Определение № 179 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 28/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника И. Т. Л., чрез адв. А. М. срещу решение № 580/16.10.2012 г. в. по гр.дело № 846/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1343/12.07.2012 г. по гр. дело № 3816/2011 г. на Русенския районен съд. С последното е осъден жалбоподателят да предаде на ищеца Б. Ф. М. владението на сграда за обитаване от 57 кв.м. с идентификатор *, селскостопанска сграда от 100 кв.м. с идентификатор * и 100 кв.м. от земята около сградите и е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца сумата 1000 лв., представляваща частичен иск от 6000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на сградите и мястото, считано от 15.04.2006 г. до деня на предявяване на иска – 19.04.2011 г. Жалбоподателят мотивира основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението са поставени правните въпроси: 1. може ли ищецът по иск с пр.осн.чл.108 ЗС да се легитимира надлежно за собственик на земеделска земя, попадаща в терен по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ, позовавайки се само на решение по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ на ПК, издадено на неговия праводател, постановено след изменението на този член, публикувано в Д.в. бр.68, 1999 г. и след допълнението на пар.4к с нова ал.7, извършено със същото изменение, както и след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, че според това изменение възстановяването на собствеността върху терени по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ протича на две фази и конститутивен ефект за възстановяване правото на собственост на земята на бившия собственик или придобиване на право на собственост от ползвателя има заповедта на кмета на общината, издадена на осн.пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ., решен в противоречие с практиката на ВКС-решение № 761/09.08.2010 г. по гр.дело № 1276/2009 г. на ВКС I г.о., решение № 61/14.02.2012 г. по гр.дело № 562/2011 г. на ВКС II г.о., 2. може ли лице с възстановено право на собственост върху земята да се легитимира като собственик на постройките в същия терен, без да е доказало заплащането им по реда на пар.4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ и без да е релевирал в исковата молба друг фактически състав, на който основава придобиването, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 1024/23.09.2008 г. по гр.дело № 4429/2007 г. на ВКС II г.о. 3. следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да изложи мотиви възоснова на кои от приетите за установени факти и обстоятелства основава решението си, може ли то да се основава само на избрани от него доказателства по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС IV г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр.дело № 1975/2010 г. на ВКС IV г.о. Ответникът по жалбата Б. Ф. М., чрез адв.Г. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение Р. съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.108 ЗС и с пр.осн.чл.59 ЗЗД. От фактическа страна е прието, че с решение № 2100/05.06.2003 г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост на П. Д. А. върху ПИ № *, * и № *и трите от по 500 кв.м. в местността К. ч. по кадастралния план от 2000 г., призната е собствеността върху ПИ № * с площ от 4.5 дка, но е отказано същата да се възстанови, тъй като имота се владее от собственика и е отказано възстановяване собствеността на ПИ с №№ *,*,* и *, заплатени от ползвателите на бившия собственик. Решението на ПК е с отбелязване, че имотите са разположени в територии по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването ще се извърши по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ, а имотните граници ще се определят възсонова на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28,ал.9 ППЗСПЗЗ. Прието е, че към 20000 г. за местността е одобрен комбиниран план, според който имотът на наследодателката е нанесен с пл. № *, масив № *, а предоставения на ответника-жалбоподател е пл. № *. Съдът е приел, че ответникът не се е възползвал от правото по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху имота. Бившия собственик П. А. – наследодател на ищеца Б. М. е заплатила на ответника подобренията в имота, които са оценени със заповед на Кмета на [община] от 05.06.2003 г. Прието е, че с протокол от 07.04.2004 г. П. А. е въведена във владение на имот № * и същата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 27/2006 г. Съдът е приел, че след смъртта на П. А. и на съпруга й Ф. А. между наследниците Ц. Х. и ищецът Б. М. е извършена доброволна делба на възстановените недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ. Съобразно приетото с доброволната делба, съответно изготвен проект от оторизирана фирма е извършено попълване на кадастралната карта като са образувани два нови поземлени имоти – единия с идентификатор * с площ от 2476.65 кв.м. съставен от бившите ПИ с №№ *,* и част от *, собственост на Ц. Х. и втория с идентификатор *с площ от 3454.17 кв.м., съставен от бивши ПИ № * и *, собственост на Б. М.. Като е възприел заключение на вещо лице С. Д. по назначена СТЕ съдът е приел, че ПИ № * е идентичен с имота по т.1 от решение № 2100/2003 г. на ПК и е в границите на ПИ с идентификатор *. Прието е, че този имот не е идентичен с парцел *, предоставен за лично ползване на Д. П. и жалбоподателят-ответник И. Л.. Прието е, че парцел * е в непосредствено съседство от източната страна на терен отреден за стопански двор за трактори, като по форма е непригоден за застрояване. Прието е, че титулярката на правото на строеж се е самонастанила в съседен парцел, отреден за стопански двор за трактори, където е започнала строежи. Въззивният съд е приел възоснова на заключението на вещо лице, че предоставения на жалбоподателя И. Л. на основание ПМС № 76/77 г. и решение № 13/03.10.78 г. имот е различен от процесния имот. С оглед на това съдът е направил извода за неоснователност на останалите възражения за материална незаконосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ на ПК, с което наследодателката на ищеца се легитимира като собственик на процесния имот и претенциите за заплащане на изградените в него постройки. Прието е, че жалбоподателят-ответник се е самонастанил в процесния имот и не му се дължи заплащане на изградените от него постройки. Съдът е приел, че процесната жилищна сграда е изградена след 01.03.1991 г., а ползвателите могат да придобият собствеността върху земята, ако са изградили сгради преди посочената дата.Прието е, че втората сграда, предмет на иска с пр.осн.чл.108 ЗС не представлява сграда по смисъла на пар.4а ЗСПЗЗ. При тези съображения съдът е направил извода, че ищецът Б. М. се легитимира като собственик на процесния имот с построените в него сгради, които ответникът ползва без правно основание. Прието е, че предявеният ревандикационен иск е основателен. Относно възраженията за незаконосъобразност на извършената реституция по реда на чл.14 ЗСПЗЗ съдът е приел, че при хипотеза на спор между реституиран собственик и ползвател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ за възстановяване, съответно за признаване правото на възстановяване на собственост в стари реални граници на бивш собственик, а следва да установи наличието на предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че е основателен и иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД, предявен като частичен и ответникът дължи заплащане на обезщетение, за ползване на имота за процесния период от време, равняващо се на дължимия наем в размер на 1000 лв. По правните въпроси: Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. С решение № 761/09.08.2011 г. по гр.дело № 1276/2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, постановено по чл.290 ГПК по правния въпрос е прието, че след изменението на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ- Д.в.бр.68/30.07.1999 г. общинската служба по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар.4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ, в което описва размера и местността, в която са се намирали земеделските имоти. Прието е, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за ползване на основание актовете по пар.4 при действието на сегашната редакция на пар.4к става със заповед на кмета на общината, която се издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти, който индивидуализира земите, които подлежат на възстановяване, че тази заповед има конститутивно действие и придружена от скица на имота, представлява титул за собственост. Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с посоченото разрешение. В подкрепа на доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателят е цитирал решение № 61/14.02.2012 г. по гр.дело № 562/2011 г. на ВКС II г.о. Същото не обуславя приложение на това основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен съвсем различен правен въпрос - от кой момент започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по пар.4 ПРЗ ЗСПЗЗ – дали от 22.11.97 г., когато влиза в сила разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ или от датата, на която с решение на ПК, респ.заповед на кмета на общината по пар.4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е възстановена собствеността. Жалбоподателят е цитирал и решения № 373/21.05.2010 г. по гр.дело № 396/2009 г. на ВКС и решение № 204/15.07.2011 г. по гр.дело № 409/2009 г. на ВКС, които не са приложени към изложението, поради което съдът не ги обсъжда. Касационно обжалване следва да се допусне изцяло на въззивното решение на Русенския окръжен съд, тъй като искът с пр.осн.чл.59 ЗЗД е обусловен от ревандикационния иск. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя. С решение № 1024/23.09.2008 г. по гр.дело № 4429/2007 г. на ВКС II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ по предявен иск с пр.осн.чл. 109 ЗС и чл.59 ЗЗД от П. Д. А. – наследодател на ищеца против жалбоподателя И. Т. Л. за прекратяване на неоснователно държане на масивна стопанска постройка и свинарник в ПИ № * по кадастралния план на землището на [населено място] и присъждане на сумата 1500 лв. обезщетение за лишаване от ползване на същия имот за времето от 07.10.2004 г. до 28.02.2006 г. съдът е приел исковете за неоснователни. Прието е, че ищците са придобили валидно правото на собственост върху процесния имот - ПИ № * в м.”К. ч.” в землището на [населено място] с площ от 0.500 дка, че не е установено ответникът да нарушава или ограничава с действията си упражняване правото на собственост върху земята. Относно изградените постройки съдът е приел, че същите ограничават възможността на ищците да ползват изцяло земята за добив на селскостопански култури, но това ограничение на правата им не е по причина на действия на ответника, който е застроил имота в качеството на негов ползвател и преди възстановяване правото на собственост на наследодателката на ищците. Според съдебния състав след като ответника не се е възползвал от правото по пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ не е придобил правото на собственост върху земята, заплащайки стойността й на собственика за последния е възникнала възможността по пар.4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ да придобие собствеността на сградата, като заплати стойността й чрез общината на ползвателя. С обжалваното решение съдът е изложил правни изводи, различни от тези в цитираното решение, тъй като установените по делото факти са различни – по делото е установено, че предоставения имот на жалбоподателя И. Л. на осн.ПМС № 76/77 г. и решение № 13/03.10.78 г. е различен от процесния имот, че жалбоподателя се е самонастанил в процесния имот и поради това не му се дължи заплащане на изградените от него постройки, както и че жилищната сграда е изградена след 01.03.1991 г., а втората сграда не представлява сграда по смисъла на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно правният въпрос не е разрешен в противоречие с посоченото разрешение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос. С решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съобразно изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, че съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, че трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, възоснова на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, че трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В същата насока е разрешението на правния въпрос и в посочените решения № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС I г.о. и решение № 388/17.10.2011 г. по гр.дело № 1975/2010 г. на ВКС IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. С обжалваното решение съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение