Определение № 1985 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4168/2022 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 9419 от 24.08.2022 г., подадена от С. Ц. А. чрез адвокат В. Г. от АК - Б., срещу въззивно Решение № 405 от 07.07.2022 г. по в.гр.д.№ 97/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по касация Г. М. П. е депозирал отговор чрез адвокат А. Л. от САК, като възразява, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. По искането за допускане на касационно обжалване,Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Касационната жалба е насочена срещу частта на въззивното решение, в която е потвърдено Решение № 901421 от 10.06.2021 г. по гр.д.№ 960/2020 г. на Районен съд - Сандански в частта, с която е прието за установено по отношение на Г. М. П., че С. Ц. А. не е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с пл.№ *, представляващ 1/2 идеална част от УПИ *,*, кв. 16 по действащия регулационен план на [населено място], [община], с обща площ за УПИ от 1384 кв.м., при посочени граници, ведно с построената в южната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана разгъната застроена площ от 144 кв.м., и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, т. ІІІ, рег.№ 2386, д.№ 398 от 13.11.2019 г. по описа на нотариус С. П. (рег.№ * на Нотариалната камара), за 1/6 идеална част от същия имот. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Прието е, че с нотариален акт № 56, том І, д.№ 130/1977 г. на РС - Сандански М. А. П. е признат за собственик по давностно владение върху 1/2 идеална част от Парцел * - *, кв. 16 по РП на [населено място], целия на площ от 1 384 кв. м., ведно с жилищната сграда, построена в южната част на парцела откъм съседа - държавен парцел *. М. А. П. е починал на 01.09.1991 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си С. А. П., починала на 19.01.2002 г., и петте си деца, включително ищецът Г. М. П. и съпругът на ответницата - С. М. А., починал на 17.03.2016 г. До смъртта си С. А. П. е живяла в имота заедно със семейството на сина си С. А.. На последния е издадено строително разрешение през 1978 г. да изгради пристройка от 21 кв.м. към жилищната сграда в парцел * на кв. 16. С. М. А. е бил страна по договор за продажба на ел. енергия за битови нужди за обект находящ се в [населено място], който е прекратен на 20.01.2021 г. На негово име е заплащана от ответницата консумираната ел. енергия в процесния имот, видно от представените системни бонове от 2018 г. и 2020 г. и разписка от 2021 г. От свидетелските показания е установено, че двамата братя С. А. и Г. П. са били в добри отношения и между тях не е имало разправии за имота. Спорове за имота не е имало и между страните по делото до м. септември 2020 г. Г. П. е ползвал две стаи от къщата, в които преди това живеели родителите му, а семейството на брат му - останалите стаи. Стаите се заключвали от ищеца. Г. П. и семейството му посещавали имота редовно през последните 5-8 години и там са посрещали свои близки. В дворното място Г. П. засадил овощни дръвчета и лози, а съпругата на брат му отглеждала зеленчуци. Дворното място има два входа, като от горния вход влизал ищеца, а от долния - ответницата. Ищецът направил и масивна ограда откъм своя вход за дворното място. Ответницата извършвала ремонтни дейности на предните стаи на къщата, в които живеела. На основание чл. 587, ал. 1 и ал. 2 ГПК с н.акт № 16, т. ІІІ, рег.№ 2386, д.№ 398 от 13.11.2019 г. по описа на нотариус С. П., ответницата е призната за собственик по документи и давностно владение върху спорния поземлен имот, ведно с построената в южната му част двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 144 кв.м. От правна страна е прието наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото ищецът е доказал фактите, с които е обосновал придобиването на собственост по наследяване. Частта на ищеца от наследството на баща му възлиза на 1/6 идеална част, до който размер ищецът има правен интерес от предявяване на иск за собственост. За неоснователни са намерени възраженията на ответницата, че имотът, описан в н.акт № 56 от 1977 г. не е идентичен с имота, описан в н.акт № 16 от 2019 г. Противното е установено включително от писмените доказателства, представени по нотариалното дело от 2019 г. В тази връзка като несъответни на данните по делото са приети оспорванията на ответницата, че е налице нередовност на исковата молба поради описанието на един имот в обстоятелствената й част и друг имот в петитума. На следващо място, не са споделени възраженията на ответницата, че неправилно е дадена вяра на показанията на свидетелите, посочени от ищеца, без да са анализирани показанията на свидетелите, посочени от ответницата. Прието е, че доказателствата в своята съвкупност, в това число и свидетелските показания, обосновават извод, че С. А. не е доказала, че само тя, респективно тя и съпругът й, са упражнявали фактическа власт върху процесния имот за период над 10 години. Напротив - прието е за установено, че ищецът по няколко пъти годишно през последните 5-8 години е отсядал в имота, като е преспивал в стаите, които са ползвали неговите родители, които стаи е заключвал; изградил е ограда откъм задния вход за парцела; посадил е овощни дръвчета и лози; посрещал е близки в имота, поради което за недоказан е приет обективният признак на давностното владение. По делото не са налице данни до м. септември 2020 г. (когато ответницата е разбила катинара на една от стаите, използвани от ищеца и не е допускала същия в имота) ответницата и приживе нейния съпруг да са манифестирали по някакъв начин по отношение на ищеца явно и категорично намерението си да своят имота за себе си, респ. да са извършили действия, които по несъмнен начин да обективират пред ищеца по делото (брат на съпруга й) такова тяхно намерение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Не е формулиран правен въпрос във връзка с изложените от съда изводи, обусловили уважаване на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това. С оглед изхода от настоящото произнасяне, касаторката дължи да заплати на ответника по касация направените разноски за защита пред ВКС, които възлизат на сумата 600 лв. съгласно ДПЗС от 04.10.2022 г. (л. 11 и 12 от ч.гр.д.№ 4167/2022 г. на ВКС, ІІ г.о.). По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия