Определение № 299 от 19.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 4829/19.04.2013 год. на Л. Ц. Б. от [населено място] чрез адв.П. Г. –АК Р. срещу въззивно Решение Nо 191 от 19.03.2013 година по гр.възз..д. Nо 118/2013 година на ОС-Русе, в частта, с която са определение нови права на съделителите на допуснатия до съдебна делба недвижим имот- двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка в [населено място], построени в парцел VIII- * в кв. 1* по РП на града. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушения на материалния закон –тълкува се изразената по договора воля, а не предполагаемата такава, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите длъжен ли е съда да тълкува по реда на чл. 20 ЗЗД волята на страните по алеаторния договор, от който черпи права ищцата, при наличието спор за обема на прехвърлените права и обвързан ли е съда от изявената в договора воля на страните и има ли право да пренебрегне тази воля и да подмени нейното съдържание, с довод, че произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие със задължителна съдебна практика по Решение Nо 167 от 26.01.2012 год. по т.д. Nо 666/2010 г. на ВКС- ТК I отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 81 от 07.07,2009 год. по т.д. Nо 761/2008 год. на ВКС- ТК I отд. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- Я. В. К.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения иск за съдебна делба на недвижим имот, същата се явява процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд действайки в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция, в частта с която искът за съдебна делба на двуетажната жилищна сграда и стопанска постройка, построена в дворно място, УПИ- VIII- * от кв. 1* по плана на [населено място] е допусната между страните по делото при права 1/8 идеална част за Я. В. и 7/8 идеални части за Л. Б. и е постановил ново решение, при права от ¼ идеална част за Я. В. и ¾ идеални части за Л. Б.. За да постанови решението си досежно правата на съделителите в съсобствеността на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, въззивният съд е приел, че по силата на алеаторната сделка по НА Nо 71/1996 година в полза на Я. В., на последната са прехвърлени именно ¼ идеална част от къщата и стопанската постройка. При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както се поддържа в изложението към касационната жалба. Не може да се приеме, че постановения съдебен акт е в противоречие с посочената задължителна съдебна практика по приложение на чл. 20 ЗЗД, тъй като по изведените въпроси решаващият съд е съобразил процесуалната си дейност по вземане на решение с задължените принципни положения по приложението на закона. Няма тълкуване на предполагаема воля, след като в нотариалния акт е записано ясно, че се прехвърля ¼ идеална част от собствен недвижим имот и в патримониума на прехвърлителя тази една четвърт е налична без значение, че прехвърлителят не е собственик на целия недвижим имот. Изводите, че се прехвърля 1/4 идеална част от притежаваната ½ идеална част, без в тази насока по цитирания нотариален акт да има изрично изразена воля в тази насока, би съставлявало предположение за прехвърления обем права. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия