Определение № 14 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 637 от 14.01.2020 г., подадена от „Хидролок” ЕООД чрез адвокат В. Т. от САК срещу въззивно Определение № 4042 от 05.12.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 5338/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, ХІІ гр. състав, с което е потвърдено Разпореждане № 20068 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 14398/2016 г. по описа на СГС, г.о., І-10 състав. Постъпило е и „Допълнение” към частната касационна жалба, регистрирано с вх.№ 6648 от 28.08.2020 г. Извършена е размяна на книжа, включително са връчени преписи от допълнението с вх.№ 6648 от 28.08.2020 г. Постъпил е отговор от ответника по касация А. М. Х., представляван от адвокат Р. П. от САК, съгласно който допълнението към частната касационна жалба с вх.№ 6648 от 28.08.2020 г. по естеството си е нова жалба, подадена след изтичане на срока за обжалване, като при това жалбоподателят няма интерес от депозирането й, доколкото ВКС следи служебно за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК („очевидна неправилност”). Счита, че въззивният акт не страда от квалифицирана форма на пороци, които да го определят като очевидно неправилен, както и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с формулираните от касатора питания. Преписи от жалбата и допълнението са връчени и на останалите страни по гр.д.№ 14398/2016 г. на СГС, г.о., І-10 състав – Столична община, В. Ж. Т., Л. Д. М. М. и М. В. М. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение на САС е потвърдено разпореждане на СГС, г.о., І-10 състав, с което на основание чл. 130 ГПК във връзка с чл. 299 ГПК е върната исковата молба на „Хидролок” ЕООД (въз основа на която е образувано гр.д.№ 14398/2016 г.) в частта й по иска с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС, предявен срещу А. М. Х. за установяване, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на 90,75 % ид.ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда на [улица]. Първоинстанционният съд е приел, че производството по предявения от „Хидролок” ЕООД срещу А. М. Х. положителен установителен иск за собственост е недопустим поради силата на пресъдено нещо на Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., чиито субективни предели се разпростират спрямо „Хидролок” ЕООД на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, а съобразяването на обективните предели налага извод, че е отречено частният праводател на дружеството - В. М. Ж., респ. – самото дружество, да притежават каквато и да е идеална част от процесната сграда към 14.02.2013 г. По тази причина предявеният в производството по гр.д.№ 14398/2016 г. на СГС иск срещу А. М. Х. би могъл да се основава само на факти, настъпили след 14.02.2013 г. Ищецът, обаче, не се позовава на нови факти, а на владение, упражнявано от 06.06.2003 г., което е преклудирано и на основание чл. 299 ГПК не може да се пререшава. Произнасяйки се по правилността на така постановеното разпореждане, съставът на САС не е възприел тезата за недопустимост на иска на основание чл. 299 ГПК. Изложено е, че оригинерното придобивно основание по чл. 79 ЗС не е обхванато от пределите на силата на пресъдено нещо на Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Първоинстанционният акт е потвърден с оглед установения по делото факт, че преди образуването на гр.д.№ 14398/2016 г. на СГС, А. М. Х. е предявил иск за делба на процесния имот, насочен срещу Столична община, В. Ж. Т., Л. Д. М. М., М. В. М. и „Хидролок” ЕООД. С исковата молба А. М. Х. е заявил, че дружеството неоснователно претендира да е съсобственик в имота, а в действителност то няма дял в съсобствеността на сградата (тъй като тя представлява приращение и по тази причина – притежание само на собствениците на терена, т.е. А. М. Х., В. Ж. Т., Л. Д. М. М., М. В. М. и Столична община). Прието е, че с предявения иск за делба е съединен за съвместно разглеждане в първата фаза на делбеното производство отрицателен установителен иск за собственост от А. М. Х. срещу „Хидролок” ЕООД. Ищецът по делбеното дело има интерес от предявяването на такъв, доколкото в делбеното производство следва да участват всички съсобственици (в случай, че спорното право бъде признато за съществуващо). Именно този иск е идентичен по предмет с предявения от „Хидролок” ЕООД срещу А. М. Х., съответно – основателно е изрично заявеното от ответника Х. възражение с правно основание чл. 126, ал. 1 ГПК. По тази причина (предвид наличието на по-рано образувано производство между същите страни със същия предмет) като краен резултат правилно е прекратено производството по иска с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС, предявен срещу А. М. Х.. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание за допускане на обжалването са поставени въпросите: „1. Има ли правен интерес лице, легитимиращо се като собственик на недвижим имот или идеални части от него, да предяви положителен установителен иск за установяване на правото си на собственост срещу ответник, който изрично оспорва неговото право на собственост ?” – с довод, че е налице противоречие с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК и ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; „2. Необходимо ли е, за да е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, ответникът да оспорва правата на ищеца като предявява самостоятелна претенция към тях или е достатъчно само да оспорва правата на ищеца ?” – с довод, че произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК С „Допълнение”, регистрирано с вх.№ 6648 от 28.08.2020 г., се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по следните съображения: В противоречие с ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, САС неправилно е приел, че обективните предели на СПН на Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. не са ограничени само в рамките на правото на собственост на А. М. Х. върху 9,25 % ид.ч. от сградата. Неправилно е прието, че в производството за делба е предявен отрицателен установителен иск за собственост от А. М. Х. срещу „Хидролок” ЕООД; при произнасянето си САС не е отчел, че с влязло в сила Определение № 3194 от 18.10.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 4257/2018 г. на САС делбеното дело е спряно именно до разрешаването на спора по гр.д.№ 14398/2016 г. на СГС (представя определението на САС и определението на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 4644/2018 г., с което не е допуснато касационно обжалване). САС неправилно е възприел относимите факти и обстоятелства във връзка с висящите съдебни производства, като не е отчел предмета и актуалния статус на всяко от делата, което е довело до очевидна неправилност на акта. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не са обсъждани нито от първоинстанционния, нито от въззивния съдилища, поради което нямат обуславящо значение за формираната правораздавателна воля. За да потвърди разпореждането, с което е върната исковата молба срещу А. М. Х., въззивният съд се е мотивирал с констатация за наличие на предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК, а не по съображение, че липсва правен спор, респ. - правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост. Въпроси, свързани с приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК не са поставени, а формулираните питания не обективират общо основание за допускане на касационното обжалване, поради което е безпредметно да се обсъжда дали във връзка с тях са налице допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Като основание за допускане на касационно обжалване, дори и служебно, очевидната неправилност касае възможността ВКС да констатира пороци на обжалвания акт още в етапа на допускане на касационното обжалване без извършване на касационна проверка по неговото същество. Приема се, че това са случаи като прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК очевидната неправилност предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Всяко друго оплакване в касационната жалба или изложението към нея, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените процесуални действия на въззивния съд или страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, като не е налице нарушение на правилата на логиката, на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Аргументите, изложени в „Допълнение” към частната касационна жалба, регистрирано с вх.№ 6648 от 28.08.2020 г., по своя характер съставляват оплаквания, част от които са неотносими към решаващите изводи на САС (доколкото недопустимостта на производството не е обоснована като последица от обективните предели на СПН на Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.), а останалите изискват преценка на извършените процесуални действия на съда и страните, с каквито правомощия ВКС не разполага във фазата по селектиране на жалбите, както и съобразяване на доказателства, представянето и обсъждането на каквито е недопустимо в касационното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение