Определение № 50310 от 05.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 93/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. със съдебен адрес в [населено място] срещу решение № 265861 от 23.09.2021 г., постановено по гр. д. № 687/2021 г. на Софийски градски съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 22.04.2020 г. по гр. д. № 7004/2015 г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Д. Г. М. против Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правна квалификация чл.23, ал.1 ЗГВБ вр. чл.99 ЗЗД за разликата над сумата 1 474.62 евро до пълния претендиран размер от 7 000 евро - частично вземане (от общо 38 000 евро), произтичащо от договори за банков влог, сключени между С. А. Р., А. Б. Р. и П. С. С. - от една страна, и „Корпоративна търговска банка“ АД - от друга, и последващи договори за цесия между посочените физически лица и Д. Г. М.. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация Фонд за гарантиране на влоговете в банките със седалище в [населено място] и подпомагащата го страна „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ със седалище в [населено място] изразяват становища за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмени отговори, подадени в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан осъдителен иск за парично вземане с цена /определена съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК/ 7 000 евро, равностойни на 13 690.81 лв. Вземането произтича от договори за банков влог - абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, и сключени във връзка с тях договори за цесия, което - според настоящия състав на ВКС, придава търговски характер на спора за дължимост на вземането, а съответно и на делото, в което този спор е разрешен. Предвид обстоятелствата, с които ищецът - касатор е обосновал качеството си на кредитор /титуляр на вземането/, по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.113 ГПК и тъй като цената на осъдителния иск е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,