Определение № 60270 от 27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. К., чрез адвокат К. В., срещу въззивно решение № 1273/02.11.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1622/2020 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Б. П. Б., чрез адвокат М. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима – подадена срещу въззивно решение, постановено по иск с правно осн. чл. 40 ЗЗД с цена 4420 лв. В евентуалност – развива съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Обжалваното решение е постановено по обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на недействителност на сделки до обема на прехвърлените права върху имотите, предмет на нотариален акт № ***/2016 г. и на нотариален акт № ***/2016 г., всички на нотариус А. Н. с район на действие РС – Девня. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, цената на исковете е данъчната оценка на 1/2 ид.ч от всеки от прехвърлените имоти, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Земеделските имоти, прехвърлени с нотариален акт № ***/2016 г. са четири и са с данъчна оценка, както следва: половината от 2645,20 лв. или 1322,60 лв.относно нивата в м. „Т. н.“; половината от 1939,30 лв., или 969,65 лв. относно нива в м. „Д./К.“; половината от 77,60 лв., или 38,80 лв относно лозе в м. „И. к./Я.“; половината от 1/3 от 1210 лв., или 21,67 лв. относно нива в м. „Ш.//К.“. Имотът, продаден с нотариален акт № ***/2016 г., съставляващ дворно място с жилищна сграда, е с данъчна оценка половината от 4405,90 лв., или 2202,95 лв. Исковете са граждански, оценяеми, облигационни, и по силата на чл. 280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. В първия нотариален акт са обективирани продажби на четири отделни имота, като всяка сделка е с данъчна оценка към датата на подаване на исковата молба, което е и цената на всеки отделен иск, под 5000 лв. Под посочения праг е и цената на иска за прогласяване нищожността на договора, оформен в нотариален акт № ***/2016 г. В заключение, касационната жалба следва да бъде върната като недопустима, а образуваното по нея касационно производство – прекратено. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Насрещната страна по касационната жалба Б. Б. претендира разноски. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар в размер 1800 лв., каквато сума касаторът следва да заплати. По изложените съображения, съдът