Определение № 40 от 14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1198/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Л. – И, [населено място] срещу решение от 04.12.2010г., постановено по гр.д.№ 3418/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-ХХІІ-72 / 21.12.2009г. по гр.д.№ 38067/09г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 6198.99 лв. за потребена топлинна енергия и 810 лв. – обезщетение за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съществува вземане в полза на ответника за потребена от касатора топлинна енергия, като е неоснователно възражението за погасяване на претенцията с изтичането на петгодишен довностен срок. Касаторът поставя няколко въпроса, единият от които е за продължителността на давностния срок – дали вземането се погасява с изтичането на 3-годишна или 5-годишна давност. По този въпрос е образувано и висящо тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд