 лева, което е обусловило частичната отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска за разликата до предявения размер. Настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по следните поставени в изложението въпроси, които следва да получат отговор в тяхната логична последователност: 1/ Относно обема на подлежащите на обезщетяване вреди при влошаване на здравословното състояние на пострадалия, който не е търсил репарация за първоначалното си увреждане; За приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите от значение за определяне на справедливия размер за обезщетяването на тези вреди (в който смисъл следва да бъдат обединени и уточнени трети и четвърти въпрос от изложението); 2/ За задължителната сила на указанията на касационната инстанция в отменително определение относно дължимата от въззивната инстанция по съществото на спора преценка на правнорелевантни юридически факти и материално правни възражения (по уточнен първи въпрос); 3/ За приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД относно причинно следствената връзка и съпоставяне на поведението на пострадалия и на делинквента при отчитане на обективния принос за настъпването на вредите (по петия въпрос). Касационното обжалване следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка, въведена от касатора към всеки въпрос, по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не следва касационното обжалване да се допусне по втория въпрос, доколкото именно питането в него е предмет на дадени от касационната инстанция задължителни указания, незачитането на които обуславя допускането на касационното обжалване по уточнения втори въпрос. Не следва касационно обжалване да се допусне на директното основание за осъществяване на касационен контрол, тъй като мотивировката на очевидната неправилност е изложена само във връзка с отказа на въззивната инстанция да съобрази указанията на ВКС и да приложи и отчете в своя окончателен акт разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Това процесуално действие на апелативния съд ще е предмет на осъществяване на факултативния касационен контрол по допуснатия втори въпрос. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на въззивното решение в неговата цялост. Касаторът следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса 1 880лв. като при неизпълнение на указанията жалбата подлежи на връщане. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение