Определение № 108 от 11.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3239/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 17308/ 06.06.2019 година подадена от М. К. М. чрез адв.Д. Б. от АК –В. и Й. П. М. чрез адв. Е. Г. АК-В. против Решение № 484 от 16.04.2019 година постановено В. гр. дело № 2751/2018 г. на ОС –Варна. С посоченото решение окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил отхвърлително решение на първата инстанция по чл. 344, ал.1 ГПК и е постановил ново, с което е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот- жилище -модул Б, с идентификатор **** по одобрената КК на [населено място], р-н “Приморски „№ 26 между С. В. П. с права от 4/8 идеални части, М. К. М. с права от 2/8 идеални части и Й. П. М. с права от 2/8 идеални части. С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение – допуснати нарушения на процесуалните правила- чл. 236, ал.2 ГПК, чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК относно задължението на съда да обсъди възраженията на страните относно наличието на съсобственост между С. П. и бившия и съпруг О. М., чиито наследници по закон са родителите му – касаторите М. М. и Й. М.. За да допусне съдебната делба по иска на С. В. П. въззивният съд е приел, че е налице съсобственост по отношение на процесния недвижим имот – жилище- модул Б - като придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака на С. П. и О. М., сключен на 16.07.2007 година и прекратен с развод по реда и на основание чл. 50 СК / 2009 год. на 04.02.2014 год. Съдът е приел, че процесното жилище е придобито по силата на договор за суперфиция като за дата на завършеност в груб строеж на модула е приета датата 05.09.2009 година, т.е. по време на брака им. След смъртта на О. М., негови наследници по закон са двамата възходящи- майка и баща, поради което с обжалваното решение се приема, че е налице съсобственост между бившата му съпруга и наследниците по закон на бившия съпруг – родителите му Й. М. и М. М.. Наследниците на О. М. са оспорвали валидността на договора за суперфиция на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД - поради липса на годен предмет, като поддържат довод, че съдът поради липсата на произнасяне по това им възражения, е постановил незаконосъобразен акт тъй като би стигнал до извод за липса на съсобственост по отношение на делбеното жилище- модул Б. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правните въпроси: 1./ “Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?“ с довод за противоречие с т.19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, както и с множеството цитирани решение на ВКС и 2./ „Какви доказателствени средства са допустими за установяване на факта на завършването на грубия строеж на сграда – само официални документи, удостоверяващи този факт, или и свидетелски показания“, произнесен от въззивния съд с Решение № 277 от 28.06.2012 год. по гр.д. № 259/2012 год. на ВКС, I г.о. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация С. П. е оспорила доводите за допускане на касационно обжалване като неоснователни поради съответствие на произнесеното решение с разясненията по ТР №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и е оспорила основанията за касация като неоснователни. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК за достъп до касация, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- решение по иск за съдебна делба. След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС намира: Касационното обжалване не може да бъде допуснато на никое от поддържаните основания. И. правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК- а именно “Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?“ по своето естество съставлява оплакване за несъблюдаване на процесуалните правила т.е. съставлява оплакване за допуснати нарушения на процесуалния закон, свързани с постановяването на обоснован съдебен акт от страна на въззивния съд, което оплакване може и следва да получи своя отговор само с решение на касационния съд по чл. 290 ГПК при допуснато касационно обжалване. „Поставеният“ правен въпрос, който принципно е заложен в ГПК като процесуално задължение за решаващия съд с разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК, изисква от съдилищата по всяко едно дело да анализира ( обсъди задълбочено ) доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка и взаимозависимост в контекста на конкретните доводи и възражения на страните по спора. Ето защо този правен въпрос не може да бъде едновременно основание за допускане на касационното обжалване и основание за касиране ( отмяна ) на обжалваното въззивно решение доколкото самата процесуална норма е ясно разписана от законодателя. С разясненията на т.19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС е развита принципната теза за същността на въззивното производство- а именно, че „дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Само след собствените фактически и правни изводи по същество на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция.“ Тезата се мултиплицира неотклонно и в мотивите на цитирани в изложението на касаторите решения на ВКС по чл. 290 ГПК, като касационният съд действително се е произнесъл в смисъла, посочен –по горе, но не в обобщените мотиви като отговор на поставен правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК, а в рамките на конкретно осъществения правораздавателен контрол за законосъобразност при релевирани доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поставеният въпрос за доказателствените средства, допустими за установяване на факта на завършването на грубия строеж на сграда – само официални документи, удостоверяващи този факт, или и свидетелски показания“ ,също не може да даде основание за допускане на касационното обжалване. С цитираното Решение № 277 от 28.06.2012 год. по гр.д. № 259/2012 год. на ВКС, I г.о., касационният съд давайки отговор на въпрос за допустимите доказателствените средства за установяване факта на завършеност на груб строеж на сграда, дава отговор, че допустимите доказателствени средства са обусловени от действието на СПН при съответния правен режим, при който е завършено строителството. Ако грубият строеж на сградата е приключил преди влизане в сила на ЗУТ, то допустимите доказателствени средства включват и гласни доказателства, но след влизане в сила на чл. 182, ал.2 ЗУТ, то това е недопустимо, доказването на меродавния момент касаещ изграждането на една сграда на етап „ груб строеж „ следва да бъде установен само с надлежно оформени писмени доказателства, издадени от съответната общинска администрация. При така установената яснота относно начина и доказателствените средства за установяване на конкретния факт, искането за ново произнасяне по идентичен въпрос се явява неоснователно. В мотивите на съдебния акт касателно момента на изграждане на жилището- модул Б на етап „ груб строеж“, се анализират и изводите се базират на писмените доказателства и констатациите на техническата експертиза в тази насока, като не се вземат предвид събраните гласни доказателства, които сочат различен момент на поставяне покрив на сградата, даващ основание за извод, че същата е изградена извън времевия обхват на гражданския брак на ищцата и покойния син на ответниците. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия