Определение № 408 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ПК „Л.”, София срещу въззивно решение от 04.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5224/2012 г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, но се излагат единствено доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна В. С. Л. чрез адв. А. О. С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: В. С. Л. е предявила против ПК „Л.” – в ликвидация иск за установяване, че между нея в качеството й на председател на кооперацията и последната не съществува трудово правоотношение и да се обяви недействителност на заповед № 2/14.07.2010 г. на ликвидатора на ПК. В евентуалност, при отхвърляне на този иск, са предявени обективно кумулативно претенции за отмяна на заповед № 2/14.07.2010 г. на ликвидатора, с която е прекратен трудовия договор на Л., за възстановяването й на заеманата преди това длъжност „председател” и за заплащане на обезщетение от 4740 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ. Първостепенният Софийски районен съд признал за установено, че „правоотношението между В. С. Л. и ПК „Л.” – в ликвидация, не е трудово” Не се е произнасял по други претенции. Въззивният съд потвърдил това решение. В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса може ли ликвидаторът на кооперация, обявена в ликвидация, да прекратява всякакви договори на кооперацията, сключени преди нейното обявяване в ликвидация, включително и трудови, както и да се разпорежда с нейното движимо и недвижимо имущество, без да е необходимо решение на ОС на член кооператорите за това. Въпросът е неотносим към постановения резултат, защото съдът изобщо не се е занимавал със заповед № 2/14.07.2010 г., нито е постановил решение, с което да я отменя; тя съществува в правния мир. Въпросът „договор, сключен на основание КТ и вписан като такъв в НАП, следва ли да бъде прекратен на основание друг нормативен акт”, уточнен от касационната инстанция – какъв е договорът между ПК и нейния председател, когато е оформен като трудов и е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, е от значение за постановения резултат относно вида на правоотношението между страните във връзка с длъжността „председател”. По делото е установено, че В. С. Л. е член кооператор. Съгласно устава на кооперацията Общото събрание избира и освобождава председателя с явно гласуване; председателят на кооперацията е и председател на управителния съвет. Установено е още, че на 01.09.2009 г. Потребителната кооперация, представлявана от член на УС и председател на извънредното ОС от 23.03.2008 г., провело избора за председател, сключил трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ с В. С. Л.. Въпросът, също така е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира още, че въззивното решение трябва да бъде допуснато и с оглед преценката на неговата валидност – наличие на правен интерес от иск единствено за установяване вида на правоотношението между страните, след като целта по делото е Л. да продължи да изпълнява функциите на председател на кооперацията. Мотивиран от горното, съдът