Определение № 4819 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 742/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. В. срещу решение №.410/27.11.23 по т.д.№.455/23 на АС Пловдив, с което е потвърдено реш.№.221/29.05.23 по т.д.№.627/22 на ОС Пловдив за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.432 ТЗ за присъждане на 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. И. В., настъпила в резултат на причинено на 9.01.21 ПТП от застрахован при ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ .... .... Ответната страна “Лев Инс“АД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че по делото е установено виновното противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, причинил смъртта на брата на ищеца; изяснени са подробно твърденията относно отношенията им, обосноваващи претенцията, и събраните в тази връзка доказателства. Посочено е, че разпитаният свидетел /който от ранните си години познава ищеца, живее през две улици от него и има семеен магазин с баща си, в който С. В. работи от 10-12г. като продавач/ заявява, че ищецът посещавал брат си почти всяка седмица през събота и неделя, а последният идвал при него по празници; след инцидента С. не бил предишният, не можел да спи нощем, излизал много по-рано сутрин, станал по-затворен, не се отбивал вече в кафенето, пиел някакви хапчета за успокоение; продължавал да работи в магазина, за да е между хората; нямал си други близки, освен загиналия брат, на него разчитал, бил разведен със съпругата си. Според неоспореното заключение на съдебно-психологичната експертиза /СПЕ/, ищецът преживява психотравмиращото събитие за период от време, условно приет за допустим, като е имал интензивни неудоволствени вътрешни емоционални изживявания; смъртта на брат му като внезапно и неочаквано събитие нарушава неговия нормален жизнен цикъл за относителен период от време; по своето естество събитието предизвиква шоково емоционално състояние, което може да се квалифицира като остра стресова реакция; справил се е според капацитета на личността си; естеството на събитието и прякото му ангажиране с него допуска да е имал интензивно мисловно ангажиране и извънредни емоционални изживяване на шок, последвала скръб и тъга, епизоди на повишена тревожност, доминиращи нежелани и неприятни емоции, период на неспокоен сън; те, обаче, не са били с интензитет, който да е нарушил качеството на обичайното му ежедневно функциониране, няма данни за тежка житейска дезадаптация като последица и разстройство в адаптацията изобщо, понастоящем е адаптиран в сложилата се принудена ситуация, но усещането за загуба е налице; значимо повлияване има възрастта му, както и усещането за самотност заради липсата на близки роднини от семейния му кръг и липса на перспектива. При тези обстоятелства от правна страна е намерено, че по делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на особена духовна и емоционална близост между братята, каквато визира ТР №.1/16 на ОСНГТК на ВКС - определящо кръга на материално легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Отразено е, че според същото освен лицата, посочени в ППВС №.4/25.5.61 и ППВС №.5/24.11.69, такова обезщетение са легитимирани да получат по изключение и лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди; емоционалната връзка следва да бъде постоянна, трайна и дълбока, заради съдържанието на която да се търпят морални болки и страдания от смъртта, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, като обезщетяване следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт; в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и традиционно връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра следва да бъде присъждано само в случаите, когато поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай е намерено, че действително е доказана привързаност между двамата братя и обстоятелството, че те често са се виждали, като ищецът е гостувал на брат си почти всеки уикенд; доказан е и фактът, кореспондиращ с нормално житейски случващото се, че е понесъл тежко смъртта му, като е претърпял морални болки и страдания. Посочено е, обаче, че не са ангажирани доказателства те да надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които обичайно се търпят по повод загубата на брат. Не е проведено пълно и главно доказване и за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да се отличава от традиционните връзки между двама братя, респ. която да създава по изключение активна легитимация да се претендира обезщетение за неимуществени вреди. В частност не са събрани доказателства по делото, които да установяват твърденията, изложени в исковата молба и допълнителната искова молба, че отношенията между двамата братя са били подобни като на отношения между баща и син /разликата им е 9г./, че ищецът се е грижел за брат си в детството и че тези отношения са продължили и в по-нататъшния им живот, когато и двамата братя са създали собствени семейства. Не са ангажирани доказателства и за начина, по който те са се справили в миналото със загубата на по-големия им брат, респ. за ролята, която се твърди да е имал ищецът спрямо загиналия. Не се подкрепят и твърденията, че той е бил единствен родствен близък предвид данните, че ищецът има дете – син, без да са налице каквито и да било доказателства за отношенията му с това дете. Няма надлежни доказателства и за твърденията във въззивната жалба, че С. В. бил прехвърлил на брат си своя дял от наследствен имот, тъй като разчитал единствено на неговата подкрепа /прехвърляне право на собственост върху недвижим имот чрез сделка не е допустимо да бъде доказвано чрез свидетелски показания, а писмени доказателства в тази насока липсват/. При това положение е формиран извод, че в случая не са доказани изключителни обстоятелства, които да обосновават право на ищеца да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на брат му. Посочено е /с оглед оплакванията от едностранно възприемане на СПЕ от първоинстанционния съд/ и, че в СПЕ са възпроизведени данни от проведеното от вещото лице интервю, но в тази част заключението няма доказателствена стойност за отразената по този начин фактология - то представлява надлежно доказателство само по отношение на обстоятелствата, за установяване на които е допуснато с оглед необходимостта от специални знания – психическите изживявания на ищеца от настъпилото ПТП, неговото психично състояние, има ли настъпили психически, психологически и психиатрични увреждания, и именно в тази част е коментирано и от първоинстанционния съд. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия и критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица, извън очертанията на ППВС 4/61 и ППВС 5/69г.? Следва ли когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение конкретно - за всеки отделен случай въз основа на фактите и обстоятелствата по делото?“ /ТР 1/21.06.18 по т.д.№.1/16, ОСНГТК/; 2. „Следва ли, когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно – за всеки отделен случай въз основа на фактите и обстоятелствата по делото?“; 3.“Налице ли е изключителен случай на особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за неимуществени вреди от брат или сестра, когато лицето, претендиращо обезщетение, е останало без други родственици /майка, баща, братя и сестри/?“/ТР 1/21.06.18 по тълк.д.№.1/16, ОСНГТК/; 4.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора? Дали свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани други доказателства?“; 5. „Какъв е критерият, респективно кои са предпоставките за уважаване на пряк иск срещу застраховател за обезщетение за вреди, причинени на брата или сестрата на починалия?“; 6.“Какъв следва да е интензитета и времетраенето на неимуществените вреди, които увреденото лице следва да търпи вследствие на загубата на свой близък родственик /по-конкретно брат/, за да се приеме, че същите надхвърлят нормално присъщите за съответната връзка - втората предпоставка, при наличието на която следва да се приеме, че по изключение следва да се присъди обезщетение, репариращо търпените болки и страдания?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице Първите три въпроса са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Практиката на ВКС е уеднаквена с посоченото от касатора ТР 1/16, ОСНГТК на ВКС. Съгласно същото възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №.4/61 и ППВС 5/69, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №.4/61 и ППВС №.5/69 - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. По този начин ще се достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички лица, които действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго лице. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение трябва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въззивният съд сам се е позовал на горните постановки. Посочил е, че братята и сестрите могат да получат обезщетение, ако е налице особена връзка, но и че наличието на такава следва да се преценява във всеки конкретен случай пооделно, с оглед фактите и обстоятелствата по делото /не е обсъждал и не е приемал, че априорно наличието или липсата на родители може да доведе до основателност на подобна претенция/. Именно в съответствие с постановките в ТР е обсъдил и събраните доказателства, изследвайки дали те установяват наличието на особена връзка – посочил е изрично кои факти е намерил за установени /от свидетелските показания и СПП/ и кои не, и на тази база е извършил съответна преценка. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ГПК. а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната във връзка с четвъртия въпрос, съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните от значение за спора; няма пречка един факт да се приеме за доказан, ако е установен със свидетелски показания /при условие, че те са допустими като доказателствено средство/ и липсват други доказателства, както за неговото осъществяване, така и такива, поставящи под съмнение съществуването му. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Обсъдила е събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, като е отразила кои факти от кои доказателства се установяват /свидетелски показания или СПП/ и кои факти и защо намира за неустановени; изрично е посочила и за кои факти и обстоятелства съставлява доказателство СПЕ, какви са констатациите на вещото лице в рамките на експертизата и задачата му и какви факти не могат да бъдат установявани чрез нея. Въпросът във втората му част се задава в контекста на твърдения, че съдът не е приел за доказани факти, за които няма други доказателства освен свидетелските показания. В случая, обаче, не се касае за подобна хипотеза. Въззивната инстанция изрично е посочила какво се установява от свидетелските показания и е приела за установени всички факти, заявени от свидетеля, освен прехвърлянето на недвижим имот – обстоятелство, чието доказване безспорно е недопустимо със свидетелски показания, доколкото за осъществяване на подобни сделки е необходимо спазване на нотариална форма. При тези обстоятелство не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Пети и шести въпроси са неотносими. Те не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях, общотеоретични са и представляват питане към касационната инстанция, а не въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Предвид изложеното не съставляват правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК, и не могат да обусловят допускане до касационно обжалване при условията на разпоредбата. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответната страна /представлявана от юрисконсулт/ не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,