Определение № 3812 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. С. срещу определение № 13975 от 20.11.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 11374/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадена от Д. С. частната жалба против определение № 28592 от 16.08.2023 г., постановено по гр.д. № 63975/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

Касаторът обжалва определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на процесуалния закон. Поддържа, че предявените от него искове по чл. 23, ал. 1 СК, евентуално по чл. 21, ал. 4 СК са допустими, доколкото в съдебното решение, с което е постановен развод по взаимно съгласие между него и Д. П. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, липсва изрично изброяване и описание на недвижимите имоти и на автомобилите, придобити в режим на СИО, за които страните са уговорили, че остават в съсобственост при равни права от по 1/2 ид.ч. Поради това касаторът счита, че имуществените отношения между страните не са уредени изцяло и предявеният иск за установяване на трансформация на лично имущество е допустим. Посочил е, че не може да се приеме, че решението поражда вещно-транслативен ефект по отношение на някоя от страните, защото не са заплатени съответните държавни такси за определените дялове и решението не е вписано в Имотния регистър, като изискване за това вписване е изрично описание на всеки един от имотите. Твърди, че след постановяване на решението за развод страните си разменят споразумения и нотариални покани, както и отговори по тях във връзка с имуществото, което също сочи, че имуществените им отношения не са уредени. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. При липса на изчерпателно изброяване и индивидуализация на автомобилите и имотите в съдебното решение за развода, както и на представени по делото данъчни оценки за имотите и застрахователна стойност за автомобилите, налице ли е вещно-транслативен ефект по отношение на някоя от страните?

2. С оглед на липсата на индивидуализация на имуществото и автомобилите в съдебното решение, с което се прекратява бракът между страните със споразумение, изключва ли това възможността от водене на искове по чл. 23, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от СК, за пълна трансформация на лично имущество и липса на съвместен принос?

3. При включване на клаузи относно имуществените отношения на съпрузите в споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, задължителен реквизит от съдебното решение ли е индивидуализацията и описанието на движимото и недвижимото имущество, за да е налице вещно-транслативен ефект по отношение на същите?

Ответникът по жалбата Д. Н. П., с подадения отговор на частната жалба, оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото /ответник/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, с който е върната подадената от него искова молба, с която са предявени искове по чл. 23, ал. 1 СК, евентуално по чл. 21, ал. 4 СК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от Д. Н. П. против Д. Н. С. иск за делба при квоти по 1/2 ид.ч. на следните недвижими имоти:

1. поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], с адрес на имота – [населено място], заедно с построената в този имот двуетажна вилна сграда с идентификатор *и гараж с идентификатор ***;

2. гараж № * с идентификатор , гараж № * с идентификатор *и гараж № *с идентификатор *, находящи се в сграда с идентификатор *по КККР на [населено място].

С отговора на исковата молба Д. С. е оспорил иска за делба с довод, че процесните имоти са придобити от него изцяло с лично имущество, като освен тези недвижими имоти по време на брака си страните са придобили и два автомобила - товарен автомобил „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „М.“ с рег. [рег.номер на МПС], които също са придобити изцяло с негови лични средства. Предявен е иск по чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация на лично имущество при придобиване на имотите и автомобилите, а в условията на евентуалност е предявен иск по чл. 21, ал. 4 СК.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието за установено, че страните са сключили граждански брак на 07.04.2010 г. С влязло в сила решение бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие. С решението е утвърдено постигнатото между страните споразумение, според което придобитите по време на брака недвижими имоти и автомобили, представляващи СИО, ще останат в съсобственост по 1/2 ид.ч. за всяка от страните. В представеното по делото споразумение са изброени и описани придобитите в режим на СИО имоти – процесните недвижими имоти и двата автомобила.

При така приетото за установено въззивният съд е направил извод, че определението на районния съд за връщане на исковата молба, с която ответникът е предявил иск по чл. 23, ал. 1 СК, а в условията на евентуалност - иск по чл. 21, ал. 4 СК, е правилно.Изложени са мотиви, че в частта относно имуществените отношения споразумението има характера на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и има вещно-прехвърлително действие от влизане в сила на решението за развод, като правното положение е такова, каквото е отразено в споразумението, независимо от това какво е било преди неговото подписване и влизане в сила на бракоразводното решение – вещите и имотите стават съсобствени на бившите съпрузи при равни части. Позовавайки се на ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че след като страните са уговорили в споразумението, че придобитите по време на брака имоти, след прекратяването му остават в съсобственост и са посочили какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти. Приел, че страните, посочвайки в споразумението, че придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му остава в съсобственост, признават, че тя е имала качеството на СИО и е недопустима и претенцията за установяване, че имотът изобщо не е бил в режим на СИО, поради липса на съвместен принос.

При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В основата си и трите правни въпроса, поставени от касатора, са за съдържанието на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението по чл. 51, ал. 1 от СК. В практиката на ВКС /решение № 60222 от 7.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 279/2021 г., IV г. о./, се приема, че съдът не разполага с възможността да замества споразумението на страните със свой акт, с който да уреди последиците от прекратяването на брака, което и изисква в съдебното решение споразумението да бъде възпроизведено точно така, както е постигнато между страните. Съдът не може да внася промени в същото и извършените от съда, при възпроизвеждането на споразумението, промени не са такива направени от страните по него, поради което не стават част от договореното между тях. При спор относно действителното съдържание на споразумението значение има постигнатото между самите страни такова, така както е постигнато и представено пред съда или документирано в протокола от съдебното заседание, а не промененото от съда. Именно първото намира приложение при уреждане на отношенията между бившите съпрузи и всеки един от тях може да се позове на него при спор относно това какво е точното съдържание на постигнатото между страните съгласие. Неточното възпроизвеждане на споразумението в решението за прекратяване брака, независимо дали се дължи на техническа грешка или извършено от съда тълкуване, а също така и непълното възпроизвеждане представляват пороци на решението, които могат да бъдат отстранени по реда на чл. 247 от ГПК (променените клаузи да бъдат приведени в съответствие със споразумението, а добавените такива да отпаднат), съответно чл. 250 от ГПК (съдът да се произнесе по пропуснатите клаузи). Дори и такива производства да не бъдат проведени или исканията за тях да не бъдат уважени, това не лишава страната от възможността да се позове на споразумението, което тя счита за действително. В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика на ВКС. Независимо от установеното по делото, че споразумението между страните не е възпроизведено в пълнота в решението на съда за допускане на развод, въззивният съд е зачел обвързващата страните сила на сключеното между тях споразумение и е приел, че същото е породило вещно-транслативно действие, предвид на което и съобразявайки разрешението, дадено в ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, е направил извод за недопустимост на исковете по чл. 23, ал. 1 СК и чл. 21, ал. 4 СК.

Горното налага извод, че по поставените от касатора въпроси не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът не сочи практика на ВКС, в противоречие с която да се е произнесъл въззивният съд. Не се констатира и наличието на специалната предпоставка на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото по поставените от касатора въпроси е налице практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които ВКС следи служебно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба направените от него разноски за адвокат по делото в размер на 600 лв.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение