Определение № 3738 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 804/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. М. О., М. Д. О. и Ц. М. К., с адрес в [населено място], представлявани от адв. В. Ч., против решение № 385 от 17 октомври 2023 г., постановено по в.гр.д. № 538/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 70 от 2 юни 2023 г., постановено по гр.д. № 606/2022 г. по описа на Районен съд – Кнежа, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Г. С. К. искове, както следва: 1) за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписи и на съдържание, с която Д. О., М. О. и Ц. К. упълномощават Г. К. да продава, заменя, дарява и др. притежаваните от тях идеални части от подробно индивидуализирани четири поземлени имота, представляващи ниви; 2) за обявяване за недействителна спрямо М. О. и Б. Т. извършена от Г. К. сделка, с която М. О. дарява на Б. Т. по 1/80 ид.ч. от гореописаните имоти; 3) за обявяване за недействителна спрямо Д. О., М. О., Ц. К. и Б. Т. извършена от Г. К. сделка, с която Д. О., М. О., Ц. К. продават на Б. Т. по 59/180 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за частична недопустимост на решението поради разглеждане на непредявен иск – този по чл. 40 ЗЗД. Предявените искове обаче били по чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД, чл. 32, ал. 1 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Твърди се още, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не обсъдил подробните възражения във въззивната жалба за нищожност на първоинстанционното решение. Заявяват се доводи за необсъждане на оценителна експертиза и се излагат вижданията на касаторите за основателността на предявените искове. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Г. С. К., чрез адв. В. П., в отговор излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество. Касационният съд, в настоящия си състав, приема, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая ищците са предявили искове за унищожаването на упълномощителна сделка и обявяването за недействителни на договор за дарение и договор за покупко-продажба на недвижими имоти като сключени от лице без представителна власт, т.е. предметът на спора не попада в изключението на цитираната разпоредба. Определянето на цената на предявените искове става по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – както по отношение исковете за обявяване недействителността на двата договора, така и на основание чл. 44 ЗЗД по отношение на иска за унищожаване на едностранната упълномощителна сделка. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, при искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В случая предмет на спора е прехвърлянето на идеални части от четири броя ниви, поради което и цената на всички обективно съединени искове се определя от данъчната оценка за всеки един от прехвърлените имоти. От представените в първоинстанционното производство удостоверения за данъчни оценки за четирите ниви се установява, че цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лв. Следователно постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. При този изход на спора е основателно искането за присъждане на сторени за касационното производство разноски от страна на ответника, които са в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,