Определение № 5997 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4780/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 13991 от 13.09.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 9201/2024 г. по описа на ГС – София, с което е потвърдено разпореждане № 77625 от 31.05.2024 г. по гр.д. № 46453/2023 г. на РС – София за връщане на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК на въззивна жалба. Частният жалбоподател А. Д. П. ,чрез процесуалния си представител, поддържа доводи за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по поставените въпроси в изложението. Постъпило е писмено становище от ответната страна в производството „АстраЗенека България“ ЕООД, в което са изложени съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Производството е било образувано по предявени от А. П. искове срещу „АстраЗенека България“ ЕООД искове по чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ. На 11.03.2024 г. е проведено открито съдебно заседание, за което ищцовата страна- сега частен жалбоподател, е била редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 ГПК в предходното съдебно заседание. В съдебното заседание на 11.03.2024 г. съдът е заявил, че ще се произнесе с решение на 25.03.2024 г., когато е и било постановено и решението.С решението от 25.03.2024г. по гр.д.№46453/2023г. РС София е отхвърлил предявените от А. П. искове. Ищцата, чрез процесуалния си представител, е подала въззивна жалба против решение от 25.03.2024 г. по гр.д. № 46453/2023 г. на РС – София на 29.04.2024 г. и с разпореждане от 31.05.2024г. РС София е върнал въззивната жалба като недопустима. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на решение обявено при условията на чл. 315, ал.2 ГПК започва да тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Въззивният съд е посочил, че в случая препис от решението на първостепенния съд е връчено на страната чрез процесуалния ѝ представител на 15.04.2024 г. и в съобщението е посочено, че решението подлежи на обжалване, както е указано в същото, а именно, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски ГС, считано от 25.03.2024г.Съобщение за това ищцата е получила на 15.04.2024г. При тези данни е прието е, че въззивната жалба е депозирана извън преклузивния срок за обжалване и правилно е върната от първостепенния съд. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на първостепенния съд и определението постановено в производство по чл. 247 ГПК. В приложено към частната жалба на жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора: за точното приложение на чл.315, ал.2 ГПК, бил ли е длъжен въззивният съд да провери обявяван ли е протокол от съдебно заседание, проведено на 11.03.2024г,, длъжен ли е да удостовери на коя дата е публикуван протокола от съдебното заседание, на което делото е обявено за решаване, при условие, че няма обявен/подписан протокол в деловодството на хартия/, а делото е било в кабинета на съдията за произнасяне: на кого е било обявено/съобщено, че съдът ще се произнесе с решение на съответната дата, а именно на 25.03.2024 г., какво е процесуалното значение на факта, че Софийския градски съд, респективно районния съд пренебрегват искането за отмяна на „ход по същество“ във връзка с подадена писмена молба по този повод и приложени доказателства, задължен ли е въззивният съд да провери извършено ли е повторно повикване на страните в рамките на трите минути и прибързал ли е с обявяване на делото за решаване без да изчака в разумен срок за явяване на страните и липсата на достъпен за запознаване със съдържанието съдебен протокол за дата за произнасяне на хартиен носител и информация на интернет страницата на съда по номера на делото, респективно съдебен акт на постановилия го съд – води ли до задължение на съда за връчването му на страните по реда на чл. 7, ал.2 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава на ТР№12/2013г. ОСГК на ВКС и на определения на състави на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните от жалбоподателя въпроси отнасящи се до приложението на чл. 7, ал. 2 ГПК и чл. 315, ал. 2 ГПК. Тези въпроси са разрешени в съответствие със задължителните разяснения обективирани тълкувателно решение по тълк.д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315,ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил,че ще постанови решението си. Връчването по чл.7,ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315, ал.2 ГПК. Прието е, че връчването на препис от съдебния акт не променя началото на срока за обжалване, уреден в чл. 315, ал. 2 ГПК - посоченият от съда в съдебно заседание ден за обявяване на решението. В производството по реда на XХV ГПК, срокът за обжалване на решението тече от деня на връчване на съобщението до страната само в случаите, когато съдът, в нарушение на чл. 316 ГПК обяви решението си на по-късна дата от посочената в съдебно заседание, както и че с възприетите в ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) съдопроизводствени правила по делата, по които се провежда бързо производство, без да се ограничава правото на защита, се обезпечава реализирането и по определена категория дела в максимално кратък разумен срок. В настоящия случай не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото в откритото съдебно заседание проведено на 11.03.2024 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 25.03.2024г., което е било обявено на посочената дата, от която започва да тече и срока за въззивно обжалване по реда на чл. 315, ал.2 ГПК. В този смисъл е и даденото разрешение на поставените въпроси в цитираната от самия жалбоподател практика на ВКС. Следва да се има предвид и факта, че на 28.03.2024г. от ответника „АстраЗенека България“ ЕООД е постъпило искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 25.03.2024г. решение на основание чл.247 ГПК. С молба от 10.05.2024г. е подаден отговор от ищцата А. П., с който е оспорена молбата за допускане поправка очевидна фактическа грешка, като от съдържанието на същият е видно, че ищцата е запозната с решението, но не излага доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила при обявяване на решението при спазване правилата на чл.315, ал.2 ГПК. Такива не се съдържат и в подадената на 29.04.2024г. въззивна жалба. По отношение на въпросите: бил ли е длъжен въззивният съд да провери обявяван ли е протокол от съдебно заседание, проведено на 11.03.2024г,, длъжен ли е да удостовери на коя дата е публикуван протокола от съдебното заседание, на което делото е обявено за решаване, при условие, че няма обявен /подписан протокол в деловодството на хартия/, а делото е било в кабинета на съдията за произнасяне: на кого е било обявено/съобщено, че съдът ще се произнесе с решение на съответната дата, а именно на 25.03.2024 г., какво е процесуалното значение на факта, че Софийския градски съд, респективно районния съд пренебрегват искането за отмяна на „ход по същество“ във връзка с подадена писмена молба по този повод и приложени доказателства, задължен ли е въззивният съд да провери извършено ли е повторно повикване на страните в рамките на трите минути и прибързал ли е с обявяване на делото за решаване без да изчака в разумен срок за явяване на страните, не е налице общо основание по смисъла на чл.274, ал.3, вр.чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда за това, че на основание чл.275, ал. 2, вр. чл. 262, ал.2, т.1 ГПК въззивната жалба следва да бъде върната. За съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване и е посочена датата, на която съдът ще обяви решението си, частната жалбоподателка е била редовно призована, а и по делото няма данни да е искано отлагане на това заседание на основание чл.142, ал.2 ГПК, нито да е искана поправка на изготвения за това заседание съдебен протокол по реда на чл.151 ГПК. Предвид изложените съображения съдът: