Определение № 592 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ф. М. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение от 2.12.2013г. по в.гр.д.№ 290 по описа за 2013г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение от 5.09.2013г. по гр.д. № 520/2013г.на Районен съд Монтана в обжалваната част, с която е прието че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпруга и е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място][жк]бл.4 вх.”Б” ет.4 ап.12 на съпругата, като са присъдени следващите се разноски. В приложеното към жалбата изложение са посочени всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, без да е поставен конкретен въпрос, за който да е възможно да се извърши преценка дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Развити са доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата и за неправилност на постановения въззивен акт досежно преценката на съда, касаеща вината за прекратяване на брака, които доводи могат да са основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, но не и такива за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва както нейната допустимост, така и основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпруга, който е поддържал връзки с други жени, бил е агресивен със съпругата си, не я е подкрепил в тежък за нея момент, когато е следвало да полага грижи за болния си баща./Заради несъгласието на съпруга си да вземат при тях, в семейното им жилище, баща й, тя е трябвало да го гледа в [населено място], при мизерни условия. След като той е починал съпругът не я е допуснал в семейното жилище, като за целта е сменил е патрона на бравата/. В. съд е приел, че за съпругата не са установени никакви брачни провинения, напротив тя е била тази, която се е опитвала да съхрани семейството. Съдът е предоставил семейното жилище на нея, като изрично е посочил, че това е единствената правна възможност с оглед конкретните факти по делото, съгласно които съпругата и нейните деца от първия й брак са собственици на жилището, от брака няма родени и ненавършили пълнолетие деца и изводите за вината. В случая /както вече беше посочено по-горе/ жалбопоадтелят не е поставил конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на спора. Изложил е само доводи по същество по чл.281 от ГПК, които могат да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав само, ако той прецени подадената касационна жалба като допустима. В случая – касационната жалба не е допустима поради липса на поставен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК специални основания. Съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен въпрос, защото той определя рамките, в което ВКС селектира жалбите. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение