Определение № 3314 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 66/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Подадена са касационни жалби на „Петрол холдинг“ АД /н./, срещу решение №29/06.03.2023г. по в.т.д.№85/2022г. на Великотърновски апелативен съд и срещу решение №93/27.06.2023г. по в.т.д. №85/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на "Петрол Холдинг" АД /н./ за допълване на решението от 06.03.2023г. Касаторът обжалва решение №29/06.03.2023г. по в.т.д.№85/2022г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която са обезсилени изцяло Решение №260032/07.07.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч и Решение /допълнително/ №260044/20.10.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на "Петрол" АД за допълване на решението от 07.07.2021г., като процесуално недопустими, като вместо това е оставен без разглеждане предявеният от „Петрол холдинг“ АД /н./ против „Алфа Кепитъл“ АД /н./ и "Петрол" АД иск за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение по изп. дело №3045/2013г. по описа на ЧСИ М. П. на собствеността върху 51 516 746 безналични акции от капитала на "Петрол" АД с номинална стойност на всяка акция 1 лев, ISIN код BG11PESОBT13, на купувача „Алфа Кепитъл“ АД, чрез сключената на 02.12.2013г. борсова сделка, регистрирана в регистъра на „Централен Депозитар“ АД на 04.12.2013г. и е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо, като „Петрол Холдинг“ АД /н./ [населено място], е осъдено да заплати на „Петрол“ АД, [населено място], сумата 28 800 лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по в.т.д.№85/2022г. по описа на ВТАС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса за производството в размер на 6 182 009,52 лв. Решението е постановено при участието на „К.“ АД /н/. и ЧСИ М. П. като трети лица – помагачи на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н/. В частта, с която е отменено определението за конституиране на „Корект Фарм“ ЕООД /н./ и „Транс експрес Ойл“ ЕООД като трети лица помагачи на страната на ищеца „Петрол Холдинг“ АД /н./, решението на Великотърновски апелативен съд не е обжалвано. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд е подменил и стеснил пределите на търсената от „Петрол Холдинг“ АД /н./ защита. Касационният жалбоподател излага съображения,че производството не би могло да се води по реда на чл.496 от ГПК, доколкото спецификата на прехвърляне на собствеността върху безналични акции изисква прилагане на специалния ред по ЗППЦК, който предвижда вписване в „Централен депозитар“ АД за завършване на сложния фактически състав на сделката и не предвижда обявяването на купувач чрез постановление за възлагане. Поддържа, че при публични продани, които не приключват с краен акт- постановление за възлагане, каквито са повечето случаи на глава 45 от ГПК, в законодателството отсъства ред за защита на накърнени права от публична продан. Също счита за неправилна преценка на въззивния съд, че извън исковата молба и допълнителната искова молба, с молбата от 18.03.2021г. са наведени нови твърдения за нищожност по чл.185 от ЗЗД, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД. Изтъква, че молбата е депозирана с оглед зачитане правото на защита на ответниците и третите лица, участници в процеса, като отделно от това по отношение на нищожността съдът дължи и служебно произнасяне. Допускането на касационното обжалване е обосновано от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: І. 1. При положение, че прехвърлянето на собствеността на безналични акции чрез принудително изпълнение не приключва с постановление за възлагане, което да бъде атакувано по реда на чл.496 ал.3 от ГПК, а същевременно вписването на борсовата сделка от „Централен депозитар“ АД има конститутивно действие, може ли да се приеме,че поради липсата на материално битие у предмета на правото на собственост и конститутивното действие на вписването, това е вид правна сделка, която може да бъде атакувана по чл.26 от ЗЗД? 2. След като продажбата на налични ценни книжа по чл.515 ал.4 от ГПК е приравнена на публична продан на недвижим имот и може да бъде атакувана по реда на чл.496, ал.3 от ГПК, кой е редът, по който може да бъде атакувана продажбата на безналични акции по реда на принудителното изпълнение, при съобразяване, че чл.4 ал.3 от ЗППЦК изключва принудителното изпълнение от категорията публично предлагане на ценни кника, съответно прави това предлагане атакуемо? 3.При публична продан, която не завършва с постановление за възлагане, приложим ли е чл.496 ал.3 от ГПК? ІІ. 1. След като съгласно чл.4 ал.3 от ЗППЦК не е налице публично предлагане, когато ценните книжа се предлагат в случая на изпълнително производство, това означава ли, че тяхната продажба следва да се извърши чрез цесия / или договор за продажба/? 2.Представлява ли публична продан прехвърлянето на собственост на безналични акции по реда на чл.516 ал.7 от ГПК? 3. При принудително изпълнение върху безналични ценни книжа, освен вписването в „Централен депозитар“ АД, необходимо ли е произнасяне на ЧСИ с постановление за възлагане или друг нарочен акт за завършване на фактическия състав за прехвърляне правото на собственост? 4. При публична продан по реда на чл.516 ал.7 от ГПК може ли вписването в „Централен депозитар“ АД да бъде атакувано по реда на чл.496 ал.3 от ГПК? ІІІ. Когато след изготвяне на проекто – доклад, в първо о.с.з. ответникът заяви, че е затруднен да упражни правото си на защита, поради неяснота в предявената претенция, налице ли са предпоставките на чл.129 ал.4 от ГПК за оставянето на исковата молба без движение и съответно даване на указания за отстраняване на нередовностите? ІV. Персоналните ограничения на чл.490 от ГПК и чл.185 от ЗЗД приложими ли са по отношение на купувача на безналични ценни книжа на публична продан, извършена на борсата? Поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като началната липса на законова уредба във връзка с принудителното изпълнение върху безналични ценни книжа е довела до липса на съдебна практика. В касационната жалба, с която атакува решението, постановено по реда на чл.250 от ГПК, касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е оставил без уважение молбата за допълване на въззивното решение, чрез произнасяне по кумулативно съединения иск за постановяване на заличаването на вписването в регистъра на „Централен депозитар“ АД на борсова сделка №20131202000460344, извършено на 04.12.2013г. Изтъква, че в съдебно заседание на 18.05.2021г. докладът по делото е обявен за окончателен, като първостепенният съд е приел за разглеждане искове за установяване на нищожността на сключената борсова сделка и иск за постановяване на заличаването на вписването в регистъра на същата сделка. Обосновава допускането на касационно обжалване с произнасяне по процесуалноправните въпроси:1. Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба? 2. Вписването на борсова сделка в регистъра на „Централен депозитар“ АД има ли конститутивно действие и то част ли е от фактическия състав по прехвърлянето на безналични акции? 3. Тъй като фактическият състав на прехвърлянето на безналични акции по реда на принудителното производство по предвидения за тях ред с борсова сделка завършва с вписване в регистъра на „Централен депозитар“ АД, следва ли при атакуване действителността на прехвърлянето, да се предяви и отделен иск за заличаване на вписването? По първия въпрос се позовава на противоречие с разрешенията в т.19 на Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по тълк.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС и в т.2 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, формирана с решение №7/08.02.2012г. по гр.д.№510/2011г. на ВКС, IІ г.о., решение №57/19.05.2017г. по гр.д.№3457/2016г. на ВКС, I г.о. и решение №3/22.07.2013г. по гр.д. №534/2012г. на ВКС, IV г.о., а по втория - на противоречие с решение №174/13.12.2011г. по т.д.№1025/2010г. на ВКС, I т.о. По третия въпрос се позовава на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответникът по касационните жалби „Алфа Кепитъл“ АД /н./, представлявано от синдика В. С., оспорва жалбите, като твърди липса на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Изтъква, че изложените доводи за нищожност на извършената продан на безналични ценни книжа на посочените в чл.26 ал.1 от ЗЗД основания са неотносими, предвид обстоятелството, че обикновената продажба и проданта по реда на глава 42 от ГПК са различни правни институти. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационните жалби „Петрол“ АД оспорва жалбите, като твърди липса на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на жалбите по същество, като счита за правилно становището на съда, че общите основания за нищожност по чл.26 от ЗЗД са неприложими по отношение на публичната продан. Оспорва като неоснователен довода на касатора, че липсата на произнасяне от въззивния съд по част от съединените искове съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъква, че ако не е налице произнасяне, това съставлява непълнота на решението, а не нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски. Третото лице помагач на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н./ - „К.“ АД /н/, оспорва касационната жалба. В писмения отговор възразява, че формулираните от касатора въпроси в касационната жалба срещу решението не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 от ГПК да са обусловили изхода на конкретното дело, съгласно задължителните указания по т. 1 от ТРОСГТК №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, тъй като са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд, а са формулирани хипотетично въз основа на факти, които не са приети за установени по делото. Счита,че въпросите в касационните жалби не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото законът е пълен, ясен и непротиворечив. Претендира присъждане на разноски. Третото лице помагач на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н./ - ЧСИ М. П. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове. По касационната жалба срещу решение №29/06.03.2023г. по в.т.д.№85/2022г. на Великотърновски апелативен съд: Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Приел е, че исковата молба /с уточняващата я такава от 13.12.2018г. и допълнителната искова молба/ е редовна, като ищецът „Петрол Холдинг“ АД /н./ е предявил иск за прогласяване нищожността на извършеното по реда на принудителното изпълнение по изп. дело № 45/ 2013 г. по описа на ЧСИ М. П. с взискател „К.“ АД /н/ и длъжник „Петрол Холдинг“ АД прехвърляне на собствеността върху 51 516 746 безналични акции от капитала на „Петрол“ АД на „Алфа Кепитъл“ АД /н./ чрез борсова сделка, сключена на 02.12.2013г., регистрирана на 04.12.2013г. в регистъра на „Централен Депозитар“ АД. Въззивният съд е изразил становище, че предметът на търсената защита е ясен – оспорва се действителността на публичната продан по соченото изп. дело, която предвид специфичния предмет на принудителното изпълнение – безналични ценни книжа, е реализирана чрез борсова сделка, а претенцията на ищеца е основана на твърдения за незаконосъобразни действия на ЧСИ М. П. по принудителното изпълнение, които според него опорочават прехвърлянето на акциите до степен на нищожност. Въззивният съд е извел от твърденията в исковата молба, следните действия, сочени от ищеца като извършени в противоречие с изискванията на закона: ненадлежно уведомяване на длъжника за конституиране на „К.“ АД като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия с първоначалния взискател „Уникредит лизинг“ АД и за пристъпване към принудително изпълнение върху притежаваните от длъжника безналични акции; неспазване правилата на Глава 43 от ГПК относно публичната продан – за опис, насрочване, разгласа, обявяване на първоначалната продажна цена, от която да започне наддаването, а именно борсовата цена от деня, предшестващ датата на публичната продан; неиздаване на актове в рамките на принудителното изпълнение – постановление за постъпили наддавателни предложения, постановление, обективиращо изявлението на ЧСИ за цедиране на акциите от името на длъжника в полза на взискателя, постановление за възлагане на акциите по най-високата предложена цена; прехвърляне на акциите вместо по реда на чл.516 ал.6 т.2 и ал.7 от ГПК по реда на ЗППЦК, който ред бил неприложим съгласно чл.4 ал.3 от ЗППЦК; възлагане от ЧСИ извършването на продажбата на акциите на инвестиционния посредник „К.“ АД – единственият взискател по изп. дело и едновременно с това и кредитор на купувача по сделката, на когото е предоставил средства именно за закупуване на акциите; сключване на борсовата сделка при цена на акциите, едностранно определена от ЧСИ, валидна година преди сделката, вместо по борсовата цена в деня преди сделката; вписване на сделката в регистъра на „Централен депозитар“ АД въпреки наложена обезпечителна мярка с акт на ОС – Стара Загора; погасяване със сумата от борсовата сделка на вземания на „К.“ АД като взискател по изп. дело, като присъединен взискател с вписан особен залог по ЗОЗ и за комисионна за действията му като инвестиционен посредник и на ЧСИ за такси, без да е извършвано разпределение, а въз основа на издадени протоколи за погасяване, които не са връчвани на страните в изп. производство. С молба от 18.03.2021г. ищецът е навел и твърдения за нищожност на борсовата сделка като сключена в противоречие с чл.185 от ЗЗД поради това, че купувачът „Алфа Кепитъл“ АД /н./ е действал като подставено лице на взискателя „К.“ АД /н/, което обстоятелство е установено с влязъл в сила АУАН на КФН. Отчитайки, че ищецът сам е квалифицирал исковата си претенция като отделни искове по три основания на чл.26 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона – ал.1 предл. първо, нищожност поради заобикаляне на закона – ал.1 предл. второ и нищожност поради липса на форма – ал.2 предл. трето, въззивният съд изрично е констатирал, че е сезиран само с един иск с правна квалификация по чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД. Изложил е подробни съображения, че ищецът извежда различни основания за нищожност, позовавайки се на едни и същи факти, които според него опорочават прехвърлянето, но всички твърдени от ищеца пороци са свързани с нарушаване на правни норми, т.е. следва да бъдат подведени под основанието по ал.1 предл. първо на чл.26 от ЗЗД. Изтъкнал е, че неправилният извод на първоинстанционния съд, че ищецът е предявил при условията на евентуалност и искове по чл.26 ал.1 предл. второ от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл. трето от ЗЗД в случая не обосновава недопустимост на първоинстанционно решение, защото съдът не е разгледал тези искове поради уважаването на главния иск. Съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че предявеният от ищеца иск по чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД е само един, като отделните наведени нарушения на правни изисквания не представляват отделни искове с това основание. Изразил е становище, че предявеният от „Петрол Холдинг“ АД /н/ против „Алфа Кепитъл“ АД /н/ и „Петрол“ АД иск с правно основание чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД е процесуално недопустим, тъй като търсената от ищеца защита е насочена към установяване недействителността на публичната продан на притежаваните от него акции съобразно избрания от взискателя изпълнителен способ по чл.516 ал.6 т.2 от ГПК, поради действия на съдебния изпълнител, извършени в противоречие със закона. Позовавайки се на съдебна праккта, въззивният съд е изложил аргументи, че общите основания за нищожност на правните сделки, визирани в чл.26 ал.1 – 3 от ЗЗД, са неприложими към публичната продан с оглед правното й естество, тъй като при нея съдебният изпълнител действа като орган на държавна власт, комуто е възложено принудителното изпълнение, и прехвърля актив на длъжника принудително – въпреки волята на последния – с цел удовлетворяване на притезание на негов кредитор. Според състава на ВТАС изводът за неприложимост на общите основания на ЗЗД не се променя от обстоятелството, че в случая публичната продан не се осъществява по предвидена в ГПК процедура относно изпълнението върху недвижими имоти и съответно не приключва с издадено постановление за възлагане, а се извършва чрез отделна правна сделка – борсова сделка, сключена по възлагане от съдебния изпълнител, и приключва с вписването й в регистъра на „Централен депозитар“ АД, което е последният елемент от фактическия й състав и легитимира приобретателя като притежател на акциите. Въззивният съд е определил като несъстоятелно поддържаното от ищеца становище, че изпълнението върху процесните акции се реализира по реда на публичната продан на недвижим имот. Изложил е аргументи за изрично законодателно разграничение на реда за принудително изпълнение върху ценните книги в зависимост от това дали се касае до налични или до безналични такива, като този ред е съобразен с характеристиките и спецификите на двата вида. С оглед спецификата на безналичните ценни книги, които нямат веществено изражение, въззивният съд е посочил, че публичната им продан не се подчинява на правилата за публична продан на недвижим имот, а съгласно чл.516 ал.7 от ГПК те се продават чрез банка по установения за тях начин, който е редът, регламентиран в ЗППЦК. Приел е, че цитираната от ищеца норма на чл.4 ал.3 от ЗППЦК не изключва реда на ЗППЦК за продажбата на акции в изпълнителното производство, защото самата уредба на това производство в ГПК препраща към специалния ред, предвиден за разпореждането с тях. Изтъкнал е, че прехвърлянето на безналични акции не става с едностранен акт на съдебния изпълнител, а с регистриране на борсовата сделка в „Централен депозитар“ АД, вписването в който има конститутивно действие на основание чл.127 ал.1 от ЗППЦК, предвиждащ, че издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в депозитаря. Въз основа на това е направил извод, че разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК е неприложима към проданта на безналични акции, която от една страна не приключва с постановление за възлагане, а от друга страна, сочените нарушения, обуславящи недействителност на проданта, няма как да бъдат допуснати при борсовата сделка. Също е изтъкнал, че тъй като страните продавач и купувач при сключване на сделката не действат лично, а винаги чрез инвестиционни посредници – членове на борсата, и наддаването на борсата се извършва при спазването на специфични, строго формални изисквания, персоналните ограничения на чл.490 от ГПК и чл.185 от ЗЗД относно купувача не могат да намерят приложение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът по раздел ІІІ от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е относим към производството, доколкото с протоколно определение на съда в първото по делото с.з. на 09.03.2021 г. исковата молба е оставена без движение и са били дадени указания от съда за конкретизиране на „всеки един иск поотделно, в какъв ред и при какви условия е предявен, в какво се изразява нищожността и по отношение на кой акт, между кои страни и какво е искането“. Въззивният съд е определил тези указания като неясни и лишени от основание, защото исковата молба е била редовна и е приел, че те не са дали на ищеца възможност за заявяване на нови, ненаведени в преклузивните срокове основания на иска. Наред с това въззивният съд е изтъкнал и че ищецът не е релевирал надлежно нито в исковата молба, нито в допълнителната такава, като основание за нищожност/ недействителност на проданта, че купувачът „Алфа Кепитъл“ АД /н./ е субект, който няма право да придобива акциите на основание чл.185 б. „а“ ЗЗД, а се е позовал на чл.185 от ЗЗД едва с молбата си от 18.03.2021г. Поставеният въпрос обаче не отговаря на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК. Той е въведен във връзка с оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите за нарушение на закона, въведени от касотора – ищец по делото с молбата му от 18.03.2021 г. в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд от 09.03.2021г. Формулировката на въпроса обаче не предполага отговор, свързан с преклузията за въвеждане на нови фактически твърдения от ищеца в първоинстанционното производство, в каквато насока са оспорените от касатора мотиви на въззивния съд, а се отнася до задължението на първоинстанционния съд да следи служебно за редовността на исковата молба, което въззивният съд не е отрекъл. Въпросът няма характеристиката на правен по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСГТК, тъй като изводите на въззивния съд, че в конкретния случай указанията са неясни и лишени от основание, защото исковата молба е била редовна, не са обусловени от тълкуване на разпоредбата на чл.129 от ГПК, а се основават на преценка на съдържанието на исковата молба, които е специфично за спора. С оглед изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите по раздел І т.2 и раздел ІІ т.1 от изложението не са обуславящи за изхода на производството, доколкото изводите на въззивният съд за недопустимост на иска не са аргументирани с това, че продажбата на безналичните ценни книжа съставлява публично предлагане, а с това, че независимо от реда на осъществяване на проданта, е налице принудително изпълнение. С оглед изложеното по отношение на поставените въпроси също не е обосновано основанието по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Останалите поставени в изложението въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно реда за защита на длъжника при принудително изпълнение върху безналични ценни книжа. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд, въз основа на даденото от него тълкуване на разпоредбите на чл.516 от ГПК и чл.26 от ЗЗД, е приел, че общите основания за нищожност на правните сделки, визирани в чл.26 ал.1 – 3 от ЗЗД, са неприложими към публичната продан с оглед правното й естество, тъй като при нея съдебният изпълнител действа като орган на държавна власт, комуто е възложено принудителното изпълнение, и прехвърля актив на длъжника принудително – въпреки волята на последния – с цел удовлетворяване на притезание на негов кредитор. Изложил е аргументи, че макар принудителното изпълнение да е опосредено от сделката, сключена от банка като инвестиционен посредник, продажбата е принудителна, въпреки волята на длъжника и съставлява изпълнителен способ. С оглед на това е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса не е формирана практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. За да е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитието на правото. Посочените предпоставки са налице по отношение на поставения процесуалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд. По касационната жалба срещу решение №93/27.06.2023г. по в.т.д. №85/2012г. на Великотърновски апелативен съд: Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното по молбата на касатора по чл.250 от ГПК решение №93/27.06.2023г. За да остави без уважение молбата за допълване въззивният съд е изложил аргументи, че дори и да се приеме, че „Петрол Холдинг“ АД /н/ е сезирал съда с иск за прогласяване нищожността на вписването в регистъра на „Централен депозитар“ АД, съставляващо елемент от фактическия състав на процесната борсова сделка, в първоинстанционното решение липсва произнасяне по такъв иск. Изтъкнал е, че в срока по чл.250 от ГПК ищецът не е отправил искане за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по такъв иск, като е счел за недопустимо във въззивното производство съдът за първи път да се произнесе по иск, който не е бил предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните, е обвързан с оплакванията в касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, че съдът не е обсъдил доводите му за предявяване на самостятелен иск за прогласяване нищожността на вписването в регистъра на „Централен депозитар“ АД. Въпросът не съответства на решаващите мотиви на въззивния съд, че дори такъв иск да е предявен, по него няма произнасяне от първоинстанционния съд и тази непълнота не може да се отстрани чрез произнасяне по иска за първи път от въззивния съд. Поради това не е налице и допуснато от съда противоречие с формираната постоянна практика на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция. Останалите два въпроса са свързани с допустимостта на установителния иск, който касаторът поддържа, че е предявил при условията на кумулативно обективно съединяване с иска за установяване на нищожността на борсовата сделка поради противоречие със закона. Същите обаче не са обсъждани от въззивния съд, който е приел, че този иск не е част от предмета на въззивното производство и не е излагал съображения относно неговата допустимост. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение по молбата по чл.250 от ГПК. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивно решение №29/06.03.2023г. по в.т.д.№85/2022г. на Великотърновски апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния правен въпрос, уточнен от състава на ВКС по реда на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: относно реда за защита на длъжника при принудително изпълнение върху безналични ценни книжа по чл.516 ал.7 от ГПК? На основание чл.620 ал.5 от ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд