Определение № 50014 от 11.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 347/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. К. Я.- У., чрез адв. П.Р. срещу решение №1258 от 30.11.2021г. по в.гр.д. №1132/2021г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №904509 от 31.12.2020г., постановено по гр.д. №173/2019г. от Окръжен съд- Благоевград и се осъжда въззивницата да плати на ответната страна разноските по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Гаранционен фонд иск за присъждане на сумата 35 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпени телесни увреждания от ПТП, възникнало на 26.01.2018г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], ведно със законната лихва, считано от 24.04.2019г.- датата, на която ответникът със свое писмо №24-01-242 от 24.04.2019г. е отказал изплащане на претендираното обезщетение, до окончателното плащане, като ищцата е осъдена да плати на ответника и разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторката поддържа, че в нарушение на закона съдът не е допуснал поисканата с въззивната жалба комплексна авто-техническа и медицинска експертиза, респ. е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че въззивният състав не е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност, не е обсъдил и всички доводи и възражения в жалбата, като е преповторил мотивите на първоинстанционния съд. Излага подробни доводи за необосноваността на основния извод на решаващият съдебен състав, че не е доказано претърпените от пострадалата травми да са резултат от процесното ПТП, причинено виновно от неизвестен водач на МПС. Касаторката счита, че са игнорирани показанията на свидетеля- очевидец и не са обсъдени всички възможни варианти на механизма на ПТП, изяснени от авто-техническата експертиза, респ. не са изложени мотиви относно твърдението й, че претърпените травми са получени при падането на земята след съприкосновението с неустановения лек автомобил на описаното в исковата молба място. Не са изложени мотиви и във връзка с доводите й, че при наличие на доказателства, че е била блъсната от автомобил и е паднала на земята, като процесните травми са получени при падането й на земята, е ирелевантно за основателността на иска обстоятелството дали падането на земята е след удар и падане върху капака на автомобила или след като е била „закачена“ от страничната част на автомобила. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени изцяло исковете, като й се присъдят и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по четири процесулноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които независимо от леките нюанси се свеждат до въпросите – за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, както и за задължението на съда за допускане на комплексна експертиза, когато са спорни релевантни обстоятелства, за чието изясняване са необходими специални знания в различни области на науката. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК /основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, като поддържа и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да излага конкретни доводи. Ответникът по жалбата Гаранционен фонд поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.1 КЗ, както и акцесорната претенция за лихви, въззивният съд приема, че по делото не се доказва релевирания от ищцата механизъм на ПТП, при който твърди, че е пострадала в качеството й на пешеходец. С оглед заключенията на приетите в първоинстанционното производство авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, както и заключението на назначената във въззивното производство авто-техническа експертиза и събраните гласни доказателства, решаващият съдебен състав намира, че ударът между неустановения лек автомобил и ищцата, ако е имало такъв, е бил в лявата предна част на колата, като получените от нея травми не съответстват на посочения механизъм на ПТП с „покачването й на предния капак на МПС“. Съдът приема, че травмите на ищцата не са получени от директен удар в автомобил, а са индиректни- при опита й да се предпази, като намира свидетелските показания за противоречиви и стига до краен извод, че от доказателствата по делото не може да бъде изяснен механизмът на ПТП. Намира, че събраните доказателства опровергават описания в исковата молба и в протокола на ПТП механизъм. Стига до заключение, че ищцата не е доказала причинна връзка между травмите, които твърди, че е получила и описания механизъм на ПТП. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалноправният въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираната в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Налице е и трайна съдебна практика, вкл. цитираната от касаторката, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе от доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. Налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка за съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос. Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд