Определение № 1284 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135 ал. 4 изр. второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 7618 от 09.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1489/2025 г. тричленен състав на Върховния административен съд ( ВАС) е отменил определението си от 10.03.2025г., постановено по същото дело, с което е даден ход на делото по същество, повдигнал спор за подсъдност между Административен съд София - град (АССГ) тричленен състав на ВАС и изпратил делото на 5-членен състав на ВАС за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на Сдружение „Балканка“ срещу Становище по екологична оценка № 3-3/19.12.2024 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022-2027 г. Сдружение „Балканка“ е подало жалба в АССГ срещу Становище по екологична оценка № 3-3/19.12.2024 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022-2027 г., по която жалба е образувано адм. д. № 447/2025г. по описа на същия съд. С Определение № 3334 от 31.01.2025 г. по адм. дело № 447/2025 г. АССГ е приел, че съгласуването на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022-2027 г. е израз на конституционно възложените функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавно управление на министъра на околната среда и водите, с оглед разпоредбата на чл.151 ал. 2, т. 1 б.“к“ от Закона за водите, според която Министерски съвет приема планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения и национални програми за изпълнението им, по предложение на министъра на околната среда и водите (чл. 151 ал. 2 т. 2 б.“в“ от Закона за водите). АССГ се е позовал и на чл.26 ал.1 т.1 във вр. с чл.4 от Наредбата за ЕО, според които норми, компетентен орган за планове и програми, одобрявани от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание и за издаване на становище по ЕО е министърът на околната среда и водите. Приемайки, че липсва регламентирана възможност министърът да делегира правомощията си по издаване на актовете по екологична оценка, съдът извел извод, че оспорения акт е издаден от министъра на околната среда и водите при упражняване на конституционно правомощие по ръководство и осъществяване на държавно управление по смисъла на чл.132 ал.2 т.2 АПК. При тези мотиви АССГ постановил, че компетентен да се произнесе по жалбата на Сдружение „Балканка“ е ВАС. С определение № 7618/09.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1489/2025 г. по описа на ВАС, шесто отделение, 3-членният състав на съда е приел, че компетентен да разгледа жалба на Сдружение „Балканка“ срещу Становище по екологична оценка № 3-3/2024 от 19.12.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван Проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район 2022 – 2027 г., е Административен съд – София-град. За да достигне до този извод, 3-членният съдебен състав е обосновал, че правомощието на министъра на околната среда и водите в процесния казус касае издаденото от него Становище по екологична оценка на план, съгласно чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предоставено му на основание чл. 84 от същия закон. В последната законова норма, това правомощие е предоставено, както на министъра на околната среда и водите, така и на всеки от директорите на Регионална инспекция по околната среда и водите в страната, според териториалната им компетентност. Поради това - от една страна централният едноличен орган с обща компетентност (министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга, е налице случай, предвиден в закон (ЗООС), поради което и по аргумент от чл. 132 ал. 2 т. 2 предложение второ от АПК, издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Настоящият Петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, намира следното: Съгласно чл.132 ал.2 т.2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Нормата на чл. 125 ал. 2 от Конституцията на Република България, определя, че Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г., при тълкуване на чл.125 ал.2 от Конституцията на Република България е прието, че тази разпоредба задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че „Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията.“ С оглед изложеното следва да бъдат споделени доводите на тричленния състав на ВАС, че правомощието на министъра на околната среда и водите в процесния казус касае издаденото от него Становище по екологична оценка на план съгласно чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предоставено му на основание чл. 84 от същия закон. В последната законова норма, това правомощие е предоставено, както на министъра на околната среда и водите, така и на всеки от директорите на Регионална инспекция по околната среда и водите в страната, според териториалната им компетентност. Поради това, с оспореното в производството становище по екологична оценка на министъра на околната среда и водите не се упражняват правомощия по ръководство, координация или контрол и по осъществяване на държавно управление, тъй като актът не касае държавна политика в опазване на околната среда, а е акт относно обосноваността на извършената екологична оценка или преценка да не се извършва екологична оценка на съответния план и програма, съобразно предоставените в закона правомощия. Във връзка с изложеното при издаване на оспореното становище по екологична оценка министърът на околната среда и водите не е упражнил свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавно управление, съответно дейността по издаване на това становище не представлява осъществяване на дейност по държавно ръководство и държавно управление. По изложените съображения спорът е родово подсъден на съответният местно компетентен административен съд, а именно - на Административен съд София – град. Воден от горното и на основание чл.135 ал.4 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,