Определение № 2163 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2802/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. В. чрез пълномощника й адвокат И. А. против решение № 260 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2293 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 210 от 26.07.2023 г. по гр. д. № 854/2022 г. на Районен съд - Провадия за уважаване на предявения от „Кристера-агро“ ЕООД – Девня против Н. М. В. отрицателен установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от земеделски имоти с идентификатор *** и с идентификатор *** в землището на [населено място] и е отменен за 1/2 ид. ч. констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 79, том IV, рег.№ 3455, дело № 428/2021 по описа на нотариус И. К., като решението е постановено при участието на С. А. А. като трето лице-помагач на ищеца. „Кристера-агро“ ЕООД – Девня е подало чрез юрисконсулт М. К. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че М. В. Х. и В. В. С. са продали на 15.12.2006 г. на П. С. А. процесните два недвижими имота – нива с площ 15,224 дка в местността „К.“ и нива с площ от 14,175 дка в местността „Б.“. П. С. А. е починал на 22.01.2017 г., като е оставил за свои наследници родителите Н. М. В. (ответник по исковете) и С. А. А. (трето лице-помагач). На 09.03.2021 г. с две последователни сделки /дарение и покупко-продажба/ С. А. А. е прехвърлил 1/2 идеална част от правото си на собственост върху процесните имоти на ищеца „Кристера-агро“ ЕООД. На 15.07.2021 г. Н. М. В. се е снабдила с КНА за собственост по обстоятелствена проверка, по силата на който е призната за едноличен собственик на процесните имоти по давностно владение. Съдът е приел за недоказано въведеното от ответницата придобивно основание - придобивна давност въз основа на владение, предадено й от нейния син П. С. А. през 2009 г. От една страна е посочил, че с оглед момента, в който се твърди, че е предадено владението – 2009 г. – десетгодишния давностен срок не е бил изтекъл към момента на смъртта на П. А. на 22.01.2017 г., поради което към този момент последният е бил собственик и по наследяване по 1/2 ид. ч. е преминала към майка му Н. В. и баща му С. А.. От друга страна при обсъждане на свидетелските показания е приел, че не е категорично установено П. А. да е предал владението на майка си през 2009 г. - свидетелите не са чували това от починалия А., а от ответницата и говорят за връщане на земите на майка му и за прехвърляне пак на нея, което не съответства на наличните безспорни доказателства, че П. А. е придобил имотите чрез покупко-продажба от трети лица, а не от майка си. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. М. В. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) за значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт; 2) за задълженията на въззивния съд във връзка с обсъждане и съвкупна преценка на всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Въпросите са свързани с доводите в касационната жалба, че владението е било предадено от собственика на имотите през 2009 г., както и че пълното доказване може да бъде осъществено и чрез косвени доказателства (С. Г. сочи, че „ще прехвърлят земите отново на нейно име“, но това се дължи на възприемането му на Н. като собственик, а свидетелката В. Й. заявява „присъствала съм на разговори, когато детето искаше да даде земите на майка си“), но съдът не е обсъдил свидетелските показания в съвкупност с останалите доказателства – съдебно-графологичната експертиза (установяваща кои подписи за получени суми от рента са положени от П. А. и кои не са и подкрепяща твърденията, че П. ще се подписва където трябва като „документален“ собственик, като понякога дори не се е подписвал той самият), обстоятелството, че липсват доказателства в полза на С. А. да е изплащана рента (което е индиция, че той никога не е владял земите), показанията на свидетелите, дадени в нотариалното производство. Тези доводи, а съответно и свързаните с тях въпроси, са неотносими към мотивите на въззивното решение. Съдът не е отрекъл, че владението е било предадено от П. А. на майка му и че последната е владяла имотите. Приел е, че ако владението е предадено през 2009 г. давностния срок не е бил изтекъл към момента на смъртта на собственика П. А., както и че не е установено владението да е предадено през 2009 г. (свидетелят Г. предава само казаното му от ответницата, а свидетелката Й. говори за периода 2014 - 2017 г.) и съответно към момента на предявяване на иска не е изтекъл давностния срок. Следва да се посочи и че разпитаните в нотариалното производство свидетели не са разпитани в исковото производство, поради което съдът в съответствие с процесуалния закон не е обсъждал показанията им. Касаторката формално се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, посочвайки, че счита въззивното решение за очевидно неправилно. Въз основа мотивите на въззивния съд касационният съдебен състав не констатира основание за преценка дали е допуснато нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията, нарушение на правилата на формалната логика или противоречие между посоченото за установено от доказателствата и формираните фактически изводи, както нарушение на съдопроизводствените правила. Поради изложеното не се установи основание да допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Н. М. В. следва да заплати на „Кристера-агро“ ЕООД – Девня юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение