Определение № 1054 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2806/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Б., чрез адв.М. Н. -Т., срещу решение № 43/22.03.2023г. по в.т.д.№ 266/22г. по описа на АС Велико Търново, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, е отхвърлен предявения като частичен иск по чл. 432, ал.1 КЗ срещу ЗД „Бул инс“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 29.08.2019г. за разликата над 30 000 лева до 45 000 лева от общо 60 000 лева, и са присъдени разноски. Касаторът обжалва решението с доводи за неправилно занижаване на претендираното обезщетение. В контекста им поставя въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, които, след обобщаването им от касационната инстанция, се свеждат до този за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Твърди се, че по поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с ППВС №4/68г. и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 127/31.12.2020г. по т.д.№ 1555/2019г., ВКС, І ТО. Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗД „Бул инс“ АД, я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е отчел, че основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо от влязлата в сила част на първоинстанционното решение; възражението за съпричиняване на вредоносния резултат не е предмет на въззивен контрол, а спорният въпрос пред въззивната инстанция е този за справедливия размер на претендираното обезщетение. Възприел е установената от първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която от процесното ПТП ищцата, на 67 години, е претърпяла: гръдна травма – счупване на пет леви ребра /4 - 8/ и две десни ребра /2 и 3/; фрактура на лява ключица; увреждане на нерви от мишничния нервен сплит в ляво – лека до умерена степен, като за получаване на гръдната травма и фрактурата е способствало и заболяването остеопороза у ищцата. Гръдната травма е довела до трайно затрудняване движението на снагата на ищцата за срок около два-три месеца, през които тя е търпяла болки, особено интензивни в началото, и битов дискомфорт. Налице е медицинска документация, цитирана от вещото лице др.М., свидетелстваща, че близо две години след инцидента функционалността на лява раменна става на ищцата не е напълно възстановена, но според експерта физиотерапията и подходящата рехабилитация биха довели до подобрение. Въззивният съд е отчел, че в резултат на ПТП начина на живот на ищцата е бил променен – тя е станала по-затворена, страхувала се да пътува, имала нужда от помощ за пазаруване, както и че причинената от същото ПТП смърт на съпруга й й е нанесла сериозна емоционална травма. Горепосочените обстоятелства, преценени съобразно обществено-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП – 29.08.2019 г., намираща отражение в нивата на застрахователно обезщетение, са мотивирали въззивният съд да определи като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 30 000 лева. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от ищцата въпроси - за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но обоснованата допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като обжалваният акт е в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, вкл. соченото от касатора, са дадени разяснения, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта, за които ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. Релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са отчетени и анализирани от въззивната инстанция и тя е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Размерът на застрахователните лимити изрично е обсъден като проявна форма на икономическите условия в страната към датата на деликта и ориентировъчен критерий по чл. 52 ЗЗД, каквато е ролята му, изяснена в постоянната съдебна практика (решение № 95/24.10.2012г. по т.д.№ 816/2011г. на ВКС І ТО и др.). Преценката на съда за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на приетите за установени по делото обстоятелства и техния съвкупен анализ. Оплакванията на ищеца за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, довела до занижен размер на обезщетението, са относими към правилността на въззивното решение, поради което са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. В заключение, касационно обжалване не следва да бъде допускано. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд