Определение № 3830 от 02.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2716/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Веро България“ ЕООД против определение № 1307 от 29.05.2024 г. по търг.д.№ 1064 от 2024 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено определение № 2079 от 12.02.2024 г. на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, 15 състав за прекратяване на гр.д.№ 6000 от 2022 г. в следните негови части:

• по предявения от „Веро България“ ЕООД срещу „Теоком консулт“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че не е настъпил вещнопрехвърлителен ефект при прехвърлянето на скеле материал по посочена от ищеца Таблица № 1 от „Теоком консулт“ ЕООД на „Техно трейд технолоджи“ ЕООД и

• по предявения от „Веро България“ ЕООД срещу „Техно трейд технолоджи“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът „Техно трейд технолоджи“ ЕООД не е собственик на посочени в определението елементи от процесното скеле.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване определението на първоинстанционния съд, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че ищецът „Веро България“ ЕООД няма правен интерес от предявяването на първия посочен по-горе иск, тъй като нито в исковата молба, нито в уточненията към нея твърди, че ответникът по този иск /“Теоком консулт“ ЕООД/ към настоящия момент оспорва правото на собственост на ищеца. По същество този иск представлявал оспорване от страна на ищеца на правото на собственост на ответника върху процесния скеле материал към минал момент, а съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът имал правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент, като такава възможност следвало да е установена в закона, което в случая не било налице.

По отношение на втория иск /отрицателен установителен иск за собтвеност върху движими вещи/ е прието, че същият е недопустим, тъй като движимите вещи- предмет на този иск са предмет на по-рано предявен пред Окръжен съд- Стара Загора ревандикационен иск от същия ищец /„Веро България“ ЕООД/ срещу същия ответник /„Техно трейд технолоджи“ ЕООД/, по който е образувано гр.д.№ 1710 от 2021 г. на Окръжен съд- Стара Загора.

В частната жалба се поддържа, че горепосоченото определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на определението с приетото в т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес да се води отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, което претендира да е притежавало права върху спорната вещ преди завеждане на исковата молба ? и

2. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при заведен ревандикационен иск за същата вещ и от същия ищец срещу същия ответник ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси, поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Налице ли е правен интерес да се води отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, което претендира да е притежавало права върху спорната вещ преди завеждане на исковата молба ?/ не би могъл да е основание за допускане на касационно обжалване на определението на САС, тъй като не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът касае предявен отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, което претендира да е било собственик на процесната вещ преди завеждане на исковата молба, какъвто иск по конкретното дело не е предявен. Така както е формулиран в исковата молба и молбите- уточнения, предявеният от „Веро България“ ЕООД срещу „Теоком консулт“ ЕООД иск не представлява отрицателен установителен иск за собственост, а иск за установяване несъществуването на факт с правно значение /че не е настъпил вещнопрехвърлителен ефект при прехвърлянето на скеле материал/, какъвто иск съгласно чл.124, ал.4 ГПК е недопустим.

Не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос и тъй като не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи. Няма противоречие между определението и приетото в т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателя, тъй като приетото в тълкувателното решение касае хипотеза, различна от настоящата: на предявен положителен установителен иск срещу лице, което претендира да е притежавало права върху спорната вещ към минал момент, но за установяване на правото на собственост на ищеца към настоящия момент, а не на отрицателен иск за установяване на собственост към минал момент /какъвто иск е прието от въззивния съд, че е предявен по настоящото дело/.

Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по този първи поставен въпрос, тъй като, както е посочено и от самия жалбоподател, по въпроса има практика на ВКС, включително задължителна такава /посоченото от жалбоподателя Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/, на която обжалваното определение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.

2. По втория поставен въпрос /Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при заведен ревандикационен иск за същата вещ и от същия ищец срещу същия ответник ?/ също няма основание за допускане на касационно обжалване на определението, поради следното:

На първо място, няма и не би могло да има противоречие с посоченото Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което въобще не е разглеждан и няма произнасяне по въпроса дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост при предявен по-рано ревандикационен иск. В тълкувателното решение ОСГТК на ВКС се е произнесло само относно това дали е допустимо /дали е налице правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост, при възможност ищецът да предяви ревандикационен иск /когато вещта- предмет на иска се владее от ответника/, но не и дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост при вече предявен реванидикационен иск за същата вещ.

На второ място, по въпроса има практика на ВКС, на която обжалваното определение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната й. Според тази практика, след като ищецът е предявил иск по чл.108 ЗС и с това е избрал по-силната форма на защита на правото си на собственост, то за него липсва правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на същата вещ, при същите фактически твърдения за придобиване на собствеността. Изводът за липса на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск в тази хипотеза е мотивиран с правните последици на решението по предявения ревандикационен иск, а именно: При уважаване на ревандикационния иск със сила на пресъдено нещо между страните ще бъде разрешен спорът за собственост, като ищецът бъде признат за собственик, което е равнозначно на отричане на правото на собственост на ответника /равнозначно на уважаване на отрицателния установителен иск за собственост/. При отхвърляне на ревандикационния иск със сила на пресъдено нещо между страните ще бъде установено, че ищецът не е собственик на процесната вещ, което съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е равнозначно на това, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, поради недоказаност на правния интерес на ищеца за предявяване на този иск /доколкото в случая ищецът е обосновал правния си интерес да предяви отрицателния установителен иск с притежаваното от него право на собственост, без да се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права в бъдеще, ако отрече правата на ответника/.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на определението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение