Определение № 205 от 16.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1014/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДЕЛТА ООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 80 от 09.01.2020 г. по в. т. д. № 3997/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 801 от 24.04.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 23 състав, с което касаторът е осъден да заплати на ВИАСАТ УЪРЛД ЛИМИТИД, Лондон, Великобритания сумата 21 000 евро – неплатена такса по договор № 191275 за разпространение на телевизионните програми VIASAT HISTORY и TV 1000 от 01.01.2012 г. и споразумение от 10.12.2013 г., сумата 6 859.07 евро – изтекли лихви за времето от 01.01.2014 г. до 22.06.2017 г., както и разноските по делото. В жалбата се съдържат доводи за недопустимост и неправилност /материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост/ на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на предявените искове, с присъждане на сторените в трите съдебни инстанции разноски. Оплакванията на касатора са за неправилно приложение на английското, вместо на българското материално право, както и за липса на валидно учредена представителна власт в полза на пълномощника на ищеца при предявяване на исковете и по време на процеса. Поддържа се, че макар в договора да е предвидено прилагането на английското право, с процесуалните си действия и бездействия по повод размяната на книжата /подадените искова молба, допълнителна искова молба и съответните отговори/ и доклада на съда и двете страни конклудентно са се съгласили приложимо по отношение на спора да бъде българското право - уговорка, която може да се направи по всяко време, съгласно разпоредбата на чл.93 ал.4 КМЧП. В съответствие с това тяхно поведение първоинстанционният съд е приел, че е бил сезиран с искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, а страните не са възразили срещу дадената правна квалификация според българския закон. С оглед горното се твърди, че съдът безпричинно е отменил определението си за даване на ход на делото по същество и е събрал доказателства относно съдържанието на английското право, без да има правомощие едностранно и служебно да определя приложимото право, след като то е избрано от страните по посочения начин, а въззивният съд не е констатирал и поправил така допуснатото съществено процесуално нарушение. По съображения, че пълномощното на процесуалния представител на ищеца не е подписано от поне две лица от управителния му орган се навеждат и доводи за недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение, като постановено по нередовна искова молба. Искането за достъп до касация се основава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като са формулирани следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1/ Допустимо ли е по международни граждански /търговски/ дела с предмет на спора договорно правоотношение с международен елемент съдът, предвид разпоредбите на чл.93 ал.4 изр.1 и чл.43 КМЧП и действащите международноправни актове, имплементирани в КМЧП: а/ служебно да определя и променя приложимото право и то във всяко положение на делото, дори след даден ход по същество; б/ служебно да определя и променя приложимото право в разрез с направен от страните избор, вкл. когато не е сезиран с такова искане от никоя от тях или когато по делото не са налице данни за липса на съгласие или за наличие на спор по този въпрос; в/ служебно да определя и променя приложимото право, когато от обстоятелствата по делото, наличните доказателства и процесуалното поведение на страните е очевидно, че договорно определеното приложимо право е изменено по общото им съгласие. 2/ При наличие на какви фактически и правни основания и предпоставки е допустимо служебното изменение на приложимото право от съда при международни дела с предмет договорни правоотношения с международен елемент, когато страните са постигнали вече съгласие по този въпрос и налице ли са били те в процесния казус. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение е в разрез с практиката на ВКС – решение № 233/22.01.2013 г. по т.д.№ 914/2011 г. на ІІ т.о., според което приложимото право се избира от страните – изрично или мълчаливо, а когато те не са осъществили правото си на избор, едва тогава го определя съдът въз основа критериите по чл.94 КМЧП. Допълнително се поддържа, че разрешаването на поставените въпроси ще има значение за правилното и точно прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на практика в случаите, когато съдът служебно изменя направен от страните избор на приложимо право. Постъпила е и допълнителна молба с вх.№ 8674 от 09.11.2020 г. от пълномощника на ДЕЛТА ООД, съдържаща нови доводи по чл.281 т.2 ГПК за недопустимост на решението, основани на това, че по делото са предявени чужди права от лице, което няма качеството на лицензодател по договора, респ. не е правоспособно по материалното правоотношение, а исковете са предявени при липса на правен интерес и активна процесуална легитимация. Ответникът по касационната жалба, с писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник в срока по чл.287 ал.1 ГПК, счита искането за допускане на касационно обжалване, както и самата жалба за неоснователни. Намира, че формулираните въпроси касаят правилността на решението и не удовлетворяват общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК, както и че обжалваното въззивно решение е допустимо. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да се произнесе в обжалвания смисъл, съставът на въззивния съд, като е взел предвид оплакванията във въззивната жалба, е преценил като неоснователно възражението на ДЕЛТА ООД, че с извършената в процеса размяна на книжа страните са се съгласили, че приложимото по спора право е българското и по този начин са променили уговорката в договора относно приложимото материално право, а именно, че всеки спор във връзка с предмета на договора се управлява и тълкува в съответствие със законите на Англия. Посочил е, че с разпоредбите на чл.39 и сл. КМЧП за българския съд е въведено задължението да определи и посочи кое е приложимото материално право, съобразно уговореното между страните. В случая, след като е констатирал, че с чл.25.6 от сключения договор страните са избрали отношенията им да се уреждат от английското материално право, първоинстанционният съд е отменил дадения ход по същество и е указал на страните да вземат становище по приложимостта на материалното право по спора и дали са налице основания за промяна на уговореното такова. В о.с.з. на 11.12.2018 г. пълномощникът на ответника е заявил, че страните не могат да постигнат съгласие по приложимостта на българското материално право, поради което следва да се приложи уговореното с договора. По основанията за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, настоящият съдебен състав съобрази следното: Съгласно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, изискванията към правните въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК са те да имат значение за изхода на делото – да са включени в предмета на спора и да са обусловили правната воля на съда за постановяване на крайния резултат, но не и правилността на конкретно разрешения казус, която не подлежи на преценка в етапа по селекция на касационните жалби. Разликата между основанията по чл.280 ал.1 ГПК и чл.281 т.3 ГПК е ясно проведена в цитирания акт на нормативно тълкуване, като липсата на надлежно формулиран правен въпрос с посочените характеристики е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване. С оглед изложеното съдът намира, че в случая не са налице основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съдебен състав е установил, че приложимото право е избрано от страните с изрична клауза в договора и в хода на процеса не е постигнато съгласие за неговата промяна. Поради това, поставените от касатора въпроси не съответстват на решаващата правна воля на съда и фактите по делото, нито е налице противоречие с цитираната практика на ВКС – не се касае за служебно определяне или промяна от страна на съда на приложимото материално право по спора, а само за съобразяване със и зачитане на направения от страните избор на приложимо право. В случая страните са избрали материалното право, уреждащо отношенията им по договора, при неговото сключване, а не с конклудентни действия по време на процеса, още повече, че процесуалният пълномощник на ищеца не разполага с правомощия по материалното правоотношение. Въпросите се основават изцяло на несподелената от въззивния съд защитна теза на касатора, че страните успешно са изменили съдържанието на чл. 25.6 от договора за разпространение на телевизионни програми, поради което са пряко относими към правилността на съдебния акт и не притежават значението, изисквано от чл.280 ал.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не се преценява като вероятно недопустимо, нито като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, на поддържаното от касатора основание - ненадлежно учредена представителна власт на пълномощника – адвокат, подал исковата молба от името на ВИАСАТ УЪРЛД ЛИМИТИД. Поначало оплакването е относимо към допустимостта на решението, за която съдът следи служебно, а не към правилността му, но такава вероятност в случая не е налице. По делото са приложени две пълномощни /на л.12 и л.132 по т.д.№ 2088/2017 г. на СГС/, като с второто, представено по искане на съда в съответствие с разпоредбата на чл.101 ГПК, окончателно са санирани евентуалните нередности на първото. Доводите в допълнителната молба от 09.11.2020 г. не следва да бъдат преценявани, доколкото се навеждат за първи път след изтичането на срока за касационно обжалване. По изложените съображения, исканият достъп до касация следва да бъде отказан. Ответникът по касация има право на разноски при този изход на спора, но не е представил доказателства в подкрепа на искането си по чл.78. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение