Определение № 53 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1956/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Грийн Лайт Пропъртис“ ЕООД срещу решение № 47 от 14.06.2023г. по в.т.д. № 75/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 283 от 14.12.2022г. по т.д.н. № 429/2021г. на Окръжен съд - Бургас за отхвърляне като неоснователна на молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност, на основание чл. 609 от ТЗ, на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправило поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не е била съобразена свързаността на лицата „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД, „Ай Хотел“ ЕАД и „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД. Апортната сделка от 23.05.2018г. прикрива сделка между свързани дружества, при което по сметка продължават да се насочват средства, което свидетелства, че явният съдружник „Ай Хотел“ ЕАД получава дивиденти от наем на прехвърления си вече актив от управляващото го дружество „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД по решение на контролиращите ги физически лица Г. и то със средства, получени от заеми. Г. с фиктивни плащания по наем, поръчителство, захранване на сметки между дружествата в групата, без да посочват основание, симулират явни сделки и прикриват от кредиторите действителното състояние на дружествата с цел да спасят активите си. Изпълнен е съставът на косвено представителство по чл. 292, ал. 2 от ЗЗД. Съдът е бил длъжен да обследва всички твърдения и факти, като ги подложи на доказателствена проверка. Експертиза е била отказана както от първоинстанционния, така и от въззивния съд.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли да се приеме механично, че не е налице хипотезата на чл. 609 от ТЗ по отношение на това търговско дружество в несъстоятелност, част от предприятия в група свързани на управленско и капиталово ниво чрез едни и същи физически лица, ако сключените чрез тези лица една или множество явни сделки с предприятията в групата, прикриват действителната сделка, целяща осуетяване възможността за удовлетворяване на кредиторите по задълженията, произтичащи от дейността на явния съучастник?

2. Длъжен ли е съдът при преценката относно обема на прикритата търговска дейност да допусне и назначи допълнителна или повторна експертиза, включително по свой почин, с оглед установяване специфичните за случая обстоятелства, касаещи броя, честотата и мащаба на сделките, които се установяват по конкретното дело с оглед установяване на предпоставките на чл. 609 от ТЗ?

Дружеството „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД (в несъстоятелност) и синдикът му В. П. М., както и останалите кредитори в производството, подали молба по чл. 625 от ТЗ - „Си Финанси Груп“ ЕООД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, не са дали отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С молба от 13.09.2021г. „Си Финанси Груп“ ЕООД, кредитор по споразумения за встъпване в дълг от 2020г., е поискало откриване на производство по несъстоятелност на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД. По молбата е било образувано т.д.н. № 429/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В производството, въз основа на молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ от 29.09.2021г., се е присъединило като кредитор дружеството „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, цесионер по договор за цесия с предмет вземания по банков инвестиционен кредит, по който „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД е поръчител. На 29.10.2021г. молба за присъединяване в производството е подал и касаторът. Изложил е, че е кредитор на друго дружество - „Ай Хотел“ ЕАД, по договор за заем от 11.07.2017г., което дружество е неплатежоспособно, а „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД осъществява търговска дейност, като я прикрива чрез неплатежоспособния длъжник.

Съгласно вписванията, отбелязванията и заличаванията в търговския регистър при Агенция по вписванията, „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД е било учредено и вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията на 23.05.2018г. Едноличен собственик на капитала е „Ай Хотел“ ЕАД, апортирало поземлен имот с изградените в него сгради (хотелски комплекс) на адрес в [населено място]. „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД се е представлявало от Х. Р. Г., който е бил едноличен собственик на капитала и представляващ и на „Ай Хотел“ ЕАД.

Също според молбата за присъединяване на касатора от 29.10.2021г., „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД чрез измама осуетява възможността на кредиторите и държавата да реализират вземанията си. С намерение да увреди касатора, и при пълно разбиране за вредоносните си действия, както и изцяло недобросъвестно с умисъл да прикрие несъстоятелността си „Ай Хотел“ ЕАД е извършило апорт в капитала на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД на цялото си движимо и недвижимо имущество. Допълнително касаторът е уточнил, че скритият съучастник „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД е прикрил извършената инвестиция на явния съучастник „Ай Хотел“ ЕАД чрез апорт на цялото му недвижимо имущество. По този начин е прикрито от кредиторите на явния съучастник и разпределението на печалбите от търговската дейност на хотела. Спрямо скрития съучастник формално не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност от кредиторите, но всъщност той получава ползите от дейността и осуетява възможността ползите да служат за удовлетворяване на кредиторите по задълженията, произтичащи от дейността на явния съучастник.

С решение № 283 от 14.12.2022г. по т.д. № 429/2021г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД с начална дата на неплатежоспособността 31.05.2018г. Уважени са били молбите на кредиторите на дружеството „Си Финанси Груп“ ЕООД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.

Молбата на касатора за откриване на производството по несъстоятелност и обявяване на дружеството в несъстоятелност при условията на чл. 609 от ТЗ е била отхвърлена. Според решението на съда в производството по делото не са събрани доказателства, че длъжникът извършва цялата си търговска дейност или съществена част от нея чрез неплатежоспособния длъжник „Ай Хотел“ ЕАД, който действа като подставено лице или скрит пълномощник в какъвто смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 102/11.07.2012г. по т.д. № 1294/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

В първоинстанционното производство е било изслушано заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза. Вещото лице е посочило в кои банки е имало открити сметки на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД („Търговска банка Д“ АД и „Юробанк България“ АД). По изрично поставен на вещото лице въпрос относно сметките в „Юробанк България“ АД е било установено, че не е имало преводи на средства между „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД и „Ай Хотел“ ЕАД. В последното открито съдебно заседание от името на касатора е било поискано да се установят разплащанията между дружествата и по сметките в „Търговска банка Д“ АД, което е било отказано от първоинстанционния съд. Хотелът е бил експлоатиран от „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД и паричните потоци от това дружество са се насочвали към „Ай Хотел“ ЕАД.

Междувременно с решение № 260003 от 07.01.2022г. по т.д.н. № 288/2020г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по реда на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност на „Ай Хотел“ ЕАД и дружеството е било обявено в несъстоятелност. Присъединен кредитор в производството е бил и касаторът. Във връзка с финансово- икономическото състояние на „Ай Хотел“ ЕАД и началната дата на неплатежоспособността в решението си съставът на Окръжен съд - Бургас е приел, че през 2018г. дружеството се е разпоредило с основен свой имот, апортиран в „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД. Касаело се е за земята и построения върху нея хотел, който е служил за развиване на търговската дейност на длъжника. Длъжникът „Ай Хотел“ ЕАД не е осъществявал стопанска дейност, имал е само един контрагент и то е дъщерното дружество, в което е апортирал имотите си („Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД), без да има размяна на парични потоци между тях.

В откритото производство на несъстоятелност на „Ай Хотел“ ЕАД синдикът е предявил иск по чл. 135 от ЗЗД срещу „Ай Хотел“ ЕАД и „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършената на 23.05.2018г. непарична вноска от „Ай Хотел“ ЕАД в капитала на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД.

За да потвърди решение № 283 от 14.12.2022г. по т.д. № 429/2021г. на Окръжен съд – Бургас в частта за отхвърляне на молбата на касатора за откриване на производството по несъстоятелност и обявяване на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД в несъстоятелност при условията на чл. 609 от ТЗ, въззивният съд е приел, че доказателствата по делото в своята съвкупност сочат на неоснователност на твърдението за скрито съучастие. Непаричната вноска е явна сделка, чрез която недвижимото имущество е напуснало патримониума на несъстоятелното дружество „Ай Хотел“ ЕАД и срещу това са придобити акции. Обстоятелствата са отразени в годишния финансов отчет на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД. При твърдения за увреждащ характер на апорта, кредиторите на „Ай Хотел“ ЕАД разполагат с други средства за защита – отменителен иск, която възможност вече е реализирана. От изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза не са установени разплащания между „Ай Хотел“ ЕАД и „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД, потвърдено и от съда по несъстоятелността по делото срещу „Ай Хотел“ ЕАД (т.д.н. № 288/2020г.). Хотелът е бил експлоатиран от „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД и паричните потоци от това дружество са се насочвали към „Ай Хотел“ ЕАД. Свързаността на лицата и нередовно воденото счетоводство на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД не е основание да се приеме доказана хипотезата на чл. 609 от ТЗ.

Въззивният съд е изложил още, че откритото производство по несъстоятелност на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД на самостоятелно основание, поради неплатежоспособност, датираща от 31.05.2018г., не лишава кредиторите на „Ай Хотел“ ЕАД от интереса да поддържат доводи за наличие на основание по чл. 609 от ТЗ, тъй като това би им осигурило възможност да участват в разпределението на средствата, формиращи както масата на несъстоятелността на „Ай Хотел“ ЕАД, така и масата на несъстоятелността на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД. Кредиторите на неплатежоспособния длъжник не могат да искат пряко откриване на производство по несъстоятелност на прикритото лице, доколкото неговата неплатежоспособност или свръхзадълженост са ирелевантни в хипотезата на чл. 609 от ТЗ, но могат, след като са постигнали положително произнасяне по молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ и след като докажат наличието на т.нар. „скрито съучастие“ да проведат принудително изпълнение върху имуществото на скрития съучастник, т.е. да формират две маси на несъстоятелността и така да увеличат шансовете за удовлетворението си.

Не е било уважено искането на касатора, направено във въззивната му жалба срещу решението от 14.12.2022г. по т.д. № 429/2021г., за допускане на допълнителна експертиза, която да извърши преглед на движението на сметките на длъжника във всички банки. Според въззивния съд от състава на Окръжен съд – Бургас не е било допуснато процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 от ГПК.

При тези установени обстоятелства първият формулиран от касатора материалноправен въпрос не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът е предпоставен от съществуването на явна и прикрита (действителна) сделка, но такива обстоятелства в производството касаторът не е твърдял, при което мотиви в тази връзка не са излагани и от въззивния съд. Твърдението на касатора е било, че скритият съучастник „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД е прикрил извършената инвестиция на явния съучастник „Ай Хотел“ ЕАД чрез апорт на цялото му недвижимо имущество, на което от въззивния съд е отговорено, че обстоятеството не представлява „скрито съучастие“ по смисъла на чл. 609 от ТЗ. Допълнително във въззивното решение е акцентирано, че липсата на размяна на парични потоци между „Ай Хотел“ ЕАД и „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД изключва хипотеза, в която длъжникът „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД извършва цялата си търговска дейност или съществена част от нея чрез неплатежоспособното дружество „Ай Хотел“ ЕАД, което да действа като подставено лице или скрит пълномощник, независимо дали търговските дружества са свързани. Имало е движение на парични потоци, но към „Ай Хотел“ ЕАД и то от неучастващото по делото дружество „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД.

Вторият поставен процесуалноправен въпрос, съдържащ питане дали при преценката относно обема на прикритата търговска дейност съдът е длъжен да допусне и назначи експертиза, включително по свой почин, с оглед установяване специфичните за случая обстоятелства, установяващи предпоставките на чл. 609 от ТЗ, също не може да бъде приет като въпрос от значение за изхода на делото. Въпросът е свързан с оплакването в касационната жалба за недопуснатата от първоинстанцинония съд допълнителна съдебна експертиза със задача да се установят разплащанията между „Ай Хотел“ ЕАД и „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД и по сметките на „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД в „Търговска банка Д“ АД. За този отказ от въззивния съд е прието, че не съставлява процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 от ГПК. Поставеният въпрос е без значение за изхода на делото, тъй като изводите във въззивното решение за липсата на размяна на парични потоци между „Ай Хотел“ ЕАД и „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД не са направени само въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза. Въззивният съд се е позовал и на идентичните фактически изводи на съда в решение № 260003 от 07.01.2022г. по т.д.н. № 288/2020г. за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на „Ай Хотел“ ЕАД, като индиция (косвено доказателство), че „Ай Хотел Инвестмънт“ ЕАД не е извършвало търговска дейност чрез неплатежоспособното „Ай Хотел“ ЕАД. Относно обосноваността на този извод на въззивния съд, съответно възможността фактически изводи на съда по т.д.н. № 288/2020г. до бъдат ценени като косвено доказателство в касационната жалба по делото няма оплаквания.

Във връзка с въпросите не е удовлетворен и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на който се позовава касаторът. Липсва позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Бургас.

Воден от горното съдът