Определение № 387 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Индустриален квартал, административна сграда „К.” против решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 183/2013г. на Шуменски ОС, с което е потвърдено решение № 1136 от 15.12.2012г. по гр.д.№ 3989/2011г. на Шуменски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Индустриален квартал, административна сграда „К.” и [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] иск за признаване за установено, че процесните движими вещи - четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера Р.-477, Р. 105-073011, Р. 85-449, Р. 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина, марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80 са били собствени на [фирма] към датата на завеждане на исковата молба и че същите не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело №20108760400732 и в постановлението за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 год. по същото изпълнително дело. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила поради това, че не са допуснати относими и допустимо доказателства, а съдът е отхвърлил иска като недоказан без да дава указания за доказателствената тежест в доклада. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса за правомощията и задълженията на въззивната инстанция, която констатира допуснати процесуални нарушения – не указване на страната за доказателства, които следва да ангажира за установяване на твърденията й и за не допускане от първата инстанция на относими и допустими доказателств, в резултат на което спора е останал не изяснен. Жалбоподателя се позовава на съдебна практика, с която се приема, че въззивната инстанция следва да поправи грешките на първата инстанция при изготвяне на доклада и допуснатите процесуални нарушения. /опр.№ 499/06.10.2009г. по ч. т.д.№ 423_2009г. І т.о., Р № 144/10.05.2012г. по гр.д.№ 609/2012г., ІV гр.о., Р № 51 от 02.05.2012г. по гр.д.№ 105/2011г. ІІ т.о., Р № 700//06.12.2010г. по гр.д.№ 304/2010г. ІV гр.о., Р № 358/19.12.2012г. по гр.д.№ 956/2011г./ Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и допускането до касация. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че процесните машини са били предмет на описа, извършен по изпълнителното дело, като части от описаните машини, позовава се на чл. 482 ГПК, като се счита собственик, независимо дали описаните машини са били собственост на длъжника. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Дружество-ищец [фирма] твърди, че процесните движими вещи – четири броя преси за производство на метални капачки /кронки/ и един брой ролкова ножица за разкрояване на ламарина, били негова собственост и от момента на придобиването им до настоящия момент били в негово владение, че са произведени в Италия и са закупени, като употребявани машини на фирма [фирма], С. с инвойс фактура №008971/22.03.2005 г. и внесени с митническа декларация №2008/4-1106 от 24.03.2005 г. в България, че след извършен контрол от получаващото митническо учреждение, [фирма] е получило разрешение за вдигане на стоките на 25.03.2005 год. Твърди се в исковата молба че четирите преси са компоненти на една линия за производство на капачки тип кронекорк “SACMI”, съдържаща четири части с фабрични номера Р.-477, Р. 105-073011, Р. 85-449, Р. 105-073012 и Ролковата ножица за разкрояване на ламарина била с фабричен номер марка CA1WE-80, а в справката за дълготрайни активи на [фирма], на ред 30, в сметка 204 била с инв.№429, придобита на 30.03.2005 год. и към месец май 2011 год. била с балансова стойност „0”. В същата справка на ред 49 в сметка 204 фигурирала и преса за сечене на капачки /включваща четири части – преси/ с инв.№428, придобита на 30.03.2005 год., които към месец май 2011 год. имали обща балансова стойност 10964.70 лева. Затова иска съда да признае за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че процесните движими вещи – четирите броя преси марка “SACMI” с фабрични номера Р.-477, Р. 105-073011, Р. 85-449, Р. 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина, марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80 са собственост на [фирма]. С допълнителна молба от 19.05.2012 год. е направено изменение на петитума на исковата молба, като страната уточнява, че иска е за признаване за установено, че въпросните движими вещи, описани по-горе са били собственост на ищцовото дружество към датата на завеждане на исковата молба и че същите не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З.. опис по изп.дело №20108760400732 и в постановлението за възцлагане на движими вещи ог 31.08.2011 год. по същото изпълнително дело. При условията на евентуалност е предявен и иск за признаване за установено, че движимите вещи са били собственост на дружеството към датата на провеждане на публичната продан /30.08.2011 год./, но поради това, че се изменя и основанието и петитума, този евентуално съединен иск не е приет за разглеждане. По делото е установено следното: Ищецът [фирма] и първият ответник [фирма] имат еднакъв предмет на дейност - производство и търговия на метален амбалаж, имат един и същ адрес на управление и се представляват от едно и също лице, като управител. За задължения на [фирма] към различни кредитори е образувано изп.дело №20108760400732 на ЧСИ Д. З., по което е насочено принудително изпълнение към машини на длъжника. На 27.05.2011г. са описани: 1 автоматична линия на кронеккорки – 2 бр., преса кронки – 2 бр.,реконструкция преса- щтанцоване и оформяне – 2 бр., ножица за рязане на ламарина и резервни части за автоматичната линия. Отразено е в протокола за опис, че вещите са функционално свързани с общо предназначение и следва да бъдат продадени заедно. Изготвена е таблица № 1 за оценка на активите на длъжника към 20.06.2011г. в която са посочени следните движими вещи: автоматична линия за кронекорки, произведена 1996 г., автоматична линия за кронекорки, произведена през 1996 г., 6 броя преса кронки, произведени през 1996 г., 2 броя преса щанцоване и оформяне, произведени 1996 г. и ножица за рязане на ламарина, произведена 1996 г. От същото вещо лице е изготвена и обяснителна записка по изпълнителното дело, в която са отразени само инвентарните номера на описаните движими вещи – № 14,15,18,19,17 и 20. При описа, в таблицата и в обяснителната записка не са посочени марка и фабрични номера на описаните движими вещи. След проведената публична продан в периода 23.07.2011 год. – 23.08.2011 г. на втория ответник [фирма], [населено място] с постановление от 31.08.2011г. са възложени следните движими вещи: автоматична линия за кронекорки 1996 г. – 2 броя, реконструкция преса щанцоване и оформяне 1996 г. – 2 броя, резервни части за автоматична линия кронки 1996 г., преса кронки 1996 г. – 2 броя и ножици за рязане на ламарина 1996 г., за което е издаден и документ за извършена продажба по реда на чл.131 от ЗДДС №[ЕГН]/01.09.2011 год. Представена е от ищеца митническа декларация №2008/4-1106/24.03.2005 год. – 2 стр. с вносител – ищеца за употребявана автоматична линия за производство на капачки – кронеккорки – 4 части /употребявана/, инвойс фактура №008971/22.03.2005 год., придружена с превод на български език; Международна товарителница, Т.-Карнет №YN45514366. Според справка за дълготрайни активи към месец май 2011 г.. ищцовото дружество е придобило през 2005 и 2006 год. движими вещи със същото предназначение като описаните, предмет на публичната продан, за които представя посочените инвойс фактура и митническа декларация. По партидата на ищцовото дружество през месец януари 2005 год. е учредило в полза на [фирма] особен залог върху два броя технологични линии за производство на капачки корникорки „SACMI”. В описа не са посочени марки и фабрични номера, но фигурират множество преси и ролкови ножици. От приетата от първата инстанция комплексна съдебна експертиза се установява, че в счетоводството на [фирма] - в инвентарната книга, справката за дълготрайните активи, респективно в счетоводния баланс, не се водят преси с марка “SACMI”, а движими вещи, посочени като преса за сечене на капачки с инвентарен №428, заприходена на 30.03.2005 год., ролкова ножица с инвентарен №429, заприходена на 30.03.2005 год., които се водят в счетоводна сметка 204 „машини и съоръжения” и са придобити от С. с инвойс фактура №008971/22.03.2005 год. с доставчик [фирма], внесени са с митническа декларация от 24.03.2005 год., в която били записани като „линия за производство на капачки тип „Кронекорк” – 1 брой – 4 части на стойност 22000евро и ролкова ножица за разкрояване на ламарина на стойност 2000 евро. От заключението става ясно, че по време на извършване на огледа, вещите лица са видели в производственото хале на [фирма] четири броя преси “SACMI” с фабрични номера Р.-477, Р. 105-073011, Р. 85-449, Р. 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина, марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80, които са предмет на иска. Те са били монтирани стационарно в помещението. В същото време при проверка в счетоводството на [фирма], вещите лица са установили, че се води само един актив – машина Е. плюс” с инвентарен №13, а останалите активи: автоматична линия за кронекорки с инвентарен №14, автоматична машина РМ1200 – уплътнение капачки с инвентарен №15, преса кронки с инвентарен №16, преса кронки с инвентарен №17, реконструкция преса щанцоване и оформяне с инвентарен №19, ножица за рязане на ламарина с инвентарен №20 и резервни части автоматична линия кронки с инвентарен №21 са били отписани от активите на дружеството през месец октомври 2011 год. на основание извършена публична продан през месец септември 2011 год. Вещите лица са вписали в заключението, че категорично не могат да отговорят, дали процесните машини са идентични с описаните в таблицата към протокола за опис. Експертизата не е работила по митническите документи и по преписката по вписване на особения залог. В съдебно заседание при приемане на заключение, вещите лица са докладвали, че не са видели инвентарни номера на машините на место, така както фигурират в инвентарната книга с номера 428, 429, 431. На машините на место е имало само фабрични номера, описани и в исковата молба. Вещите лица не са могли да отговорят и дали машините, които са видели на место са същите, които са внесени с митническата декларация. Установено е, че машини за същото производство са внасяни и от А.. Пълномощника на ищеца е поискал назначаване на допълнителна задача за изясняване на останалите неясноти след изготвяне на заключението, която да работи след представяне на документите, съпътстващи митническата декларация – сертификати, опаковъчни листи и други подобни придружаващи документи. Ищецът е пискал вещите лица да направят повторен оглед на машините, за да установят има ли отбелязани върху тях инвентарни номера и отразени ли са те в счетоводството на ищеца, или са били предмет на публичната продан. Искането за назначаване на допълнителна експертиза е отхвърлено от съда. Не са допуснати и гласни доказателства за установяване идентичност между купените през 2005г. машини и тези, намиращи се при ищеца сега. В доклада по делото съдът е дал общи указания, че ищеца следва да докаже правото си на собственост, а ответника – фактите, от които извлича благоприятни твърдения. За да отхвърли иска, съдът е приел, че не е доказано претендираните движими вещи да са вписани в счетоводните книги на ищеца и те да са идентични с тези, които са предмет на описа по изпълнителното дело и на публичната продан. Прието е, че доколкото извършената публична продан има стабилитет и предвид нормата на чл.482, ал.2 от ГПК, според която купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника, дори да бе установило, че ищцовото дружество е било собственик на посочените вещи и че същите са идентични с посочените в постановлението за възлагане от 31.08.2011 год., то и в този случай би се оказало, че [фирма] е загубило собствеността върху същите преди датата на завеждане на иска, с оглед проведената публична продан и стабилитета на същата. Въззивната инстанция е възприела мотивите на РС, като се е позовала на нормата на чл. 272 ГПК и е препратил към мотивите на РС. Във въззивната жалба е направено оплакване за липса на указания какви обстоятелства са останали недоказани и за процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на относими доказателства, но не е имало доказателствени искания пред нея и не са събрани нови доказателства. Поставеният с изложението към касационната жалба правен въпрос е относим към спора и мотивите на съдилищата по същество. С ТР № 1/2013г. на ОСГТК т.2 се прие че въззивната инстанция не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада, освен ако във въззивната жалба не са направени обосновани оплаквания във връзка с това. В този случай въззивната инстанция дължи указания към страните относно възможността да предприемат процесуални действия по събиране на относими и допустими доказателства. Когато доклад не е изготвен, или той е неточен, или непълен С това тълкувателно решение е обощена съдебната практика по въззивното производство. Предвид изложеното за установеното по делото и процеса на събиране на доказателства, по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение